Решение № 3438 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2011 г.

Решение № 3438 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Марков Киров, от с. Соколица, област Пловдив против решение № 1287/22.07.2011 г. по адм. дело № 2530/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Постъпил е отговор от ТП на НОИ чрез юрисконсулт Тосева-Колева, в който се развиват доводи за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е частично основателна. С решение № 1287/22.07.2011 г. по адм. дело № 2530/2011 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Иван Марков Киров, от с. Соколица, област Пловдив срещу решение № 309/11.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3812184465/05.07.2010 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно по своя резултат, освен в частта му за разноските. По делото е установено, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за изслужено време и старост през 1999 г. През 2010 г. е заявил искане за преизчислението й, прилагайки две удостоверения обр. УП-2, установяващи различен размер на получените от него доходи за периода 1984 г. - 1986 г. Пенсионните органи са отказали исканото преизчисление, тъй като полученият индивидуален коефициент и размерът на пенсията са по-неблагоприятни от пенсията, получавана от жалбоподателя към датата на заявлението. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила изводите на административните органи. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалният коефициент. Преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера. В този смисъл е и нормативното правило на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и включват осигурителен доход за периода след 31 декември 1996 г., се преизчислява еднократно, като средномесечният осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. се отнесе към средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Пенсиите на лицата по ал. 3 се преизчисляват служебно от 1 юли 2001 г. по чл. 70, ал. 1 на КСО като изменението им е допустимо в случаите на установяване на по-благоприятен размер. Правилно административният съд е приел, че пенсионните органи са приложили точно относимите материалноправни разпоредби и е отхвърлил законосъобразно оспорването срещу издадените от тях административни актове. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено в тази му част. От приложените по делото пълномощни (л. 60 и л. 83 от адм. дело № 2530/2010 г. на ПАС) е видно, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив е упълномощил юрисконсулт Мария Тосева - Колева и юрисконсулт Радостина Поборникова не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на ТП на НОИ, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалите юрисконсулти. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. По тези съображения първоинстанционното решение е неправилно в частта му за разноските и следва да бъде отменено, а за настоящата инстанция разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение