Решение № 10674 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2017 г.

Решение № 10674 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Одринска от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Иванов, срещу Решение № 2011/13.11.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2954/2016 г., с което е отхвърлено оспорването й на Решение № 2/10.10.2016 г. на главния архитект на район "Одесос" при община Варна за отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж (обект) "Санитарен възел– баня и тоалет", находящи се в имот с идентификатор № 10135.1501.1099, УПИ XIV – 6, кв. 337 по плана на IX-ти микрорайон на [населено място] с адрес [улица]. Касаторката претендира разноски. Ответникът – кметът на район "Одесос" при община Варна, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Обжалваното съдебно решение е частично недопустимо, а в допустимата си част е правилно. В оспореното съдебно решение АС – Варна е изложил мотиви относно недопустимостта на жалбата, с която е сезиран, поради просрочие, в частта, с която се претендира незаконосъобразност на Решение № 2 от 10.10.2016 г. на главния архитект на район "Одесос". Въпреки това се е произнесъл по основателността на оспорването като незаконосъобразно на решението на главния архитект. В тази част решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Съобщаването на акта – Решение № 2/10.10.2016 г., е извършено по реда на чл. 61, ал. 2 АПК, като връченото на Одринска писмо съдържа всички изискващи се реквизити, на които следва да отговаря съобщението, поради което не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 140 АПК. Съобщението за решението, което обективира отказ, е получено лично от Одринска на 15.10.2016 г., за което тя се е подписала и съответно от този момент е започнал за нея да тече 14-дневният срок за оспорването му, който е изтекъл на 29.10.2016 г. - събота, респ. срокът е изтекъл на 31.10.2016 г., както правилно е приел и АС – Варна. Получаването впоследствие - на 20.10.2016 г., на копие от решението не е факт, който да постави ново начало на срока за оспорване. Затова жалбата, подадена на 3.11.2016 г., в частта й, с която се претендира незаконосъобразност на Решение № 2/10.10.2016 г. на главния архитект на район "Одесос", е била недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане в тази й част. Въпреки правилно формираните изводи за просрочие на жалбата, първоинстанционният съд се е произнесъл с изложени мотиви относно законосъобразността на акта, поради което съдебното решение в тази му част следва да се обезсили, а жалбата на Одринска – да се остави без разглеждане досежно претендираната незаконосъобразност на решението за отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Относно допустимата част на съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на Одринска при направена проверка за нищожност на оспореното пред АС – Варна решение, същото е правилно. Актът е издаден от компетентен орган съобразно представените по първоинстанционното дело Заповед № 007 от 7.03.2014 г. и Заповед № 012 от 9.06.2016 г., и двете на главния архитект на община Варна. Видно от първата заповед, която е от 2014 г., а не от 2017 г., както твърди касаторката, правомощия по § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ са предоставени за район "Одесос" на главния архитект на района, който е издал и оспореното пред първата инстанция решение за отказ за издаване на удостоверение за търпимост. В тази връзка решението на АС – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на Одринска срещу твърдяната нищожност на Решение № 2 от 10.10.2016 г., съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касаторката за присъждане на разноски, както и наличието на такива за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация, но при спазване на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение