Решение № 659 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 173/2009 г.

Решение № 659 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 173/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 250 от 2.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1211 от 16.07.08 г., постановено по гр. д. № 800/08 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 126 от 15.11.07 г. по гр. д. № 522/07 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Ц. П. и Е. А. Ж. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на О. с. по з. и гори -гр. Асеновград, че наследниците на Ц. А. М., починала на 17.07.1985 г. и Е. А. Ж. имат право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 37 дка, находяща се в землището на с. М., Пловдивска област, м. "А". В подадената от Д. Ц. П. от гр. П. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Р. д. по горите - П. и Д. г. с. гр. А. изразяват становище за неоснователност на същата, а останалите ответници не вземат становище по нея. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са доказали процесната гора с площ от 37 дка да е била собственост на техните наследодатели, респ. на самите тях, тъй като в представения по делото протокол от 28.06.1945 г. на назначената от министъра на земеделието и държавните имоти комисия по Закона за г. техните имена не фигурират, а представеният С. на лицата от с. М., А. околия, в който на ред № 34 е записано "Н-ци на А. Х. М. С. - Ф. и С. - 37 дка гора - 719 лв." не е годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост, независимо от факта, че Ф. и С. /Селиме/ са предишните собствени имена на Ц. /Цвета/ М. и Е. Ж., тъй като същият не съдържа данни кога, от кого и по какъв повод е изготвен. Относно направеното от заместник председателя и от председателя на поземлената комисия на гърба на списъка отбелязване, че "съгласно консултация с правния отдел на МЗГ същият следва да се приеме като част от протокола от 28.06.1945 г. " съдът е приел, че то не го обвързва. С оглед на това предявеният иск е приет за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касатора, че посоченият списък не е бил оспорен по реда на чл. 154 ГПК (отм.) и че от същия се установява правото им на собственост върху процесните гори, доколкото на обратната му страна е направена забележка от председателя на П. комисия А. на 22.06.2000 г., че същият е част от протокола от 28.06.1945 г. не са основателни. Обстоятелството, че същият не е бил оспорен от противните страни като неверен е без правно значение, тъй като оспорването на верността на документа е средство защита само срещу обвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, каквото качество представеният списък не притежава, предвид липсата на данни от кого е съставен. Защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документите, тъй като съдът не е обвързан от нея, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. Във връзка с направеното от заместник председателя и от председателя на поземлената комисия на гърба на списъка отбелязване, въззивният съд правилно е приел, че същото не го обвързва, доколкото посочените лица нямат компетентност да извършват такова удостоверяване, а и в самия списък липсват някакви индиции да е част от посочения протокол, нито в последния се съдържат някакви данни за наличие на приложения към него, още повече, че и самият протокол не е пряко доказателство за наличие на право на собственост върху гори в землището на с. М. на посочените в него лица. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно. Ето защо крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявения иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е правилен. Съгласно чл. 291 ГПК за правилно следва да се посочи становището, което е намерило израз в обжалваното решение, а не в представеното от касатора решение от 13.07.06 г. по гр. д. № 113/06 г. на РС - А. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.