Решение № 7948 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2015 г.

Решение № 7948 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Е. М., срещу Решение № 18 от 5.01.2015 г. по адм. дело № 10650/2012 г. по описа на Административния съд - С. град, с което по жалба на "М. К. - Е.'" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., е отменен ревизионен акт (РА) № 2191203778 от 30.05.2012 г., на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), (сега Дирекция "ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 101 920 лв. за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2011 г. в едно с установени лихви, по фактури издадени от "У. С." ЕООД и "Д. Д." ЕООД и Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е осъден да заплати на "М. К. Е." ЕООД разноски за производството в размер на 5 450 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по процесните фактури, тъй като не е доказано, че доставчиците са разполагали с процесните стоки и, че са имали материална и техническа обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Доставчиците не са декларирали ВОП и не е изследван стоковият поток на предмета на доставките. Твърди се, че от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) не се доказва, че доставките са осъществени от посочените във фактурите доставчици. Първоинстанционният съд недопустимо се е позовал на мотивите на обявения за нищожен РА, следващ процесния. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "М. К. - Е." ЕООД, чрез адв. П., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски по делото. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № 2191203778 от 30.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" (сега Дирекция "ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 101 920 лв. за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2011 г. в едно с прилежащите лихви, по фактури издадени от "У. С." ЕООД и "Д. Д." ЕООД. С РА, в обжалваната част, на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 700 лв. по фактура № 0000000320 от 20.05.2011 г., издадена от "У. С." ЕООД, с предмет на доставка "протеин МРС 50 % 22 000 кг." и в общ размер на 72 220 лв. по две фактури - № 3000000215 от 21.06.2011 г., с предмет на доставка "сухо обезмаслено мляко 1,5 % 22 000 кг.", с ДДС 22 220 лв. и № 3000000240 от 29.06.2011 г., с предмет на доставка "млечен протеинов концентрат 20 000 кг.", с ДДС 50 000 лв., издадени от "Д. Д." ЕООД. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената съдебно-почерковата експертиза (СПЕ). От представените по делото доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице по ССЕ административния съд е приел, че се доказва, че доставките са реално осъществени от доставчиците "У.-С." ЕООД и "Д. Д." ЕООД. Още в хода на ревизията са представени договори за доставка, пътно-прехвърлителни разписки (ППР), приемо-предавателни протоколи (ППП), ЧМР и др. От тези доказателства се установява, че доставчиците са разполагали с процесната стока, както и начина на предаване и транспортиране на стоките до ревизираното лице. Съдът е взел предвид и мотивите на органите по приходите в обявения за нищожен, с влязло в сила съдебно решение, РА, издаден след късната отмяна по административен ред на процесния ревизионен акт. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че стоката е получена и заприходена при ревизираното лице, като в последствие е изписана и продадена. Съдът се е позовал на приложимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, че при установено право на приспадане, то не може да бъде ограничавано поради това, че не са представени доказателства за обезпеченост на доставчиците, а в решението от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. СЕС потвърждава, че след като е настъпило данъчно събитие и това е породило изискуемост на данъка, в полза на получателя на доставката е възникнало право да го приспадне. Това право не може да се ограничи, освен ако, въз основа на обективни данни, органите по приходите установят, че то е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, каквито данни не са представени от страна на приходния орган по отношение на ревизираното лице. Обосновани са изводите на административния съд, че процесните доставки са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно всички представени доказателства и въз основа на тях обосновано е приел, че преките доставчици са разполагали с достатъчно количество от процесните стоки в ревизираните периоди, за да го продадат на ревизираното лице. Представени са процесните фактури, договори за доставки, сключени между ревизираното лице и доставчиците, ППП, ППР, доказателства, че доставчиците са притежавали достатъчно количества от процесните стоки - инвойс фактури, международни товарителници и други доказателства за осъществен ВОД от Гърция за България от преките доставчици. Процесните фактури са надлежно декларирани от доставчиците и са включени в отчетните регистри по ЗДДС, което обстоятелство се потвърждава и от приетото без оспорване заключение на вещото лице по ССЕ. Предаването на стоките се установява по безспорен начин от представените още по време на ревизията ППР и ППП. Първоинстанционният съд е взел предвид представените в съдебното производство доказателства от трети лица /фирмите-доставчици/ по реда на чл. 192 ГПК - пътни листа, свидетелства за регистрация на МПС и др., неоспорени от страните документи, с които се доказва мястото на разтоварване и транспортирането на стоките до база на ревизираното лице. Кредитирал е заключението на вещото лице по ССЕ, като кореспондиращо с представените по делото доказателства и въз основа на него и на свидетелските показания обосновано е приел, че е доказана последващата реализация на стоката. Допълнителна индиция за реалност на доставките е и фактът, че плащането по всички доставки е извършено по банков път, което обстоятелство не е било спорно по делото. Обстоятелството, че стоковите потоци на доставчиците не са изследвани и поведението на доставчиците по време на ревизията, не могат да бъдат причина за отказ на данъчен кредит на получателя-ревизираното лице, тъй като предмет на доказване са единствено преките доставки, за чиято реалност още по време на ревизията са представени достатъчно доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на мотивите на обявения за нищожен РА, следващ процесния. По делото са приложени РД и РА, които са издадени след отменящото процесния РА решение № 2177 от 3.09.2012 г., на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С., което, от своя страна, с влязъл в сила съдебен акт, е прието за нищожно, като издадено след срока за произнасяне по чл. 156, ал. 6 ДОПК. С обявеното по-късно за нищожно решение № 2177 от 3.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. е възложена повторна ревизия за същите данъчни периоди и по отношение на отказано право на данъчен кредит по процесиите фактури издадени от "Д. Д." ЕООД и "У. С." ЕООД. Издаденият в резултат на това РА също е обявен за нищожен с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С.. В този РА за процесните данъчни периоди не са установени данъчни задължения, като е признато извършването на вътреобщностни доставки от предходен гръцки доставчик в полза на преките доставчици и декларирането на ВОП от тяхна страна, което опровергава част от мотивите на органите по приходите за отричането на реалността на доставките по процесните фактури. Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на отменен или обявен за нищожен акт на орган по приходите, както и всяко друго изявление по релевантните за правен спор факти, което е неблагоприятно за данъчната администрация, имат стойност на извършено извънсъдебно признание за факти, което следва да бъде преценявано с оглед на всички останали доказателства по делото. Административният съд е постъпил точно така, като е взел предвид установяванията в обявения за нищожен акт, че гръцкото дружество, предходен доставчик, е декларирало ВОД към преките доставчици, които срещу това са декларирали ВОП и ги е преценил съвкупно с останалите относно реалността на доставките, приети още в процесното ревизионно производство. Поради изложеното, неоснователно касаторът твърди, че съобразяването с тези мотиви опорочава първоинстанционното решение. За да достигне до крайния извод за реалност на процесните доставки, съдът е обсъдил мотивите на органа по приходите в обявения за нищожен акт, във връзка със всички представени по делото доказателства, в резултат на което обосновано е приел, че доставчиците са разполагали със стоката и тя фактически е разтоварена в база на жалбоподателя. От заключението на вещото лице безспорно се установява, както разплащането по банков път, счетоводното отразяване и в последствие последващата продажба на процесната стока. В заключение, административният съд, след като внимателно е изяснил фактите по делото, в съответствие с материалния закон и задължителната практика на СЕС е приел, че предаването на предмета на доставките и наличието му при ревизираното лице и използването му за последващи облагаеми доставки, установяват прехвърлянето на правото на собственост върху този предмет, поради което правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, който е заплатил данъчната основа и ДДС по тях, е отказано незаконосъобразно. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и цитираната в тях практика и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска, при доказана реалност на доставката, данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно решението по делото "М. П." ЕООД - по дело С-18/13, от 13.02.2014 г., именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски, сами по себе си, не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, защото това би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка за чужди действия. Доказателства за такава измама в случая не са представени. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски. По делото са представени договор за правна защита и съдействие, пълномощно и разписка за получен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. Своевременно е представен и списък по чл. 80 ГПК, в който е поискано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., поради което касатора следва да се осъди да заплати разноски по делото в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение