Решение № 1758 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2013 г.

Решение № 1758 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Нейчев Харизанов от гр. София чрез пълномощника му адв. Мая Владимирова срещу решение № 3274 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 10266/2012 г. на Административен съд София-град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Пътна полиция - СДВР, София чрез юрисконсулт Маркова изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 3274 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 10266/2012 г. на Административен съд София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георги Нейчев Харизанов срещу заповед № 103163 от 28.09.2009 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е постановено да бъде иззето от жалбоподателя свидетелството му за управление на МПС, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Видно от данните по делото, със Заповед № 103163 от 28.09.2009 г. на основание чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, началникът на отдел "ПП" - СДВР е постановил да бъде иззето свидетелството, даващо право на Георги Нейчев Харизанов да управлява МПС. В заповедта са изложени мотиви за влезли в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя са били отнети общо 59 контролни точки, с което е загубил придобитата правоспособност, но не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. За да стигне до извода за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство факти, анализирал е кои наказателни постановления от изложените в оспорената заповед са били редовно връчени на жалбоподателя и е приел следното: В оспорената заповед са посочените 9 броя наказателни постановления, но влезлите в сила са 6 броя, с които на жалбоподателя са били отнети общо 45 точки, а именно: НП № 127056 от 19.09.2007 г., с което е определено да бъдат отнети 16 контролни точки; НП № 195620 от 24.01.2008 г., с което е определено да бъдат отнети 6 контролни точки, с връчването му на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и не опровергано с годни доказателствени средства пред първоинстанционния съд; НП № 135441 от 09.10.2007 г., с което е определено да бъдат отнети 6 контролни точки; НП № 122834 от 11.09.2007 г., с което е определено да бъдат отнети 3 контролни точки; НП № 6962 от 27.01.2006 г., с което е определено да бъдат отнети 4 контролни точки; НП № 75087 от 25.07.2006 г., с което е определено да бъдат отнети 6 контролни точки и НП № 5962 от 27.01.2006 г., с което е определено да бъдат отнети 4 контролни точки. От анализираните от съда посочени шест броя наказателни постановления, от общо 9 броя, посочени в заповедта и представени като доказателства по делото е наложен обоснования извод, че същите са влезли в сила, с общ брой на отнети контролните точки - 45, който брой надвишава максималния размер от 39 контролни точки, съгласно действащата към този момент Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. /отм., ДВ, бр. 1/2013 г./. Въз основа на данните по преписката обосновано съдът е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчването на НП на нарушителя, като фактът на невъзможността да бъде открит жалбоподатея от полицейски орган за връчването на НП № 195620 от 24.01.2008 г. е удостоверен с докладна записка от 15.09.2008 г. на старши технически сътрудник Нецов и е приравнен по правни последици съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на редовно връчване. Георги Харизанов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР, аргумент от чл. 157, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Установено е, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява регламентираната дейност в нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство". При тази фактическа обстановка приета от първоинстанционния съд и не опровергана пред настоящата инстанция от касатора, е наложен обоснованият извод от съда, че за компетентния административен орган е възникнало основанието по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление на МПС след постановяването на оспорената заповед, за неизпълнени задължения по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Решението е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за ответника и своевременно претендираните от юрисконсулта на ответника съдебни разноски, искането е основателно и следва да се уважи. Следва Георги Харизанов да заплати на ответника сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение