Решение № 7580 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3585/2015 г.

Решение № 7580 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3585/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ДСП - Ямбол, подадена чрез юрисконсулт Валентин Атанасов, против решение № 29/20.02.2015 г. по адм. дело № 6/2015 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменена Заповед № ЗД РД 01-0380/13.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е разпоредено малолетното дете Дебора Димитрова Георгиева да ползва дългосрочна услуга - семейно консултиране и подкрепа - 6 месеца в ЦОП "Усмивка" гр. Ямбол. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответниците Дебора Димитрова Георгиева и Димитър Желев Георгиев, чрез процесуалните си представители представят, в подробни писмени становище изразяват становища за неоснователност на жалбата. Претендират заплащане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Ответницата Радостина Галинова Георгиева, чрез пълномощника си адвокат Диана Славчева изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 29/20.02.2015 г. по адм. дело № 6/2015 г. на Административен съд Ямбол е отменена Заповед № ЗД РД 01-0380/13.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е разпоредено малолетното дете Дебора Димитрова Георгиева да ползва дългосрочна услуга -семейно консултиране и подкрепа - 6 месеца в ЦОП "Усмивка" гр. Ямбол. Установено е по делото, че детето Дебора Георгиева е на 13 години. Родителите й са в процес на развод, като съдебното решение на Ямболския районен съд не е влязло в сила. Децата се отглеждат отделно - Дебора е при баща си, а по-малката й сестра Габриела - при майка си. От изискания и представен социален доклад с изх. № ЗД-11/0131 от 27.02.2014 г. изготвен от социален работник в дирекция "Социално подпомагане" Ямбол е видно, че майката е напуснала семейното жилище с детето Габриела, а Дебора е пожелала да остане при баща си, от който получава подкрепа и помощ в подготовката си за училище. Заключение в социалния доклад по отношение на взаимоотношенията между Дебора и Габриела е, че съществува силна емоционална близост между тях, както и че двете деца страдат от раздялата помежду им. Видно от протокол от 25.02.2014 г., изготвен от служителя в "Социално подпомагане" гр. Ямбол се потвърждава, че Дебора желае да бъде при баща си, където се чувства по-спокойна, но е заявила, че няма проблеми с мама. След извършеното проучване от служители в дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол в писмо до Председателя на държавна агенция за закрила на детето, София с изх. № ЗД-123/0022 от 4.04.2014 г. последният е уведомен, че бащата Димитър Георгиев е посочил, че никога не е възпрепятствал срещи с майката на Дебора, както и че насърчавал срещи с нея. В заключение в цитираното в предходното изречение писмо е посочено, че детето Дебора не се явява дете в риск по смисъла на ЗЗД. Видно от протокол от 25.04.2014 г., подписан от служител в дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол в разговор класният ръководител на Дебора е заявила, че освен усещане в детето на лека тревога, успехът му е отличен, държи се възпитано и внимателно към съучениците си и учителите. Тези обстоятелства се потвърждават и от писмо изх. № ЗД-123/0030 от 3.06.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол до Председателя на държавна агенция за закрила на детето, София. В това писмо е посочено, че след изслушване на детето в съдебно заседание пред Ямболския районен съд последното е заявило желанието си да живее при баща си от когото получава подкрепа в подготовката и усвояването на учебния материал, като е заявило че е в добри отношения с майка си и ще продължава да контактува с майка си и сестра си. Посочено е също, че майката Радостина Георгиева е заявила, че общуват по телефона с Дебора, виждат се при възможност, а отношенията им били нормални. В заключение се сочи, че Дебора не е дете в риск. В съдебно заседание съдът е изслушал детето Дебора, в изпълнение на задълженията си по чл. 15, ал. 1 от ЗЗД, в присъствието на социален работник и психолог. Въз основа обясненията на Дебора съдът е формирал убеждение за анализ на фактите от едно интелигентно дете, дълбоко чувствително, което прави трезва и разумна преценка на създалите се обстоятелства около семейната му среда. Детето е заявило категорично, че няма проблеми в желанието си да общува с майка си, и че трябва да се пита майка й защо не се виждат. Сочи, че не желае да посещава психолог, тъй като няма проблем с майка си и желае да се среща с нея, поради което и няма за какво да й се помага в срещи за разговор с психолог. Момичето споделя, че с баща си се разбира малко повече, но с майка си също се разбира. Заявява желание майка й да откликва по-сериозно на желанието й да се срещат и като имат уговорка да се спазва за съответната дата и час. Посочва пример около Коледа, в който й е станало обидно, че майка й обещала да излязат, тя се приготвила, но срещата не се осъществила и на нея й е станало тъжно. Дебора заявява, че по този начин бавно се отчуждава от майка си, но не по нейна вина. Същевременно желае да си общува и с двамата родители, но не и чрез посещения при социални работници или психолози. И ако посещава психолог, то ще е не защото иска, а защото трябва. Обстоятелството, че родителите й живеят разделени не пречи на връзката със сестра й. След изслушването на детето вещото лице- психолог е изразил становище, че детето притежава интелигентност по-висока над средната, води логически разговор, може да обясни желанията и чувствата си. Заключението на вещото лице е възприето от съда като компетентно и обективно. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че същите не могат да обосноват безспорен извод, че за детето Дебора е възникнал риск от увреждане на психическото му развитие и обжалваната заповед е незаконосъобразна. Решението е правилно. В случая не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД, съгласно която в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Посочената като правно основание разпоредба не отговаря на установените по делото факти, поради което заповедта се явява материално незаконосъобразна. С оглед на изложеното от фактическа страна се налага основният извод, че детето Дебора не е дете в риск. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД "дете в риск" е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. В процесната заповед нито една от посочените хипотези не е доказана. От събраните по делото доказателства също не се установява да е налице едно от така изброените обстоятелства, което би могло да мотивира извод, че Дебора се явява дете в риск по смисъла на закона. В констатациите на заповедта е посочено само, че родителите са в развод, че Дебора живее при баща си, поради което вследствие създалата се ситуация и обтегнатите отношения между родителите й избягва контакт с майка си и сестра си, настроена е негативно, поради което следва да бъде консултирана от специалисти, за да се избегне родителско отчуждение. При това положение правилно е прието, че административният акт не отговаря на изискванията на правните норми, въз основа на които е издаден, което обуславя материалната му незаконосъобразност. Дебора е чувствително дете, което действително тъгува поради много редките, понякога невъзможни срещи с неговата майка. Детето е огорчено, но в никакъв случай не е настроено негативно срещу майка си. То изрично заявява, че желае да се вижда с нея, но не в жилището където живее майката. При по-голяма инициативност от страна на майката и осигуряване на подходяща обстановка, Дебора с желание ще комуникира с майка си и по-малката си сестра, близостта с която е безспорна и не се оспорва. Обстоятелството, че детето се чувства по спокойно и уверено в учебния процес, като живее при баща си, по никакъв начин не навежда на извода, че са налице обтегнати отношенията с майка й. Не се оспорва необходимостта от духовната и емоционална близост и подкрепа между детето и майката, но в случая не се налага това да става след консултиране на Дебора от специалисти-психолози. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД "закрилата на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че в настоящия случай при издаване на заповедта не са взети предвид горните изисквания - изслушано в съдебно заседание детето категорично заявява, че желае да се вижда с майка си и сестра си. С оглед на изложеното се налага извода, че чрез предприетата от страна на органите за закрила на детето мярка за закрила - ползване на дългосрочна услуга 6 месеца в ЦОП "Усмивка", гр. Ямбол, по никакъв начин не се осигурява интересът на детето, а това би оказало отрицателно влияние върху него и би го поставило в риск, като въздейства върху емоционалното му и личностно развитие и с оглед категорично му нежелание да общува с майка си чрез срещи със социалните работници, още повече, че има потребност да общува лично с нея. Представеното като доказателство пред касационната инстанция заверено копие от решение № 7 от 12.02.2015 г. по в. гр. дело № 365/2014 г. на Окръжен съд Ямбол не следва да бъде обсъждано, тъй като същото не е влязло в сила. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Дирекция"Социално подпомагане" гр. Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на Димитър Желев Георгиев направените в касационното производство разноски по делото в размер на 300,00 /триста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,