Решение № 10456 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12848/2014 г.

Решение № 10456 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12848/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), подадена чрез ст. юрк. Татяна Кулинова, срещу решение № 3786 от 9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1879/2014 г. от Административния съд - София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът - Абдулайе Дильо - гражданин на Мали, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Вулева, оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение следва да се отмени.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна.

С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил по жалба на Абдулайе Дильо решение № 2726 от 3.12.2013 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част, отхвърлил е жалбата на Абдулайе Дильо срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец, и е осъдил ДАБ да заплати по сметка на съда разноски за преводач в размер на 30 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спрямо жалбоподателя не било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) причини. От проведените интервюта се установявало, че той не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията на Мали, не е бил чл. на политическа партия или организация, на религиозна организация или въоръжена групировка, не е имал проблеми поради принадлежност към етническа или религиозна група. Личната му бежанска история не навеждала на извод за основателен страх от преследване по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, нито лично бил изложен на реална опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от закона.

Съдът е приел, че ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила, дори да не отговаряла на определението по Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. за вътрешен въоръжен конфликт, достигала такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че жалбоподателят в качеството му на цивилно лице, ако бъдел върнат в Северно Мали, щял да претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната. Ето защо същият не следвало да доказва, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи по смисъла на пълзящата скала по т. 39 от мотивите на решение на СЕО от

17.02.2009 г. по дело № C-465/07. Доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следвало да са актуални. В този смисъл данните, на които се позовавал административният орган, били цитирани избирателно. Административният орган бил обсъдил единствено политическата обстановка в Мали в светлината на проведените през лятото на 2013 г. избори, за да приеме, че не е налице основание за предоставяне на бежански статут. Ответникът не бил преценил правилно ситуацията в страната на произход на кандидата за закрила с оглед оценката на риска по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО в светлината на тълкуването, дадено в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС. Дори молбата за закрила да била неоснователна поради липса на основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ, преценката, която следвало да направи административният орган при произнасяне по молба за закрила по ЗУБ, респ. съдът - при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, включвала мотивиране относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция относно статута на бежанците и чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на човека в ЕС. Изследването за евентуално нарушение на този принцип, респ. мотивирането за липса или наличие на нарушение, включвало преценка на същите факти, които са относими към наличието на основания за предоставяне на статут, доколкото касаело данни за страната на произход на чужденеца. Касаело се за различна правна квалификация на тези факти - веднъж като основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а от друга страна - като евентуално нарушение на забраната за връщане в държавата по произход, където лицето има опасност да претърпи тежки посегателства, свързани с основни човешки права. Съдът е приел, че евентуално връщане на жалбоподателя в страната му на произход и конкретно в родния му гр. Гао, Северно Мали, би било в нарушение на забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ чужденецът да бъде върнат в страна, където има опасност да бъде изложен на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Същите обстоятелства щели да бъдат нарушение и на абсолютната забрана по чл. 3 ЕКПЧ.

Решението е неправилно.

Предмет на оспорване е решението в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави хуманитарен статут на чужденец, са регламентирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ: чужденецът, търсещ защита в РБ, да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция;

2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;

3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Предвид тези изисквания на закона административният орган е анализирал положението в Мали въз основа на приложената по делото справка от дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ вх. № 01-6160 от 19.08.2013 г. и е приел, че обстановката не обосновава извод за наличие на заплаха поради безогледно насилие в държавата по произход. Тези обстоятелства и изводи административният орган е изложил подробно в своето решение.

Административният съд - София-град, е основал своите правни изводи въз основа на цитираните решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на същия съд, както и въз основа на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. При правилно установяване на фактите по делото съдът е приложил неправилно закона и съдебните решения на СЕС.

Съгласно решението от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна закрила, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход (същото и по решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07). Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие.

Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила, и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимосвързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и от установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от чужденеца срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Все в подкрепа на това в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС се казва, че "съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи, или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 15, буква "в" от директивата".

В същото решение съдът установява, че преценката за необходимостта от предоставянето на субсидиарна закрила се обуславя от обстоятелството колко е специфично засегнато лицето, търсещо защита - "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила". Отново може да се направи извод, че за всеки търсещ защита следва националната юрисдикция да прецени спецификата на конкретния случай.

Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е формирал неправилни и незаконосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. Пред административния орган Абдулайе Дильо не е доказал, че съществува за него реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу своя живот или срещу личността си. Правилно председателят на ДАБ е отказал предоставянето на хуманитарен статут и като е приел обратното в своето решение, АССГ е приложил неправилно материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, водещо до незаконосъобразност на контролираното решение, което следва поради това да се отмени, съответно да се отхвърли жалбата на Абдулайе Дильо срещу решение № 2726 от 3.12.2013 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

Решението на АССГ е неправилно и в частта, с която е осъдена ДАБ да заплати по сметка на АССГ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК разноски за преводач. Съгласно чл. 92 от ЗУБ, който закон е специален и урежда реда на тези производства, както и заплащането на такси и разноски, в това производство се дължат само разноски за експертизи, каквито в случая не са направени. Следва да се отмени изцяло, а разноските за преводач остават в тежест на органа на съдебната власт.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,