Решение № 3284 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12250/2009 г.

Решение № 3284 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12250/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 124 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Национална ветеринарномедицинска служба против Решение от 18.05.2009 г. по адм. д. 4231/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III-ти "г" състав. В жалбата се поддържа довод за недопустимост на жалбата против отказа на органа по назначението за издаване на заповед по чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл. в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 24 от 2006 г., поради което, по съображения за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в противоречие с разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител, се претендира прекратяване на производството. Ответницата Живка Добрева Манева чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Софийски градски съд отменя мълчаливия отказ на Генералния директор на националната ветеринарномедицинска служба за назначаване на държавен служител след спечелен конкурс, обявен със заповед № 491 от 26.07.2005 г. за длъжността "началник" на отдел ДВСК" при РВМС -Варна и връща преписката на административния орган за произнасяне по искането за назначаване. Безспорни са по делото фактите по обявяване и провеждане на конкурса за длъжността "началник" на отдел ДВСК" при РВМС - Варна, при който Живка Манева е единствен кандидат, участвал във всички етапи на конкурса и съответно класиран за заемане на длъжността. Спорът е относно наличието на право на преценка за органа по назначението дали да издаде заповед за назначаване на класирал се кандидат и съответно подлежи ли то на съдебен контрол. Софийски градски съд приема, че разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 24 от 2006 г. предоставя на органа по назначението оперативната самостоятелност да избере един от тримата класирани кандидати, без да се съобразява с решението на конкурсната комисия и подреждането на кандидатите. В хипотезата на един класиран кандидат, при недоказано твърдение, че длъжността е била заета, съдът прави извод, че за органа по назначение е налице задължение за издаване на заповед в полза на жалбоподателката, представляваща в случая класирания на първо място кандидат. Решението на Софийски градски съд е законосъобразно. Произнасянето от Върховния административен съд, пето отделение, с Определение № 8147 от 03.07.2008 г. по адм. д. 5808/2008 г. решава по окончателен начин въпроса за допустимостта на жалбата и определя като недопустима последваща преценка на съда по същия въпрос, поради което той не е предмет на обсъждане и от настоящия състав. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани от събраните по делото доказателства. Съобразно Протокола на нарочно назначената комисия от 19.08.2005 г. комисия, тя е "съставила цялата необходима документация за проведения конкурс, която ....... ще бъде предадена на генералния директор на НВМС". Налага се извод за успешно приключване на конкурса, обявен със Заповед № 491 от 26.07.2005 г. на генералния директор на НВМС. Разпоредбата на чл.10д, ал.4 от ЗДсл. в редакцията от ДВ бр. 19/2005 г. предвижда след приключване на конкурсната процедура органът по назначението да издаде акт за назначаване на един от класираните кандидати. Императивната редакция на текста сочи на недвусмислено разпореденото задължение за издаване на посочения акт, при двете изпълнени условия - завършена процедура и наличие на класиран кандидат. За органа по назначение е предоставено ограниченото право да избере съобразно своите виждания измежду класиралите се кандидати. С това оперативната му самостоятелност се изчерпва.Той е длъжен да направи избор и да издаде акт за назначение. С изменението на нормата през 2006 г. правото на преценка на органа по назначението отпада, той е обвързан от извършеното от комисията класиране, при това законът създава и задължение за произнасяне в 14 дневен срок. В конкретния случай конкурсът е проведен и приключва с класиране на един кандидат, обстоятелства, по които не се спори в процеса. Следователно, изпълнена е хипотезата на чл. 10д, ал.4 от ЗДСл., което задължава органа по назначението да издаде заповед за назначение в полза на класиралия се кандидат. Касационният състав намира неоснователни доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила с даване ход на делото в заседание, в което процесуален представител на жалбоподателя е възпрепятстван да се яви поради непредставянето на доказателства, при съобразяването на които съдът би достигнал до различно от приетото разрешение на спора. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и направеното искане за разноски, за плащането на които са представени доказателства, съдът намира, че Национална ветеринарномедицинска служба следва да бъде осъдена да заплати на Живка Добрева Манева сумата от 400.00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 от Административнопроцесуалния кодекс