Решение № 63 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2017 г.

Решение № 63 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. -Л. Г., поданик на О. К. В. и С. И. чрез адв. Б. Г. от АК В. Т. срещу решение № 225 от 6.06.17 г. по в. гр. дело № 90/17 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е отменено решение № 33 от 10.11.16 г. по гр. дело № 36/16 г. на Свищовския районен съд в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. М. Г., [дата на раждане] в Ш., на бащата М. П. Г.; определено е местоживеенето на детето при бащата в [населено място], общ. С., [улица]; за майката К. -Л. Г. е определен следния режим за лични контакти с малолетното дете: за времето на пребиваването на майката в България всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване по нейното местоживеене, както и независимо от местопребиваването й в страната или в чужбина- по един месец през лятото от 1 юли до 1 август всяка година, за времето от 25 декември на всяка четна година до 2 януари на следващата година, за Великденската ваканция - официално определена в България за съответната нечетна година, като бащата води детето при майката на посочен от нея адрес в България или чужбина, а майката връща детето при бащата по местоживеенето на детето; осъдена е К. - Л. Г. да заплаща на М. П. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. М. Г. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв, начиная от влизане на решението в сила, до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата. С определение № 1066 от 15.11.17 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Преди да реши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В случая се поставя въпросът за допустимостта на производството пред българския съд, с оглед правилата за подсъдността на исковете за упражняване на родителски права по отношение на дете, което има обичайно местопребиваване в държава - членка на ЕС, въведени с Регламент /ЕО/№ 2201/2003 г. на Съвета от 27.ХI.2003 г. Регламентът урежда правилата за подсъдността, признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени в хода на брачното производство - чл. 3.Този регламент се отнася само до разтрогване на родителските връзки и не трябва да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси - чл. 8. Съгласно чл. 12 подсъдността по делата за родителска отговорност трябва да се отнася към държавата - членка на обичайното местопребиваване на детето, освен в случаите на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. В разглеждания случай детето П. е родено на 31.12.10 г. в Ш.. Данните по делото сочат, че родителите са съпрузи от 29.04.11 г. До м. ноември 2011 г. страните, заедно с малолетното дете, са живели в Ш., след което за няколко месеца са идвали в България, при родителите на ищеца М. Г.. През периода май- декември 2012 г. отново са пребивавали в Ш., като през м. декември 2012 г. са дошли в България. До м. март 2014 г. са живели в България, в дома на родителите на ищеца в [населено място], като и двамата са полагали грижи за детето. Поради влошените отношения ответницата е заминала за Ш. през м. март 2014 г., като детето е останало с баща си в България. От този момент до предаването му с протокол от 21.03.16 г. по изп. дело № 2/16 г. П. е отглеждан от баща си, подпомаган от роднините му. През този период майката е водила дела за предаване на детето на нея, което е разпоредено по силата на решение № 2357 от 30.11.15 г. по гр. дело № 3787/15 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5301/17.07.15 г. по гр. дело № 1914/14 г. на СГС. Към настоящия момент детето живее в Ш., заедно с майка си. При тези данни по делото настоящият съдебен състав приема, че обичайното местоживеене на детето П. е в Ш., т. е. на територията на друга държава - членка на ЕС. По силата на чл. 235 ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая това е фактът на връщане на детето П. Г. в държавата на обичайното му местопребиваване - Ш. и предаването му на неговата майка К. - Л. Г. с влязло в сила съдебно решение, изпълнено на 21.03.2016 г. Следва да намери приложение чл. 8, т. 1 от Регламент 2201/2003 г., според който по делата, свързани с родителска отговорност, компетентни са съдилищата на тази държава - членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Според чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г. съдът следи служебно за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен /т. е. да прекрати производството по делото/, ако намери основания за това. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по делото по претенцията за упражняване на родителските права, включително мерките на лични отношения и издръжката. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.