Решение № 108 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2020 г.

ВАСV отделение06.01.2021 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/26.03.2020 г. по адм. д. № 514/2019 г. по описа на Административен съд-Сливен. ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на К. Колев, [населено място], направените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 108 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 211 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение № 63/26.03.2020 г. по адм. д. № 514/2019 г. по описа на Административен съд-Сливен. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че уведомителното писмо е мотивирано, субсидията е изчислена чрез ИСАК след извършване на проверките и представените данни по чл. 68 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. от контролиращото лице. Макар К. Колев да е подал на 26.10.2018 г. писмо до ДФЗ, същият няма задължението да извършва допълнителна проверка на данните, въведени от контролиращото лице. Отговорността за коректно въведени данни в СВДВИ е на контролиращото лице. Има ред земеделският стопанин сам да инициира процедура за отстраняване на фактическите грешки. Възможността на ДФЗ по чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. да поиска от контролиращото лице всички необходими документи свързани с въведените резултати е само в рамките на процедура инициирана от земеделския стопанин за отстраняване на грешки от страна на външните институции. Ответната страна К. Колев оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. С решение № 63/26.03.2020 г. по адм. д. № 514/2019 г. по описа на Административен съд-Сливен индивидуалният административен акт е отменен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК поради липсата на фактически и правни основания и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 36, ал. 1 вр. с чл. 53 от АПК, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Същото е постановено въз основа на събраните и неоспорени релевантни писмени доказателства и приетата съдебно-техническата експертиза (л. 166) поради което е обосновано. Административният съд е обсъдил, че писмената форма е писмена и е спазена, но в уведомителното писмо няма посочени конкретни нарушения на базовите изисквания, заради които е санкционирана площ от 22, 41 ха със сумата от 26 867, 47 лв и в какво се изразява неспазването на изискванията за управление, заради което е наложена санкция от 10 310, 59 лв. /л. 11/. Правилно съдът приема, че в уведомителното писмо / колона 11 е посочено, че санкционирана площ за неспазване на изискванията за управление е "0". В същото време от уведомителното писмо може да се направи извод само за вида информация, която принципно съдържат колонките, но не и за нарушенията, които е допуснал земеделския производител и материалноправното основание за отказ за финансово подпомагане на конкретния кандидат за кампания 2017 г. Такива основания не могат да се извлекат и от Методиката, нито от цитираната Наредба № 11/6.04.2009 г. Обосновано и материално законосъобразно съдът приема, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомил с писмо № 02-2600/5576 от 26.10.2018 г. ДФЗ /л. 65 за кореспонденцията си с контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД и бездействието от негова страна изразяващо се в неизпълняване на задълженията за предоставяне на данни за извършени през текущата година проверки на терен и за отразяване на актуалното състояние на заявените за подпомагане на площи в Системата за въвеждане на данни от външни институции. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 ДФЗ създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година, а предвид чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания тези данни се въвеждат в "Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът за въвеждането им от контролиращите лица е 30 октомври. Данните се изпращат в Министерството на земеделието и храните. При допусната техническа грешка от страна на външните институции, отстраняването й се извършва с изпращане на заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ по образец до 31 декември, предвид чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2009 г. Министерството на земеделието и храните одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления се изпращат в ДФЗ. ДФЗ предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции, според чл. 68, ал. 5, т. 3 от Наредба № 11. К. Колев е сключил договор с контролиращо лице, което е лицензирано към момента на сключване на договора. Контролиращото лице е извършило контрол върху заявените парцели на 17.06.2016 г., 23.05.2017 г., 8.09.2017 г., като са дадени предписания и съответно са подадени заявления от заявителя на 23.05.2017 г. / л. 46 и 30.10.2017 г. Издаден е сертификат за съответствие на 28.03.2017 г. Тези доказателства не са събрани и не са обсъдени от ДФЗ. Обстоятелството, че контролиращото лице не е подало в срок данните към "Системата за въвеждане на данни от външни институции" не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните/ виж решение по адм. д. № 13007/2018 г. на ВАС, четвърто отделение/. Следователно след като административният орган е бил уведомен преди да издаде изричен отказ за финансово подпомагане за неспазване на задължения от страна на "Кю Сертификейшън" АД, е допуснато нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК, изразяващо се в несъбиране на необходимите документи за въведените резултати. Вместо това бездействието на контролиращото лице се е отразило неблагоприятно в сферата на земеделския производител. Административният орган е нарушил основните принципи по чл. 4, чл. 7, чл. 9 АПК за законност, истинност и служебно начало, като не се е възползвал от правомощията си и не е изпълнил задълженията си, включително чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. Държавен фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните може да поиска от външните институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. След като е бил уведомен за бездействие на контролиращото лице е бил длъжен да поиска тези документи. Административният акт е издаден при неизяснени факти относно това дали са налице основания за уважаване на искането за подпомагане на заявителя. Неоснователно е позоваването на чл. 68, ал. 5, б. "а" от Наредба 11/2009 г. регламентиращ отстраняване на допуснати технически грешки от външни институции, тъй този срок не се отнася за административния орган и той не е освободен от задълженията да спазва основните принципи на АПК. Като е приел, че са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК съдът е постановил правилно решение при спазване на ПВС № 4/76 г. и ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС относно съдържанието на оспорения административен акт. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила каквито оплаквания са наведени с касационната жалба. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила и да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение от 250 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 146
  • чл. 68, ал. 6