Решение № 5396 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 25/2009 г.

Решение № 5396 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 25/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора против решение № VI-30 от 30.10.2008 г. по административно дело № 506/2008 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, Радка Тенева Йорданова, от гр. Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 4810167711/01.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Радка Тенева Йорданова против разпореждане № 178/01.04.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил оспорването, приемайки че атакуваният административен акт страда от пороците, визирани в чл. 146, т. 4 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Отпускайки заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсионните органи са приели, че липсват доказателства положеният от Радка Йорданова за времето 17.07.1967 г.-31.12.1969 г. като помощник технически ръководител в звено "Администрация" на ДСО гр. Сливен, район гр. Нова Загора и 01.07.1970 г.-18.02.1974 г. като технически ръководител в звено "Администрация" на ДСО гр. Сливен, район гр. Нова Загора да е при условията на втора категория труд, игнорирайки влиянието му върху размера на дължимото осигурително плащане. Приложените по делото удостоверения обр. УП-13, издадени от "Архивохранилище към ТП на НОИ" - гр. Сливен не установяват факти, касаещи полагането на труд по смисъла на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), но такива се съдържат в трудовата книжка на осигуреното лице, която сочи, че вида дейност е осъществявана в строителството. Административният орган не е обсъдил така възприетите факти, задоволявайки се с невярната констатация за липса на доказателства досежно заявените от Йорданова права. Липсата на подробни мотиви за това кои функции или характеристики на процесните длъжности счита, че са пречка трудовият стаж да не бъде зачетен по чл. 66и от ПКТП (отм.) обосновават нарушения и на административнопроизводствените правила при издаването на атакуваните пенсионни актове. При така наличните доказателства правилни са и изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения във връзка с прилагането на материалноправни разпоредби и в частност чл. 66и от ПКТП (отм.). Атакуваното съдебно решение не страда и от порока необоснованост. Старозагорският административен съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение