Решение № 7413 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2014 г.

Решение № 7413 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2014 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД срещу Решение № 419/23.01.2014 г. по адм. д. № 8600/2013 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № СП-039 от 18.07.2013 г. на Главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. Доводите в жалбата са за неправилност на обжалваното решение като постановено при материална незаконосъобразност. В тази насока се прави искане за отмяната му. Ответникът - Главният директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към ДАМТН, чрез процесуалния си представител, възразява срещу основателността на касационната жалба и прави искане първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество намира същата за неоснователна по следните съображения: С процесната Заповед № СП-039 от 18.07.2013 г. на Главния директор на Главна дирекция "Надзор на пазара"към ДАМТН, на основание чл. 30в, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, на касационния жалбоподател е издадено задължително предписание да спре временно предлагането на работни обувки марка ADORA, модел SCH2229 S3 SRC, IAN 67043. Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта и при спазване административно-производствените правила. В административното и първоинстанционното съдебно производство е установено, и по отношение на същото не е налице спор между страните, че процесният продукт - обувки, се разпространява в магазинната мрежа на касатора, в нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства /НСИОСЛПС/, т. е. без маркировка за съответствие със съществените изисквания към продуктите. Единственото спорно обстоятелство е по приложението на разпоредбата на чл. 3, т. 4 от Наредбата, съгласно която, обувките за частна употреба, не попадат в приложното поле на Наредбата. На тази база, касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Този довод на касатора тричленният състав на ВАС намира за неоснователен. Както правилно е приел първоинстанционният състав, съгласно приложения по делото информационен лист /инструкция за употреба/ за процесната стока, същата е описана като "работни обувки за професионални цели". По тази причина тя не може да се приеме, че по силата на чл. 3, т. 4 от Наредбата е изключена от приложното й поле. В съответствие с чл. 7 от ЗТИП, Министерски съвет определя продуктите по отношение на които се прилагат съществени изисквания, приложимите съществени изисквания, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието на продукта с изискванията и начина по който маркировката за съответствие следва да бъде нанесена. На основание цитираният текст от закона е приета и процесно приложимата НСИОСЛПС, въвеждаща като изискване наличието на маркировка за съответствие на продукта с техническите изисквания. По силата на Приложение I, т. 3 от Директива 89/686/ЕИО, изключени от предмета на конкретната регулация като представляващи предпазни средства за лично ползване, са тези предпазни средства /в частност обувки/, които са проектирани и разработени за лично ползване. Цитираната разпоредба е изменена и е пряко приложима и към настоящия казус. Съдържанието на посочената норма, е въведено и в чл. 3, т. 4 от Наредбата, предвиждаща неприложимостта й към определени продукти, проектирани и произведени за частна употреба. От горното следва изводът, че като решаващ критерий за определянето на продукта за професионална или частна цели законодателя е определил начина на разработване и проектиране на продукта, а не от търговската му реализация. Отделно от изложеното, от информационния лист на производителя за конкретният продукт, се установява недвусмислено, че процесните обувки са проектирани и разработени за професионално ползване, поради което същите следва категорично да отговарят на посочените в Наредбата изисквания. В случая, вън от съмнение е фактът, че като национален нормативен акт Наредбата включва в приложното си поле и конкретно установения продукт. Комерсиализирането на лично предпазно средство, като продукт за частна цел, когато същият представлява продукт, разработен и произведен за професионални цели, по същество е опит за заобикаляне на закона. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение