Решение № 6022 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 92/2017 г.

Решение № 6022 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 92/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 425 от 21.11.2016 г., постановено по административно дело № 519/2016 г., Административен съд - Д. е: 1) отменил решение № 26/29.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Д., с което е отхвърлена жалбата на Р. С. С. от гр. Д. срещу разпореждане № 5907208087/18.03.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Д.; 2) върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Д. за ново произнасяне съгласно дадените указания в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Д. да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, от гр. Д., ул. "А. К." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Д., действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Цонева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът по касация Р. С. С., действащ чрез пълномощника адвокат Златкова, в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди атакуваното с нея решение, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд - Д., като предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Фактическата обстановка по делото е безпротиворечиво установена, като тя не е спорна и между страните по делото. Със заявление от 09.02.2016 г. Р. С. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход. С процесното разпореждане от 18.03.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Д. търсената пенсия е отпусната пожизнено по чл. 69, ал. 2, 3 и 6, но считано от 01.01.2016 г. По съображения, че пенсията е следвало да бъде отпусната от по-ранна дата - 15.08.2015 г., С. е атакувал разпореждането в тази му част пред ръководителя на ТП на НОИ - Д. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117 от КСО с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 29.09.2016 г. директорът на ТП на НОИ - Д. е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицето срещу това разпореждане, а в мотивите си е обосновал, че пенсията правилно е отпусната от 01.01.2016 г. съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 редакцията й, влязла в сила на същата дата, защото С. е подал заявлението след тази дата. Директорът е посочил и, че в случая са неприложими § 49 и § 50 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на КСО, тъй като те се прилагат само за лица, за които не са налице условията на чл. 69 от КСО. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Д. и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на Административен съд - Д., с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че оспореното пред първоинстанционния съд решение, ако и да е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, е постановено при нарушаване на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е дал убедителен положителен отговор на основния спорен въпрос - намира ли приложение в настоящия казус уредбата по § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като категорично са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи за наличието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по специалната норми, регламентиращи възможност за ранно пенсиониране на чл. 69 от КСО и § 49 и § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с оглед на което обосновано е приел незаконосъобразността на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от претендираната от заявителя по-ранна дата. На база на правилно установените факти съдът е опровергал тезата в мотивите на директора на ТП на НОИ - Д. за неоснователния му отказ да признае на С. правото на ранно пенсиониране от претендираната от заявителя дата. В тази насока решаващият съдебен състав на първостепенния съд е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. В допълнение към тях касационният съдебен състав добавя следващите аргументи. С измененията на чл. 69 от КСО, обн. в ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е въведено изискване за възраст 52 години и 10 месеца, но са предвидени други облекчения за ползване на специалния пенсионен режим: по ал. 2 отпада изискването за придобиване на правото при освобождаване от длъжност, а по ал. 10 - субекти на право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 са и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и ал. 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. С преходната разпоредба на § 49 от ПЗР към ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е предвидено, че от 15.08.2015 г. лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Със следващата разпоредба на § 50, която също е в сила от 15.08.2015 г., е създадено право в полза на лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Анализът на цитираните преходни разпоредби налага извода, че посочените текстове създават преференциален режим в полза на лицата, които отговарят на изискванията за общ и специален осигурителен стаж. Ирелевантни за пенсионирането са останалите обстоятелства по чл. 69 от КСО: до 31.12.2015 г. моментът на освобождаването от служба, уволнението или прекратяването на правоотношението, и от 01.01.2016 г. - навършването на определена възраст. При тази правна регламентация следва да се приеме, че ответникът по касация като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж към 15.08.2015 г., има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от тази дата. Възприетото от законодателя разрешение, изразено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., и в преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО, в сила от 15.08.2015 г., налага заключението, че с приемането им се цели уеднаквяване на пенсионния режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавна служба по чл. 69 от КСО. Лицата с придобит 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по специалните закони, имат еднакъв принос към фонда на ДОО с лицата, които не са освободени от длъжностите по чл. 69 от КСО. По този начин се създават равни пенсионни права и се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория, което е очевидната цел на нормотвореца с предприемане на гореописаната законодателна промяна. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а не е спорно, че С. е подал документите си на 09.02.2016 г., т. е. в 6-месечният срок, който тече от 15.08.2015 г. до 15.02.2016 г. Несъстоятелно е касаторовото възражение в тази връзка, че по отношение на С. е приложима само нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., тъй като заявлението му е било подадено след тази дата, и са неприложими в случая разпоредбите на § 49 и и § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, в сила от 15.08.2015 г., защото тези разпоредби се прилагали само за лица, за които не са налице условията на чл. 69 от КСО. Именно тук следва да бъде приложена точно нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО, защото предвид датата на подаване на заявлението - 09.02.2016 г., не е изтекъл шестмесечният срок по тази разпоредба и пенсията е следвало да се отпусне от датата на нейното възникване, а именно от 15.08.2016 г. Горното се подкрепя и от правилното тълкуване на разпоредбата на § 49 от ПЗР на КСО, в сила от 15.08.2015 г., според която (както бе посочено и по-горе), лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Като условие за отпускане на пенсията по чл. 69 от КСО отпада изискването за прекратяване на осигуряването, т. е. необходимостта от прекратяване на служебното правоотношение. Преходната разпоредба на § 49 е съобразена с изменението на Кодекса за социално осигуряване и конкретно с отмяната на ал. 2 от чл. 94 на КСО, обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предизвикана от решение на СЕС от 05.11.2014 г. по дело С-103/2013 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд - С. град във връзка с т. нар. дело "Сомова". В този контекст материално законосъобразно е приетото от Добричкия административен съд, че Р. С. С. отговаря на условията за пенсиониране по преференциалния ред, предвиден за лицата с придобит осигурителен стаж с продължителност съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, като пенсията е следвало да бъде отпусната с начална дата 15.08.2015 г. Съдебното решение се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства и е постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), чл. 94, ал. 1 от КСО (ред. след отмяната на ал. 2 на чл. 94 от КСО, ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.). В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни и отлично аргументирани съображения за наличието на правото на С. да получава отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпреди 01.01.2016 г., с оглед на което обосновано е приета незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд акт и на отказа на административния орган да признае за начална дата на дължимост на пенсията 15.08.2015 г. Отричайки дължимостта на пенсията от претендираната от лицето дата с разпореждането си от 18.03.2016 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Д. е издал акт, несъобразен в това отношение с материалния закон, който е приложен неправилно и от директора на ТП на НОИ - Д. в решението му от 29.09.2016 г., с което оспорването на С. срещу това разпореждане е било отхвърлено. Към датата на издаване на обсъждания контролен акт на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. Д. са били влезли в сила новите условия за пенсиониране, предвидени в чл. 69 от КСО. Правото на пенсия възниква за всички лица по чл. 69 от КСО, които към датата на влизане в сила на § 49 от ПЗР на визирания по-горе ЗИД на КСО имат необходимия стаж и лицето е заемало съответната длъжност в някоя от структурите, посочени в чл. 69 от КСО. Към момента на влизане в сила на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО - 15.08.2015 г., С. изпълнява условието за общ и специален осигурителен стаж по чл. 69 от КСО, от което следва, че нормата е приложима спрямо него и той е придобил право на пенсия на 15.08.2015 г. Достигайки до аналогични фактически и правни изводи и като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Д. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора своевременно предявеното му искане за присъждане на разноски няма как да бъде удовлетворено с оглед на това, че не е доказано извършването на разноски от него за производството пред касационната инстанция, а сторените деловодни разноски за производството пред първата съдебна инстанция са му присъдени с решението на Добричкия административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,