Решение № 4275 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2014 г.

ВАСVII отделение17.04.2015 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3850 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 9911/2013 г. на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4275 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Актива приват" ООД гр. София срещу Решение № 3850 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 9911/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 1263 от 01.11.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма (ЗТ отм.) - заведение за хранене и развлечения /ресторант/, прилежащо към средство за подслон "Балкан", находящо се в к. к. "Слънчев бряг", изток, стопанисвано от "Актива приват" ООД. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че не са събрани доказателства председателят на КЗП действително да е отсъствал от работа на датата на която е издадена оспорената пред съда заповед, тъй като за да е налице заместване не е достатъчно да има издадена заповед за това. Сочи се, че не е обсъден доводът на жалбоподателя, че обектът за който е постановено временно затваряне не е точно описан, не е индивидуализиран в оспорената заповед, поради което тя не съдържа разпоредителна част по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Съдът неправилно приел, че ресторантът разположен в сградата на по-голям туристически обект, също има характер на самостоятелен туристически обект и подлежи на категоризация. Ресторантът е в средство за подслон, а чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ (отм.) сочи като туристически обект средство за подслон. Не е взето предвид, че на жалбоподателя е отказано да се предостави удостоверение за въвеждане на процесната сграда в експлоатация, поради което неправилно е прието, че е без значение причината поради която не е проведена процедура по категоризация. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 64б ал. 2 от ЗТ (отм.), издадена е въз основа на решението на комисията от името на председателя на КЗП, като е подписана от лице, оправомощено да го замества в периода на неговото отсъствие от 01.11.2012 г. до 05.11.2012 г. със заповед за заместване № 1258 от 31.10.2012 г. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на КЗП функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него с писмена заповед чл. на комисията. Налице е заместване на титуляра в неговите правомощия и в този случай административният акт се счита издаден от титуляра. Изложени са мотиви, че ресторантът, разположен в сградата на по - голям туристически обект, също има характер на самостоятелен туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ (отм.) и следователно подлежи на самостоятелна категоризация. Безспорно е установено и не е спорно между страните по делото, че за обекта, предмет на оспорената заповед, няма извършена категоризация. Обстоятелствата, поради които категоризацията не е проведена, са ирелевантни по отношение на спора. Поради това е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради това, че административния орган не е изследвал обстоятелствата, поради които не е извършена категоризация. Решението е правилно. Не е спорно между страните, че за ресторанта, предмет на оспорената пред съда заповед, няма извършена категоризация. Не е категоризиран като туристическият обект по чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗТ (отм.), за него не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Отсъствието на задължителна регистрация на обекта, респективно удостоверение за открита процедура за категоризиране, е основание за налагане на принудителна административна мярка по Закона за туризма. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като видно от свое Определение № 1331/19.03.2014 г., Административен съд София-град е указал на жалбоподателя, че за обстоятелства от съществено значение за делото, не сочи доказателства. Наведените с жалбата твърдения, че процесният обект не подлежи на категоризация са неоснователни. При извършената от административния орган проверка, касаторът е представил удостоверение за категоризация № 2248/29.06.2001 г., валидно до 2004 г., следователно ресторантът е имал и има характер на самостоятелен туристически обект и подлежи на категоризация, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ (отм.). Възраженията относно липсата на компетентност на издателя на акта са неоснователни. Законосъобразни са съображенията на административния съд в тази насока. В случая, заместването е осъществено при наличие на законово предвидена за това възможност. Налице е валидно предоставяне на правомощия по заместване, в рамките на изрично посочения период - 01.11.2012 г. до 05.11.2012 г. Жалбоподателят не е възразявал в първоинстанционното производство, че председателят на КЗП не е отсъствал от работа на датата на която е издадена оспорената пред съда заповед, във връзка със заповедта за заместване, поради което съдът не е събирал доказателства в тази насока и не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите, че туристическият обект не е достатъчно индивидуализиран в заповедта за налагане на принудителната административна мярка, тъй като няма данни обектът да има други характеристики, освен посочените в заповедта и на страните е ясно за кой обект е издадена заповедта. Видно от протокол № 40 от 18.10.2012 г. на КЗП, е взето решение за налагане на принудителна административна мярка да три обекта: средство за подслон "Балкан" находящо се в к. к. "Слънчев бряг"- изток, стопанисвано от "Актива приват" ООД, заведение за хранене и развлечение /бар - фоайе/ прилежащо към средство за подслон "Балкан", находящо се в к. к. "Слънчев бряг", изток, стопанисвано от "Актива приват" ООД и заведение за хранене и развлечения /ресторант/, прилежащо към средство за подслон "Балкан", находящо се в к. к. "Слънчев бряг", изток, стопанисвано от "Актива приват" ООД, поради което обектът, предмет на оспорената пред съда заповед е достатъчно индивидуализиран. Правилно е прието, че са неотносими причините поради които не е издадено удостоверение за категоризация на обекта, тъй като отказът да се издаде удостоврение за категоризация подлежи на самостоятелно оспорване като административен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1