Решение № 5285 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2009 г.

Решение № 5285 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Мездра, подадена чрез кмета Ив. Аспарухов против решение № 20/20.10.2009 г. на Административен съд гр. Враца, VI състав, постановено по адм. д. № 291 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отменен Акт № 18/22.05.2009 г. за установяване на задължения за такса битови отпадъци, издаден от кмета на община Мездра. В полза на "Дани трейд" ЕООД - гр. Мездра са присъдени разноски в размер на 170 лева. В касационната жалба са посочени отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че административния акт е мотивиран с отразяване на основанието за неговото издаване - заявление № 26.00 - 318/12.05.2009 г. Административният съд неправилно изтълкувал понятието "чистота на територии за обществено ползване". Вещото лице по ССчЕ изрично е записало в заключението си, че улица "Роза" е снегопочиствана неколкократно. Безименният път до имота на "Дани трейд" ЕООД е незаконен, защото не е част от уличната мрежа. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът по касационната жалба - "Дани трейд" ЕООД - със седалище в гр. Мездра, я е оспорил с доводи, изложени чрез адв. М. Димитров в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебните мотиви са обосновани, направени са въз основа на събраните доказателства и неоспореното заключение по СТЕ. Процесният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон. Налице е хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, възпроизведена в чл. 18, ал. 4 от Наредбата на ОбС - Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата битови отпадъци е вземане, чието заплащане е дължимо при реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производството по адм. д. № 291/09 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на Акт № 18/22.05.09 г. за установяване на задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер на 18,54 лв., издаден от кмета на община Мездра. Установено е от фактическа страна, че акта е издаден на основание подадено до кмета на общината заявление от 12.05.09 г. Задължението е по отношение на имот, собственост на "Дани трейд" ЕООД, съставляващ ПИ 1785, в кв. 118 по плана на гр. Мездра. В акта е записано, че начислената такса е само за услугата "чистота на териториите за обществено ползване". Със заповед № 975/27.10.08 г. кметът на община Мездра е определил районите и предлаганите услуги по чл. 14 от Наредбата. С решение № 240 по протокол № 19/29.01.09 г. ОбС - Мездра е определил размера на ТБО. По делото е представена Наредбата на ОбС - Мездра и съгласно чл. 18, ал. 4 от нея таксата не се събира, когато общината не предоставя услугата и не извършва разходи за нея. За изясняване на делото е назначена ССчЕ, чието заключение съдът е кредитирал като компетентно и неоспорено от страните. Чрез това доказателствено средство е установено, че услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" включва снегопочистване, озеленяване, миене и метене, както и че тя не е извършвана в района, където се намира имотът на жалбоподателя. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извода, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но актът не съдържа фактически основания - мотиви за неговото издаване. Тази липса засяга изискуемата форма. Налице е и хипотезата, предвидена в чл. 71, т. 2 ЗМДТ - недължимост на плащането, тъй като услугата "поддържане чистота на обществени територии, не се предоставя от общината". В решението е прието, че подаването на декларация по чл. 17 ЗМДТ става по силата на закона и служи за определяне размера на таксата, но депозирането на декларацията не означава извършване на услугите от общината. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила поради следните съображения: В разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ е регламентирано, че ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата е една, но за предоставянето на три различни вида услуги, чиито размер се определя поотделно за всяка от тях по реда на чл. 66 от ЗМДТ. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административния акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Посочването в мотивната част на процесния акт на заявлението от 12.05.09 г., не представлява изпълнение на задължението за мотивираност на акта. Практически в ИАА не са изложени съображения за издаването му, което има за последица неспазване на съответната форма. В този смисъл административният съд е формулирал обоснования извод за наличието на основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Неоснователно е и оплакването от касационната жалба за процесуални нарушения, допуснати при обсъждане на заключението по ССчЕ. В констативно - съобразителната част на експертното заключение е посочено, че услугата "поддържане на чистота на територии за обществено ползване" съгласно приложения с номера 6а, 6б, 6в включва снегопочистване, озеленяване и метене. Снегопочистването е извършено с трактор ЮМЗ, т. а. ЗИЛ и т. а. ГАЗ. Анализирайки данните от пътните листа вещото лице е направило констатацията, че снегопочистването е осъществено и на улица "Роза", но от намиращата се на нея ветеринарна лечебница до имота на "Дани трейд" ЕООД съществува безименен път, на разстояние около 200 метра. В пътните листа обаче не е отбелязано пътят да е почистван от снега. На вещото лице не са представени документи за извършване на услугите по озеленяване, миене и метене. Заключението на вещото лице не е оспорено и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Община Мездра не е доказала с писмени доказателства или чрез СТЕ факта от който страната черпи права, а именно, че пътят е извън уличната мрежа на града. Събраните по делото доказателства установяват факта, че имота на "Дани трейд" ЕООД се намира в района на този път, където услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" не е била извършена. Допълнителна индикация в посочения смисъл е констатираното от вещото лице натрупване в имота на дружеството на неизвозени отпадъци, което предполага липсата на съответното снегопочистване в този район. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение