Решение № 14026 от 30.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Горлес 22 ЕООД, чрез адв. Тодоров, срещу Решение 936 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 172/2024 г., по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1139з-23/06.03.2024 г., издадено от началник сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Кюстендил. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143 ЗДвП, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено, че е с автентичен регистрационен номер. Сочи се, че от административния орган не са извършени необходимите проверки съобразно изискванията на чл. 5 от Наредба 1-45 от 2000 г. След като се твърди установено несъответствие в данните на превозното средство с тези по документите му, в нарушение на чл. 7 от Наредба 1-45 от 2000 г., не е определена комисия, която да разгледа процесния случай. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че автентичният идентификационен номер на процесния автомобил е установен и съответства на номера от документите на същия. Поради това, идентификационният номер на автомобила в случая може да бъде установен, от което следва, че не са били налице материалните предпоставки на чл. 143, ал. З ЗДвП за постановяване на отказ за регистрация. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспорения административен акт. Ответникът началник сектор ПП при ОДМВР Кюстендил, представляван от юрк. Лазов, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Горлес 22 ЕООД срещу Решение 1139з-23/06.03.2024 г., издадено от началник сектор ПП при ОДМВР Кюстендил, с което е отказано да бъде извършена регистрация по Заявление 231139002013/30.01.2023 г. за зачисляване в региона и промяна на собственост, подадено от "Горлес-22" ЕООД, собственик на превозното средство: товарен автомобил, марка модел "ИФА В 50 Л", peг. [рег. номер], с VIN К506693. Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е мотивиран с установеното в хода на административното производство, че автентичният идентификационен номер на рамата, без заличавания и поправки е К506682, а в представените документи за зачисляване в региона и промяна на собственост на товарен автомобил, марка модел "ИФА В 50 Л", с peг. [рег. номер], е отразен идентификационен номер на рама К506693. В хода на административното производство, при извършване на идентификация на процесния автомобил от технически контрол в сектор ПП Кюстендил, е установен идентификационен номер /ИН/ на рама К506682, различен от вписания в СРМПС и договора за продажба - К506693. Въз основа на Експертна справка 22/01.02.2023 г. е констатирано, че площадката, носеща номера на рама, разположена на греда на място характерно за модела МПС, е установен номер К506682, а на табела, намираща се в купето на автомобила, оригинално закрепена, е избит номер К506693. На площадката за номер на двигател не са установени цифри или букви, а само следи от почистване. Установеният избит номер К506682 отговаря на товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег. [рег. номер]. Съдът е установил, че в хода на образувано досъдебно производство 556/2023г . по описа на Районно управление (РУ) - Кюстендил е изготвена експертиза, обективирана в Протокол 405/21.08.2023 г. В същата е отразено, че ИН на рама на процесния автомобил се намира на характерно място за модела и е със съдържание К506682, без следи от интервенция, поради което може да се приеме, че е оригинален. Същият се различава от вписания в придружаващия МПС талон, като там е вписан номер К506693. Този номер е избит и на производствена табела, намираща се в кабината на автомобила, оригинално закрепена. Номер на двигател не се установява. Експертът е приел, че най-вероятно се касае за случай, при който на шасито с избит ИН на рама К506682 е монтирана кабина от товарен автомобил ИФА с ИН на рама К506693, както и регистрационните номера на същия. С Постановление от 23.02.2024 г. на КРП наказателното производство за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) е прекратено, поради незначителна опасност на деянието по см. на чл.9, ал.2 от НК. При извършена справка по история за МПС е установено, че с ИН на рама К506682 и номер на двигател 27997388911793 е регистриран товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег. [рег. номер], собственост на Слатина Булгарплод ЕАД. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата на Горлес 22 ЕООД. Първоинстанционният съд е формирал извод, че процесното МПС е невъзможно да бъде идентифицирано, доколкото не може да се установи безспорно идентификационният му номер, поставен от производителя. С проявлението на този юридически факт е възникнало субективното право на административния орган да откаже промяна на регистрацията на товарния автомобил, при съблюдаване нормата на чл.143, ал.1 ЗДвП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая административният орган е установил, въз основа на изготвената в административното производство експертна справка, че автентичният идентификационен номер на рамата, без заличавания и поправки е К506682 и същият е поставен на греда, на място характерно за модела МПС. Констатирал е също, че посоченият номер се различава от вписания на табела, намираща се в купето на автомобила, в СРМПС и в договора за продажба - К506693. При тези фактически установявания е формиран извод, възприет и от първоинстанционния съд, че е налице противоречие с чл. 143 ЗДвП. В обстоятелствената част на спорния акт обаче не са изложени конкретни и ясни мотиви в какво се изразява твърдяното противоречие с посочената норма. Като правно основание за постановения отказ административният орган се е ограничил да посочи разпоредбите на чл. 59, ал. 1 АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП. Последната (чл. 143, ал. 1, изр. 1) предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Както се посочи, съгласно мотивите изложени в акта, автентичният идентификационен номер на рамата, без заличавания и поправки, е К506682, който е поставен на греда на място характерно за модела МПС. Следователно, в хода на административното производство е установен поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство, т.е. не е налице хипотезата на посоченото от административния орган правно основание на чл. 143, ал. 1 ЗДвП. Констатираното разминаване между установения номер на рама в превозното средство (К506682) и този, посочен на табела, намираща се в купето на автомобила, в СРМПС и в договора за продажба (К506693), не изпълва фактическия състав на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, доколкото разпоредбата не предвижда такова основание за отказ за регистрация. Налице е несъответствие между фактическите установявания в акта и посоченото правно основание.. Следователно, административният акт няма годно правно основание, въз основа на което органът е отказал регистрацията на МПС. Посоченият порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Съдът не може да предполага на какво основание органът се е произнесъл и е постановил акт с определено съдържание. Той може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочената за правно основание разпоредба не е годна да постигне разпореденото. Тези пропуски в съдържанието на оспореното решение са съществени и обуславят неговата отмяна само на това основание. Първоинстанционният съд, като не е установил тази незаконосъобразност на акта, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него бъде постановено ново решение, с което да се отмени административният акт и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по заявлението, с което е сезиран. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,