Решение № 14417 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2014 г.

Решение № 14417 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Образувано е по касационна жалба на Лазар Ангелов Грозданов от с. Црънча, обл. Пазарджик, против решение № 176 от 18.03.2014 г. по адм. д. № 179/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-84/17.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Пазарджик. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответната страна не е изразила становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В производство по чл. 145 и сл. АПК Административен съд - Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Лазар Ангелов Грозданов срещу Заповед № РД-14-84/17.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, с която на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Ауди 80" с рег. № РА 1836 АН и е определено място за домуване на същия - охраняем паркинг на "Мърфи Ойл" ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик. За да отхвърли жалбата срещу посочения индивидуален административен акт, Административен съд - Пазарджик е приел, че данните по делото характеризират действията на касатора като превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП и са налице доказателства, които установяват по категоричен начин фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Решението е правилно. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. По арг. на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП за извършване на таксиметрови превози на пътници, се изисква удостоверение за обществен превоз на пътници, а на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за преустановяване на административните нарушения по извършване на таксиметров превоз на пътници без удостоверение за регистрация, се прилагат принудителни административни мерки - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство (ал. 1, т. 1), сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (ал. 2, т. 1) и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство (ал. 2, т. 4). Събраните по делото доказателства са дали основание на първоинстанционния съд да приеме, че Лазар Ангелов Грозданов е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП с процесния лек автомобил, тъй като за извършването на този вид превоз е от значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Административен съд - Пазарджик е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Касаторът оспорва приетите от съда за установени факти относно обстоятелството, че е извършвал нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, като се позовава на показанията на свидетелите Венета Клинчева и Катерина Узунова. Същите обаче са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Показанията на тази група свидетели са противоположни не само на събрания доказателствен материал, но и на собствените им обяснения, дадени пред административния орган, в които подробно описват уговорката с касатора и начина на извършване на плащането, поради което и правилно не са кредитирани изцяло от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, твърденията в жалбата относно неистинността на установените факти не намират опора в данните по делото. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал Административен съд - Пазарджик е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са налице основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо Лазар Ангелов Грозданов. По отношение на твърденията, свързани с ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, следва да се отбележи, че административнонаказателното производство е отделно, различно от настоящото производство. Затова пороците на издаденото впоследствие наказателно постановление не се отразяват върху законосъобразността на обжалвания акт. В тази връзка възражението на касатора, че издаденото наказателно постановление е отменено от Районен съд - Пазарджик (Решение № 856 от 28.10.2014 г. по НАХД № 500/2014 г., за което няма данни, че е влязло в сила), е ирелевантно за настоящото производство. Целта и характерът на приложената принудителна административна мярка са различни от тези на наложеното административно наказание. Пороците на административнонаказателната процедура не налагат отмяна на заповедта, с която е приложена конкретната принудителна мярка, тъй като това е сторено в отделно административно производство. Предвид изложеното няма основания за касиране на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Разноски не се претендират. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,