Решение № 6119 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 17/2010 г.

Решение № 6119 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 17/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София против решение № 80/10.11.2009 г. по адм. дело № 448/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Илия Атанасов Котрулев, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 80/10.11.2009 г. по адм. дело № 448/2009 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Илия Атанасов Котрулев, от гр. София решение № 45/13.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване на дадените указания като на основание чл. 174 от АПК е определил 14 - дневен срок за издаване на новия акт. Осъдил е Агенция за социално подпомагане - София да заплати на Илия Атанасов Котрулев, от гр. София сумата от 500 (петстотин) лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания през периода 26.10.2008 г. - 15.09.2009 г., вследствие на незаконосъобразно постановеното решение № 45/13.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 45/13.10.2008 г. на основание чл. 44, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин е отказал да отпусне на Илия Атанасов Котрулев еднократна помощ за децата му Атанас Илиев Котрулев и Юлиан Илиев Котрулев, приемайки че не са налице обстоятелства по превенция на изоставянето, тъй като водещият орган по закрила на децата от ДСП - Радомир е работил по чл. 23 от ЗЗД за закрила в семейна среда и в плана му на действие липсва предвидено отпускане на финансова помощ. Не се спори, че децата пребивават в с. Калища, община Ковачевци, в гр. Костинброд и в гр. София и е установена необходимостта от финансово подпомагане за закупуването на учебници, учебни пособия и дрехи за учебната година. С разпоредбата на чл. 48 от ППЗЗД е предвидено, че за превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда, за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства може да се предоставя еднократна помощ до четири пъти в годината. Тази помощ е различна от месечната и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. Липсата на отворен случай за работа по изоставяне на дете и неизготвянето на актуални социални доклади законосъобразно е било възприето от първоинстанционния съд като неизпълнение на задължение на административния орган по чл. 35 от АПК във връзка с подадената молба-декларация от Илия Котрулев за еднократна помощ. Правилни са изводите, че издаденият административен акт противоречи на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до деца, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Предвид незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди правилно е преценен от първоинстанционния съд като основателен. Отчитайки социалното положение на бащата, крайно ниският му и недостатъчен личен доход, неговата тревога и съпричастност към осигуряването на издръжката на децата, административният съд е определил справедлив размер за репариране на претърпените неимуществени вреди. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение