Решение № 13681 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби против решение 1833/20.03.2024 г., постановено по адм. дело 5943/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба, подадена от П. П. М., чрез адвокат М. Живков, се обжалва решението е частта, с която е отхвърлена исковата молба за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 029,80 лв., представляващи стойността на два отнети мобилни телефона, ведно с лихвата, считано от 26.08.2018 г. до датата на предявяване на иска на 22.06.2023 г., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. Посочва се, че обжалваната част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, защото по делото е безспорно доказано, че двата мобилни апарата не са върнати на М.. Иска се отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ размер. Претендират се разноски. Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати неимуществени вреди на П. П. М. в размер на 3000 лева за периода от 30.03.2016 г. до 22.06.2023 г., причинени й от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. 1266зз-66/30.03.2016 г., издадена от полицейски орган при ГДБОП - МВР, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба 22.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане, както и сумата от 200 лева, представляваща законна лихва за забава върху така определеното обезщетение за периода от 26.08.2018 г. до 22.06.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се споделя изводът на съда, че М. е понесла твърдените неимуществени вреди от отменения акт. Посочва се, че по делото не са доказани понесени вреди, нито причинно-следствена връзка между твърдените като понесени вреди и отменената заповед. Оспорва се, в условията на евентуалност, размерът на присъденото обезщетение. Поради това се иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне изцяло на исковата молба на дружеството. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. И двете страни подават писмени възражения по отношение на ответните им касационни жалби. В съдебно заседание П. П. М. се представлява от адв. Живков, а Главна дирекция Борба с организираната престъпност се представлява от юрисконсулт Бонев. Представителят на Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на П. П. М. и за основателност на касационната жалба на Главна дирекция Борба с организираната престъпност . След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е осъдил Главна дирекция Борба с организираната престъпност да заплати на П. П. М. както обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева за периода от 30.03.2016 г. до 22.06.2023 г., причинени й от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. 1266зз-66/30.03.2016 г., издадена от полицейски орган при ГДБОП-МВР, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба 22.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане, така и сумата от 200 лева, представляваща законна лихва за забава върху така определеното обезщетение за периода от 26.08.2018 г. до 22.06.2023 г. С останалата част от решението е отхвърлена исковата молба в частта за претендираните имуществени вреди в размер на 1 029,80 лв., представляващи стойността на два отнети мобилни телефона, ведно с лихвата, считано от 26.08.2018 г. до датата на предявяване на иска на 22.06.2023 г., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. ГДБОП е осъдена да заплати на М. и разноски по делото в размер на 535,66 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед рег. 1266зз-66/30.03.2016 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган при ГДБОП МВР, П. П. М. е задържана за срок до 24 часа от 17:30 часа на 30.03.2016 г. до 02:05 часа на 31.03.2016 г. Съгласно протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016 г. при извършеното претърсване на служебен кабинет 717, находящ се в гр. София, бул. Генерал Гурко 5, ет. 7, ползван от П. М., са намерени, описани и иззети мобилен телефон марка Huawei, бял цвят, с имей номер [номер], с включена в апарата СИМ карта към Виваком и мобилен телефон марка Нокия, модел N8, черен цвят, с имей номер [номер], с включена в апарата СИМ карта към Теленор груп . Във връзка с иззетите 2 броя апарати М. е подала молба вх. 538/15 от 25.05.2016 г. до Специализирана прокуратура, като е поискала на основание чл. 111, ал. 2 НПК иззетите телефонни апарати да ѝ бъдат върнати. Съдът посочил, че по делото няма данни за отговор по тази молба. Горепосочената заповед за задържане е отменена с решение 6714/03.11.2016 г., постановено по адм. дело 4693/ 2016 г. по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с решение 8672/26.06.2018 г., постановено по адм. дело 14511/2016 г . по описа на Върховният административен съд. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели, които дали данни относно психическото състояние на М.. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковата молба е частично основателна, а именно само по отношение на претендираните неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и претендираната сума в размер на 200 лева, представляваща законна лихва за забава върху така определеното обезщетение за периода от 26.08.2018 г. до 22.06.2023 г. Административният съд приел, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на иска отменена като незаконосъобразна заповед за задържане, с която на М. незаконосъобразно е ограничена личната ѝ свобода и неприкосновеност, което ѝ е причинило неимуществени вреди, доказани от медицинската документация и разпитаните по делото свидетели. За доказана е приета и причинно-следствената връзка между понесените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Така въз основа на доказателствата и съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът приел, че исковата молба в частта относно претендираните неимуществени вреди е основателна в пълния ѝ предявен размер от 3000 лева. Поради основателността на иска за неимуществени вреди, за основателен е приет и иска за присъждане на законна лихва за забава върху така определеното обезщетение за периода от 26.08.2018 г. до 22.06.2023 г. в размер на 200 лева. За неоснователен е приет иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 029,80 лв., представляващи стойността на два отнети мобилни телефона, ведно с лихвата, считано от 26.08.2018 г. до датата на предявяване на иска на 22.06.2023 г., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. Прието е, че по делото не е установено двата мобилни апарата да са върнати на П. П. М., но също така не е установено и ищцата да е оспорвала по съответния ред отказът на прокурора да върне двата мобилни апарата. Съдът е приел за недоказано незаконосъобразното задържане на мобилните телефонни апарати, доколкото не се установява дали наказателното производство е приключило, съответно ако не е, налице ли са предпоставките за връщане на иззети като веществени доказателства мобилни телефони преди да завърши наказателното производство. Въз основа на горепосоченото, първоинстанционният съд отхвърлил иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 029,80 лв., представляващи стойността на два отнети мобилни телефона, ведно с лихвата, считано от 26.08.2018 г. до датата на предявяване на иска на 22.06.2023 г., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираните неимуществени вреди налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт Заповед за задържане на лице с рег. 1266зз-66/30.03.2016 г., издадена от полицейски орган при ГДБОП-МВР. От незаконосъобразното задържане, продължило от 17:30 часа на 30.03.2016 г. до 02:05 часа на 31.03.2016 г., за П. П. М. реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди, като обосновано е уважил изцяло иска в тази му част. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираните неимуществени вреди. За да уважи иска в тази му част, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен предвид на същността на понесената вреда. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Определената сума в най пълна степен следва да компенсира вредите. По отношение на искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение, следва да се има предвид, че от самия акт за незаконосъобразно задържане П. П. М. е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Засягането на основно право, посегателството върху свободата - задържането без законово основание, несъмнено поражда неимуществени вреди. Интензитетът на страдание се увеличава и от промененото отношение към ищцата от страна на колегите й, като както е посочено тя е задържана в работно време и изведена с белезници, обстоятелство, което е видяно от колегите й и съответно след това е коментирано от тях. Предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с нея страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 3000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен, касационната жалба на ГДБОП е неоснователна, поради и което оспореното решение в осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба на П. П. М., подадена против отхвърлителната част на решението. Настоящият състав напълно споделя изложеното от АССГ. По делото безспорно е доказано, че мобилен телефон марка Huawei, бял цвят, с имей номер [номер], с включена в апарата СИМ карта към Виваком , и мобилен телефон марка Нокия, модел N8, черен цвят, с имей номер [номер], с включена в апарата СИМ карта към Теленор груп , са иззети с протокол за претърсване и изземване при претърсването на служебен кабинет 717, ползван от П. М.. Посочените действия са извършени по ДП 61/15 г. по описа на СО СП, пр. пр. 538/15 на СП - закрита, образувано за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК. ДП 61/2015 г. е било внесено с обвинителен акт в Специализиран наказателен съд закрит, и е било образувано НОХД 538/2017 г. Действително ищцата е подала молба вх. 538/15 от 25.05.2016 г., с която на основание чл. 111, ал. 2 НПК е поискала иззетите телефонни апарати да ѝ бъдат върнати, като първоинстанционният съд е приел за безспорно, че апаратите не са върнати на М., но тя не е обжалвала отказът на прокуратурата да ѝ върне вещите. Поради това, правилно административният съд е приел, че П. М. е доказала, че мобилните телефонни са иззети и не са ѝ върнати, но не е доказала незаконосъобразност на задържането на мобилните телефонни апарати, доколкото не е установено дали наказателното производство е приключило и дали са налице предпоставките за връщане на иззетите като веществени доказателства мобилни телефони преди да завърши наказателното производство. По изложените съображения, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора неоснователността на двете касационни жалби, разноски на страните не се дължат. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение