Решение № 70 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 112/2012 г.

ВКСI търговско отделение15.06.2012 г.докладчик Радостина Караколева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г. на основание чл. 47, т. 2 вр. чл. 7 ЗМТА. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 70 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 112/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г. на основание чл. 47, т. 2 вр. чл. 7 ЗМТА. Ищецът твърди, че не съществува арбитражно споразумение между него и ответника [фирма] по сключения договор за доставка на машини между [фирма] и "А. Д. Л. " - Л., вземането по който е придобито чрез цесия от [фирма]. Подробни съображения излага в исковата молба и писмени бележки. Ответникът по молбата - [фирма] [населено място] оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения в писмен отговор и писмена защита. ВКС, ТК, първо отделение, намира, че исковата молба за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА е постъпила в съда в преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима. По същество исковата молба по чл. 47 ЗМТА е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на исковата молба на [фирма] е отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] сумата 86000 лв., представляваща цедирано вземане за част от цената на машина за усукване и навиване модел "Кортиновис" по договор за покупко-продажба от 11.05.2005 г., сключен между "А. Д. Л. " - Л. и [фирма]. Не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА поради следните съображения: Видно от мотивите на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, АС е приел, че е компетентен да се произнесе по спора, тъй като първоначално спорът е отнесен от [фирма] пред Бургаски окръжен съд /БОС/, като [фирма] с отговора си на исковата молба пред БОС е направил възражение за неподведомственост на спора пред БОС с оглед уговорената арбитражна клауза по договора, вземането по който е цедирано на [фирма]. С определение от 07.04.2010 г. производството пред БОС е прекратено поради липса на подведомственост и това определение е влязло в сила. С оглед на това разрешение, АС при Б. е приел, че компетентността на АС е безспорно налична, а независимо от това с цесията е прехвърлено и правото на страните да се обърнат към арбитражен съд ако това е уговорено по отношение на първичното материалноправно отношение, както е в случая по договора за покупко-продажба от 11.05.2005 г. Настоящият състав не възприема доводите на АС във връзка с извършената цесия, която цедира права по договора, съдържащ арбитражна клауза, но не води до встъпване в тази клауза на цесионера. За да стане трето лице страна по арбитражна клауза, е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях или да е налице универсално правоприемство на една от страните, какъвто не е настоящият случай /"Българско гражданско процесуално право" - издание 2012 г., стр. 805/. Извършената цесия на вземането по договора за покупко-продажба не води до встъпване в арбитражната клауза на цесионера - в случая [фирма], но компетентността на АС е налице с оглед направения отвод на съда от [фирма], поради арбитражна клауза и произнасянето на БОС по този отвод с определение, с което се е съобразил АС при отнасяне на спора пред него. Определението, с което делото е прекратено пред БОС, поради неподведомственост, по направеното възражение от настоящия ищец [фирма] /а не променящото се становище на [фирма]/ обвързва страните и следва да бъде зачетена силата му на пресъдено нещо от АС ако някоя от страните след определението на държавния съд предяви иск пред АС /"Българско гражданско процесуално право" - издание 2012 г., стр. 803/. Това е и сторено в случая. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, т. 2 ЗМТА, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, съдът:

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 47, т. 2 ЗМТА
  • чл. 48, ал. 1 ЗМТА
  • чл. 7 ЗМТА