Решение № 2187 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Национална агенция за приходите (НАП) против решение 9343 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. 3361/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която НАП е осъдена да заплати на В. В. П. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта с присъдените разноски, и против определение 17418 от 19.09.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на НАП за изменение на решение 9343 от 20.06.2024 г., в частта относно присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. В. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Частния жалбоподател НАП навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Иска определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба В. В. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Иска оспореното определение да бъде потвърдено от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/ Регламент(ЕС) 2016/679/ ОРЗД), разгледан по реда на чл. 203 от АПК. Ищецът В. П. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП вследствие на неизпълнение в достатъчна степен на задълженията на НАП по чл. 24 и чл. 32 от Регламент(ЕС) 2016/679 да защити по сигурен начин данните на ищеца като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до публичното разкриване на личните му данни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 4769/02.09.2020 г. по адм. дело 11185/2019 г. на АССГ, с решение 3081/01.04.2022 г. по адм. дело 11285/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е посочил, че наведените в исковата молба твърдения са общи и следва да се укаже на ищеца да изложи конкретни твърдения за бездействието на ответника. Указал е на първоинстанционния съд и други факти с правно значение, които следва да се изяснят при новото разглеждане при съобразяване с резултатите от висящото към онзи момент дело С-340/2021 на Съда на Европейския съюз (СЕС). При повторното разглеждане на спора от АССГ производството по делото е спряно до постановяване на Решение от СЕС по дело С-340/2021, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. 1037/2021 г. След постановяване на решението от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС производството по административното дело пред АССГ е възобновено, а постановеното решението е съобразено с дадените задължителни тълкувания. В изпълнение на дадените указания от ВАС, с определение от 26.03.2024 г. първоинстанционния съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните вреди, а на ответника - че не е отговорен за събитието причинило вредата. При новото разглеждане от страна на ищеца е представена писмена молба с конкретни твърдения за бездействието на ищеца и в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди в изпълнение на указания на административния съд, дадени в разпореждане от 21.12.2023 г. по делото не са ангажирани други доказателства както от ищеца, така и от ответника. За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че искът е с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент(ЕС) 2016/679. , а НАП в качеството на администратор на лични данни по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 7 от ОРЗД, не е изпълнила задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца. Независимо от приемането вътрешни правила и политики НАП не е осигурила достатъчна надеждност на информационната си система. Съобразявайки тълкуването на нормата на чл. 82, § 3 от ОРЗД, съдът е направил извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни, не е изпълнил задължението си по предотвратяване изтичането на лични данни, при което е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 24 и чл. 32 Регламент(ЕС) 2016/679 задължения. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че В. П. е изпълнил дадените му изрични указания да докаже претърпените от него негативни преживявания с оглед представените доказателства (гласни) при първото разглеждане на спора (адм. д. 11185/2019 г., по описа на АССГ), като е приел, че по отношение на ищеца има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп. По тези съображения съдът е осъдил НАП да плати на ищеца В. П. сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за разноски по делото и адвокатското възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, пар. 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане на спора на първа инстанция в резултат от неправилно квалифициране на предявения иск и неправилно разпределение на доказателствената тежест, поради което се е налагало извършване на абсолютно всички процесуалните действия от самото начало т.е. извършвани пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени поради това, че процесуалното нарушение е допуснато преди тяхното извършване. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените му изрични указания при новото разглеждане да докаже настъпването на претендираните вреди, ищецът не се е справил с възложената му доказателствената тежест и не е ангажирал гласни доказателства, а само писмена молба във връзка с дадени указания от съда. Като е съобразил свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. От ангажираните писмени доказателства от първоначалното разглеждане на спора пред съда изискана справка от НАП със съдържания За идентификатор [номер] има разпространени данни, които включват: ЕГН и имена, и данни от справка за изплатени доходи на физически лица (чл. 73 от ЗДДФЛ) за 2007 и 2008 г. , се доказва нерегламентираното разпространение на личните данни на ищеца, както и техния обем. Съобразявайки свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. Следователно от допустимите доказателства не се установяват факти, което да обуславят наличие на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл. 82 от ОРЗД, а именно претърпени неимуществени вреди. Като е достигнал до противоположен правен извод и е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази част, а вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска и за присъдените от първата инстанция 500 лв. Останалата част на съдебното решение, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер на претендираното обезщетение не обжалвана и не е предмет на касационен контрол. С оглед промяната в окончателния изход на спора обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частите относно присъдените на всяка от страните разноски по делото, а претендираните и направени от НАП разноски за всички инстанции за представителство от юрисконсулт, общо в размер на 400 лв. (по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции) трябва да бъдат възложени изцяло в тежест на В. П.. С оглед окончателния изход на спора се оказва безпредметна и без правен интерес частната жалба, подадена от НАП против определение 17418 от 19.09.2024 г. по адм. д. 3361/2022 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, но за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че законосъобразно и при точно приложение на ГПК първата инстанция е оставила без уважение искането на НАП. Правилни са изводите за приложимост в конкретния случай на нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение