Решение № 247 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5993/2007 г.

Решение № 247 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5993/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. З процесуален представител на ищеца Р. Г. Д. от град В., против решение № 107/23.05.2007 г. по гр. д. № 140/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г. о. Обстоятелствата по делото са следните: Р. Г. Д. от град В. е предявил против М. Р. Д., Б. Б. Д.,Б. С. Д. и Р. Б. Д., и четиримата от град В., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на нот.акт № 80, том ХХХVI, дело № 8885/1993 г. покойната му вече майка А, е сключила договор за прехвърляне на имот подробно описан в исковата молба, с първата ответница и наследодателя на останалите ответници, срещу задължение за гледане и издръжка от страна приобретателите. Твърди, че договорът не е изпълняван до смъртта й, поради което се иска разваляне на договора и осъждане на ответниците по исковата молба да му заплатят сумата 45867,49 лева, представляваща равностойността на 1/2 идеална част от имота, поради продаването му на трето лице преди завеждане на исковата молба. С решение № 19/5.01.2007 г. по гр. д. № 1217/2005 г. Варненският окръжен съд, г. о., е отхвърлил предявените искове. С решение № 107/23.05.2007 г. по гр. д. № 140/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Р. Г. Д., Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства, включително и преценените в своята съвкупност показания на разпитаните по делото свидетели, приобретателите са изпълнявали своите задължения по договора като са полагали грижи за прехвърлителката, адекватни на нейните нужди. Съдът е стигнал до извод, че дори и свидетелите на ищеца не са установили приживе прехвърлителката да е била изоставена то близките си. Съдът е стигнал до извод, че не са доказани твърденията в посочения смисъл, както и че била обречена на глад и мизерия и е починала сама в навечерието на 2005 г., като полицията я е открила по сведение на съседи. В противовес на тези твърдения съдът е стигнал до извод, че наследодателката на ищеца е отдавала под наем част от жилището си, от което е получавала наем, както и че е разполагала със парични средства. В подкрепа на изводите си съдът е приел, че през всичките 12 години след прехвърлянето на имота до смъртта си А. З. не е правила опит да развали алеаторния договор. Срещу въззивното решение на Варненският апелативен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представителна ищеца Р. Д. на - адв. С, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Като основен довод се сочи недопускането на доказателствени искания, поискани с въззивната жалба, включващи разпита на двама свидетели, назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Твърди се, че по този начин делото е разгледано и решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че при наличието на оспорване на представения от ответниците по исковата молба договор не е открита процедура по оспорване на основание чл. 154 ГПК и същият е обсъден на общо основание и от двете съдебни инстанции като безспорен документ. Като такова нарушени се сочи и необсъждане в тяхната цялост на показанията на разпитаната ответница по исковата молба Б. Д. с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.). Изцяло се оспорват изводите на съда и по съществото на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. В хода на касационното производство процесуалния представител на ищеца - адв. С, е направила писмен отказ от иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД. Ответниците по касация - М. Р. Д., Б. Б. Д.,Б. С. Д. и Р. Б. Д., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "б" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна: Решението на въззивната инстанция е неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно апелативният съд е отказал събирането на исканите от ищеца с въззивната му жалба доказателства и назначаването на съдебно- медицинска експертиза за установяване на факти, относими към доказване на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Освен това при наличието на оспорване на представен по делото писмен документ/договор за наем/, който не съдържа подписа на страната, която го е оспорила не е открито производството по оспорването му. Това опущение на първата инстанция не е констатирано от въззивния съд, който е следвало да укаже на страната, която е представила документа, че в нейна тежест e да докаже фактите и обстоятелствата, на които се позовава, представяйки го. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е рефлектирало върху изхода от спора. Поради това решението на въззивната инстанция по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В останалата част, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД е налице отказ от иска по смисъла на чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.). Този отказ е извършен от процесуалния представител на страна при наличието на надлежно оформено пълномощно и при неколкократно писмено заявяване на това искане. Поради това решенията на двете инстанции по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат обезсилени и производството по делото в тази част прекратено. Относно претенцията за разноски произнасяне по тях се дължи съобразно разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.). Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза втора, и чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.