Решение № 8547 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2011 г.

Решение № 8547 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" град София, срещу Решение № 3077/21.06.2011 г. по адм. д. № 7252/2010 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба с доводи за неправилност с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на решението. Допълнително подробни съображения са развити в хода на съдебното заседание и в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответната страна - "Циков Газ Петролиум" ЕООД чрез процесуален представител адвокат Ненов, релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, в мотивирано становище счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: Производството пред административния съд е било образувано по повод оспорване от "Циков Газ Петролиум" ЕООД на писмо с изх. № 53-00-434/21.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, с което е разгледана жалба на дружеството с дата 16.11.2010 г. с която се отправя искане да бъде връчен по надлежен ред РА № 2000900631/24.07.2009 г. Искането е мотивирано с довод, че управителя на дружеството е разбрал за връчването на РА и РД по реда на чл. 32 ДОПК, като твърди, че никой не е посещавал адреса на дружеството. В мотивите на писмото е прието от страна на данъчния орган, че РА е връчен по предвидения в закона ред. Извършена е констатация, че срокът за произнасяне по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК по жалбата по административен ред на решаващия орган е изтекъл на 14.12.2009 г. с оглед на което на осн. чл. 156, ал. 4 от ДОПК РА, като мълчаливо потвърден от този орган е подлежал на обжалване по съдебен ред през периода от 15.12.2009 г. до 13.01.2010 г. Такава жалба не е била подадена и РА е влязъл в сила. С обжалваното решение съдът е възприел горното писмо като акт на бездействие на административния орган, подлежащ на обжалване по реда на чл. 257 от АПК и се е произнесъл с решение, с което е уважил жалбата на дружеството, отменил е писмо с изх. № 53-00-434/21.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП и е осъдил Директора на Дирекция "ОУИ София при ЦУ на НАП да връчи на дружеството РА № 2000900631/24.07.2009 г. Административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. Съдът се е произнесъл по същество относно законосъобразността на акт, който не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, ал. 1 от АПК, тъй като по своята същност не представлява акт по чл. 257 от АПК - бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Неправилно съдът е приел, че искането на дружеството следва да бъде разгледано по реда на чл. 257 АПК. С процесното писмо жалбоподателят е уведомен за влизане в сила на РА и на практика то има разяснителен характер и е недопустимо в това производство съдът да се произнася по отношение на съществени реквизити на РА. Дали ревизионният акт е редовно връчен подлежи на проверка в производство по оспорването на акта, като факт от значение за срока на жалбата. Ако се приеме, че този факт може да бъде проверяван в производство по чл. 257 АПК /както неправилно е приел първоинстанционният съд/, това би означавало заобикаляне на производството по оспорване на ревизионния акт, което е недопустимо. Редът по чл. 257 АПК е субсидиарен и се прилага когато няма друг ред за защита, а в случая жалбоподателят е следвало да упражни това свое право при оспорване на РА, в което производство следва да бъде разгледан въпросът за редовното връчване на РА. В същото време оспореното писмо не представлява и индивидуален административен акт, защото то няма директни правни последици за неговия адресат. Без основание жалбата е приета за допустима от първоинстанционния съд. При недопустимост на производството по реда на чл. 257 от АПК и при липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт, съдът се е произнесъл по недопустима жалба и решението му следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,