Решение № 4627 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от ЕТ КРЕЗ 22 Р. Бързакова с [ЕИК], представляван от Р. Бързакова от гр. София, чрез представител по пълномощие адв. Н. Митова от Софийска адвокатска колегия за отмяна на влязлото в сила Решение 9975/19.10.2023 год., постановено по административно дело 6931/2023 год. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила Решение 1980/27.03.2023 год., постановено по административно дело 8554/2022 год. по описа на Административен съд София-град. От правна страна, искането е обосновано с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, а от фактическа страна се твърди наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на страната, а именно: Удостоверение от 14.11.2023 год., издадено от Главния архитект на Столична община. Твърди се, че съгласно въпросното удостоверение, действащият застроителен план, в който попада ПИ с идентификатор 68134.1383.2254 е ИПЗ и РУП за УПИ ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и ХVІІІ, кв. 88 на м. бул. Станке Димитров, одобрен със Заповед РД-09-50-1304/16.10.2007 год. на главния архитект на гр. София. Според горецитираният ПУП, сграда с идентификатор 68134.1383.2254.1 по КККР на район Надежда попада в УПИ ХVІІІ, за общ. бит. обслужване, озеленяване и т.п., като се предвижда нежилищна сграда с височина 18 м. и се потвърждава частично сграда с идентификатор 68134.1383.2254.1. По мнение на искателя, така издаденото удостоверение касае именно сградата с идентификатор 68134.1383.2254.1, която е била предмет на съдебните решения и попада в УПИ ХVІІІ, за общ. бит. обслужване, озеленяване и т.п.. Заявено е, че с цитираното удостоверение на Главния архитект на Столична община се потвърждава градоустройствения статут на процесната сграда. Твърди се, че въпросното удостоверение съставлява новооткрито писмено доказателство от съществено значение за делото, доколкото, от това доказателство следва извода, че строежът, предмет на заповедта за премахване е бил законен и не са били налице основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Заявено е и твърдение, че въпросното доказателство се явява ново такова, доколкото е получено от искателката близо месец след постановяване на съдебния акт, като по независещи от нея причини не е имала възможност да се снабди с него преди датата на последното съдебно заседание. Твърди се също, че в удостоверението се съдържат нови обстоятелства, които са релевантни към спорния предмет по влезлите в сила съдебни решения, като анализът на това удостоверение би довел до различни правни изводи, относно законосъобразността на оспорената Заповед РА-30-483/09.05.2022 год. на Главния архитект на Столична община. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение 9975/19.10.2023 год. по адм. дело 6931/2023 год. по описа на ВАС, Второ отделение и потвърденото с него Решение 1980/27.03.2023 год. по адм. дело 8554/2022 год. по описа на АССГ. В съдебно заседание, искателят, чрез процесуалния си представител адв. Н. Митова от САК, поддържа искането за отмяна на съдебното решение на ВАС по заявените доводи и аргументи. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът Главен архитект на Столична община, чрез представител по пълномощие юрисконсулт М. Василева, в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като заявява подробни доводи за неговата неоснователност. Заявява твърдение, че представеното от искателя удостоверение, издадено от Главния архитект на Столична община съставлява ново писмено доказателство, но в него не са удостоверени нови фактически обстоятелства, доколкото, описаните в това удостоверение факти съставляват част от мотивите на оспорения административен акт, като същите са били обсъдени както от първоинстанционния административен съд, така и от касационната инстанция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че искането, с което е сезиран е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд София-град е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ КРЕЗ 22 Р. Бързакова с [ЕИК], представляван от Р. Бързакова от гр. София против Заповед РА-30-483/09.05.2022 год. на Главния архитект на Столична община. С оспорения акт, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, на ЕТ КРЕЗ 22 Р. Бързакова е разпоредено да премахне незаконен строеж: временен търговски обект с идентификатор 68134.1383.2254.1, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1383.2254, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на район Надежда, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК на район Надежда, съставляващ УПИ ХVІІІ, кв. 88, м. Станке Димитров по плана на гр. София, район Надежда с административен адрес гр. София, ул. Йордан Хаджиконстантинов Джинот 11А. В мотивите на административния акт е прието следното: Със Заповед РД-09-50-1304/16.10.2007 год. на Главния архитект на гр. София е одобрено ИПЗ и РУП за УПИ ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, ХVІІІ, кв. 88, м. бул. Станке Дмитров, като в УПИ ХVІІІ е предвидена нова офис сграда с Н=18.00м., свързано застрояване и потвърждаване на част от съществуващ магазин. В плана се потвърждава част от съществуващата сграда за търговска дейност с площ 96 кв.м., като останалата част от сградата с площ 100 кв.м. попада в площта, отредена за нова сграда за обществено обслужване и не се потвърждава като застрояване. В частта за потвърждаване на част от сградата с временен статут, заповедта се явява нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган по § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ и извън времевата компетентност. По отношение на временните строежи по чл. 120, ал. 4 от ЗТСУ (отм.) е неприложим института на търпимостта, тъй като за същите е предвиден изрично ред за премахване или даване на траен градоустройствен статут. В жалбата, иницииралата първоинстанционното съдебно производство са анализирани мотивите на административния акт (в т.ч. и посочените по-горе), като е прието, че: Твърденията в обжалваната заповед в частта на потвърждаването на част от сградата с временен статут, заповедта се явява нищожна са в противоречие с разпоредбите на АПК относно прогласяване със съдебно решение на нищожност на административни актове. С Решение 1980/27.03.2023 год., постановено по адм. дело 8554/2022 год., състав на АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ КРЕЗ 22 Р. Бързакова против Заповед РА-30-483/09.05.2022 год. на Главния архитект на Столична община. В мотивите на съдебния акт подробно е изследвана установената фактическа обстановка, в т.ч. и градоустройствения статут на поземления имот и сграда, утвърден със Заповед РД-09-50-1304/16.10.2007 год. на Главния архитект на гр. София. Така постановения съдебен акт е бил оспорен по касационен ред, като с Решение 9975/19.10.2023 год., постановено по адм. дело 6931/2023 год. по описа на ВАС, състав на Второ отделение е оставил в сила Решение 1980/27.03.2023 год. по адм. дело 8554/2022 год. на АССГ. В мотивите на съдебното решение, касационната инстанция също е изследвала изменението на плана, одобрено със Заповед РД-09-50-1304/16.10.2007 год. на Главния архитект на Столична община, въз основа на което е формиран извод, че: С одобреното през 2007 год. частично изменение на плана за застрояване и РУП не се създава траен устройствен статут на постройката, тъй като срокът по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ е изтекъл и строежът не се запазва в съществуващите размери и вид. В иницииралото настоящото производство искане се твърди наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за делото Удостоверение от 14.11.2023 год., издадено от Главния архитект на Столична община, в което според искателя се съдържат нови обстоятелства, които не са били известни при решаване на правния спор. Анализът на установените фактически обстоятелства обосновава извод за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В текста на посочената правна разпоредба е указано, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както основателно се сочи от искателя, цитираната правна разпоредба предполага непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмени доказателства за новооткритите факти, както новооткрити или новосъздадени документи, относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че представения документ, издаден от Главен архитект на Столична община не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК. На първо място следва да се има предвид, че въпросния документ не съставлява удостоверение, в какъвто смисъл е твърдението на искателя. Въпросният документ е писмен отговор на подадено на 02.11.2023 год. заявление относно устройствения статут на сграда с идентификатор 68134.1383.2254.1 по КККР, кв. 88, м. Бул. Станке Димитров, район Надежда. На следващо място следва да се отчете обстоятелството, че съдържащата се в писмото на Главния архитект на Столична община информация не разкрива нови фактически обстоятелства, в какъвто смисъл са доводите на искателя. Както се посочи, в писмото от 14.11.2023 год. на Главния архитект на Столична община се разяснява градоустройствения статут на сграда с идентификатор 68134.1383.2254.1 по КККР, кв. 88, м. Бул. Станке Димитров, район Надежда, съгласно действащия застроителен план, одобрен със Заповед РД-50-09-1304/16.10.2007 год. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че устройствения статут на сградата, съгласно действащия застроителен план е изследван както в мотивите на оспорения административен акт Заповед РА-30-483/09.05.2022 год., издадена та Главния архитект на Столична община, така и в двете съдебни решения. В този смисъл, въведените устройствени показатели на процесната сграда с плана от 2007 год. са били предмет на анализ както от страна на административния орган, така и от двете съдебни инстанции в хода на съдебното оспорване, поради което тези фактически обстоятелства не съставляват нови такива по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че за страната жалбоподател в съдебното производство обективно е съществувала възможността своевременно да се снабди с твърдяното ново писмено доказателство още в хода на съдебното дирене. В случая, заявлението, по повод на което е издаден отговора на Главния архитект на Столична община е подадено на 02.11.2023 год., т.е. едва след постановяване на Решение 9975/19.10.2023 год. по адм. дело 6931/2023 год. на ВАС. Обстоятелството, че страната е решила да се снабди с това ново писмено доказателство (което по същество не разкрива нови фактически обстоятелства) едва след приключване на съдебното оспорване обосновава извод за липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото от страна на оспорващия. Предвид така развитите мотиви, в случая не са налице предпоставките за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По делото е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника по искането. Предвид изхода на спора, както и на основание чл. 249, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Столична община следва да се присъди сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,