Решение № 9549 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2010 г.

Решение № 9549 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Смолян, против решение № 280 от 15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 186 от 2010 г. по описа на Административния съд - Смолян, с което е отменен АУПОВ (акт за установяване на публични общински вземания) № 55 от 21.04.2010 г. на кмета на община Смолян, с който на "Пампорово Дивелъпмънт" ООД със седалище и адрес на управление град Смолян е определено задължение за такса битови отпадъци за 2008 и 2009 г. и лихва, в частта, с която е определено задължение над 12 382,02 лв. до размер на 17 688,37 лв., от които главница 4826,62 лв. и лихва 479,73 лв., представляващо такса за поддържане на чистотата за обществено ползване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно и необосновано е приел, че не се дължи такса за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване. Това решение е в противоречие както с доказателствата по делото, така и с друго решение на същия съд по аналогичен казус, където за същия период е установено, че включените по чл. 62 ЗМДТ услуги на територията на гр. Смолян се предоставят в пълен обем. По съображения в този смисъл, подробно развити в касационната жалба, се иска решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Пампорово Дивелъпмънт" ООД, оспорва жалбата с представено по делото писмено становище. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в оспорената част. По делото са представени доказателства, които не са обсъдени и които установяват, че предоставянето на процесната услуга е било надлежно организирано. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - Смолян, е отменен АУПОВ № 55 от 21.04.2010 г. за 2008 и 2009 г. в частта, с която е определено задължение над сумата 12 382,02 лв. до размер на 17 688,37 лв., от които главница 4826,62 лв. и лихва 479,73 лв., представляващо такса за поддържане на чистотата за обществено ползване. За да отмени акта в тази част, която единствено е предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, като в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в нарушение на материалния закон - чл. 62 - 64 ЗМДТ, тъй като липсват доказателства относно поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, поради което е отменил акта в тази част. В останалата част е отхвърлил жалбата на "Пампорово Дивелъпмънт" ООД, като в тази част решението е влязло в сила. Така постановеното решение е неправилно в отменената част, касаеща дължимата такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място на община гр. Смолян, местност Караманджа, к. к. Пампорово, където се намира имотът на задълженото лице. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Неправилно в настоящия случай съдът е приел, че са налице условията на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, който текст позволява освобождаване от такса за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. От тълкуването на тези разпоредби следва изводът, че размерът на таксите не се дължи само когато услугата изобщо не е предвидена да се предоставя от общината в района на населеното място. Този текст даже не свързва освобождаването от заплащане на тази такса с непредоставяне на услугата в конкретния район, в който се намира имотът, а касае общото поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че със заповед № РД-3418 от 30.10.2008 г. на кмета на община Смолян са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на твърди битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на териториите на община Смолян, к. к. Пампорово и к. я. Райковски ливади. С договор за възлагане на обществена поръчка от 01.03.2007 г. община Смолян е възложила на "Титан Клинър" ООД - гр. Кърджали, изпълнението на тези услуги, изброени в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ. С решение на Общинския съвет - гр. Смолян, са утвърдени и съответните такси по тези услуги. Предвид това и тъй като в случая от значение е само това дали тази услуга се предоставя на територията за обществено ползване в района на населеното място, където се намира имотът на дружеството и тъй като това е установено, като е приел обратното съдът е постановил неправилен съдебен акт който следва да се отмени и се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу акта. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по тези казуси. При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на община Смолян в размер на 150 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,