Решение № 251 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2013 г.

Решение № 251 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Свети Свети Константин и Елена" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Елена Косева Желязкова, срещу решение № 1330/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4051/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. От ответниците, становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба, изразява Румен Димитров Памукчиев от гр. Варна, останалите не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, тъй като акционерното дружеството е страна пред първоинстанционния съд, както и твърденията му са, че не са налице основания и влязло в сила съдебно решение, за издаване на искания административен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалби на Нина Маркова Коева-Памукчиева, Румен Димитров Памукчиев, Елена Илиева Спирова, Милена Динева Керанова и Невянка Желязкова Костова, всички от гр. Варна, Заповед № КД-14-03-2101 от 9.08.2012 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е отказано поискано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, по отношение на посочените в заявлението самостоятелни обекти в сграда и върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението. За да постанови решението си съдът приел, че са налице доказателства - влезли в сила съдебни решения за делба, извършена въз основа на проект по чл. 203, ал. 1 ЗУТ и за поправка на фактически грешки, поради което искането за изменението на кадастралната карта и регистри е било основателно. Освен това приел на основание заключението на вещото лице, че разминаването в квадратурата на сградата по проекта за изменението и по решение № 364/2011 г. на Варненския окръжен съд, е в рамките на допустимата грешка, както и че допуснатата в проектосхемата техническа грешка при изобразяване на географските посоки на самостоятелните обекти в сградата, може да се поправи при новата процедура за издаване на искания административен акт, с провеждане на допълнителни уточнения от административния орган. Решението е правилно. Съдът е установил безспорно релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, като е извел кореспондиращи на тях правни изводи. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна са одобрени със Заповед № РД № 18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Със Заявление вх. № 94-7906/21.03.2012 г., жалбоподателите пред първоинстанционния съд, са поискали изменението им, представляващо корекция на границите на сграда с идентификатор 10135.2569.192.2; обособяването в сградата на пет броя схеми на самостоятелни обекти с идентификатори № № 10135.2569.192.2.1, 10135.2569.192.2.2, 10135.2569.192.2.3, 10135.2569.192.2.4 и 10135.2569.192.2.5, както и вписването им като собственици на тези обекти в кадастралните регистри, съгласно влязлите в сила решения за делба. По заявлението им е последвал отказ за издаване на искания административен акт, който е предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Като единствено основание за издаването на отказ, с-бата по кадастъра се е позовала, че акционерното дружество не е подписало съставения акт за непълноти и грешки. По делото безспорно е установено, че е налице влязло в сила съдебно решение № 364/29.03.2011 г., поправено с решение № 673/19.05.2011 г., двете постановени по В. гр. д. № 2478/2007 г. на Варненския окръжен съд, влезли в сила на 1.12.2011 г., с които е прекратена съсобствеността върху сградата нанесена в кадастралната карта с идентификатор 10135.2569.192.2, като всеки от съделителите, страни в настоящето производство, е получил в дял съответен самостоятелен обект в нея, като делбата е извършена на основание одобрен проект по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ. По делото е установено, че акционерното дружество, касационен жалбоподател притежава 3 кв. м. от дял пети по решението за делба. С прекратяване на съсобствеността на сградата с обособяване на самостоятелни обекти и влизане в сила на съдебното решение, за което няма дадни да е отменяно, това решение е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като всеки самостоятелен обект по делбата да получи самостоятелен идентификационен номер и съответно съгласно нея за всеки обект като собственик се запише съответния съделител. С оглед на това решение, което е влязло в силва преди подаване на заявлението, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че в случая актът за непълноти и грешки не се подписва от заинтересуваните лица, тъй като по отношение на всички тях е налице влязло в сила съдебно решение за делба на съсобствения имот, с възлагане на всеки един от тях на самостоятелен обект в сградата. При правилно прилагане на закона и обосновано първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на искания административен акт за изменение на кадастралната карта и регистри е незаконосъобразен, тъй като са нарушени материалноправни разпоредби - чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като в случая съсобствеността на сградата е прекратена с влязло в сила решение. Позоваването на неправилно заснемане на сградата, която е "завъртяна", правилно съдът е приел, че това би могло да се поправи в процедурата по новото произнасяне по заявлението, което би било в интерес на всички собственици на обекти в нея, включително и на касационния жалбоподател, като това неправилно заснемане на сградата, не е основание да се приеме, че отказът е законосъобразен. Основание за неговата законосъобразност не е също така и обстоятелството, че разминаването на квадратурата на сградата по проекта за изменението, приложен към заявлението и по решение № 364/2011 г. на Варненския окръжен съд, след като е в рамките на допустимата грешка, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице. При новото произнасяне следва да се вземе предвид действителното положение на самото място отразено в представения проект, изготвен от инженер-геодезист, както и да се вземат предвид правата на акционерното дружество в съответния самостоятелен обект при записването на собствениците в кадастралния регистър. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, тъй като правните изводи кореспондират на изяснената фактическа обстановка, не се установява да са допуснати процесуални нарушения. Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК