Решение № 13598 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6/2015 г.

Решение № 13598 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Ралица Тоширова - държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" към Администрацията на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) против решение № 6124 от 17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3851/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът - Стефан Димитров Стойков, в писмени бележки и чрез процесуалният си представител адв. Ангелов, оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" към Администрацията на Министерския съвет на Република България по заявление вх. № 03-07-515 от 11.03.2014 г. и е изпратил преписката обратно на административния орган с указание да бъде предоставена исканата информация в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същия е в нарушение на материалния закон. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията. Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Правилно съдът е приел, че в нарушение на закона не е поискано съгласие от едно от третите лица, по отношение на които се иска информация, а именно "Дънди прешъс метълс Крумовград" ЕАД. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите (ЗК) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведи в съдебното производство от процесуалния представител на ответната страна, което е недопустимо, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му, като същите не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебното производство. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Твърдението на касатора, че концесионните такси се определят по нормативен път във фазата на изпълнението на концесията и не са част от концесионните договори за добив на подземни богатства, не обосновава извод за отказ за предоставяне на искания достъп до обществена информация. Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор, а с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства се уреждат принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер в съответствие с тези принципи. Следователно конкретните размери се определят съобразно договора и по предвидения в закона ред, като не е налице нормативно предвидена забрана за предоставяне на достъп до информация относно извършеното конкретно плащане. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,