Решение № 6905 от 11.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас против решение 995 от 04.06.2021 г., постановено по адм. дело 23/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е обявена нищожността на негова Заповед рег. 251з-4909/ 25.11.2020 г. и преписката е изпратена на началника на 05 Районно управление при ОДМВР - Бургас, за произнасяне по искането по чл. 84 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът В. Тасев, представляван от адв. Перфанов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед рег. 251з-4909/ 25.11.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас, с която е отказано да бъде върнат на В. Тасев, собствения му лек автомобил "Фиат", модел "Абарт ", цвят- сив, рег. [рег. номер], поради това че от извършена справка в системите на АИС-МВР е установено, че на 17.09.2018 г., автомобилът е обявен за издирване в Италия. Посочено е още, че във връзка с горното е образувана преписка рег. 251р-14142/ 2019 г. по описа на ОД на МВР Бургас, която е докладвана в РП Бургас по компетентност. Заповедта е постановена с посочени в нея правни основания чл. 54, чл. 84 от ЗМВР и Заповед 8121з-529/ 31.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи относно създаване на организация за прилагане на чл. 84 от ЗМВР и утвърждаване на образци на протоколи За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че дейността по чл. 84 от ЗМВР е дейност, осъществявана от Министерство на вътрешните работи. След постановяване на Решение 4/ 16.03.2017 г. на Конституционен съд на Република България /КСРБ/ по конст. д. 16/ 2016 г. и отпадане на установените в закона функции на прокурора от окръжната прокуратура в хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР /редакция на нормата до 28.03.2017 г. /, произнасянето по въпроса следва ли се връщане на иззета /доброволно предадената/ вещ по чл. 84 от ЗМВР, е в компетентността на органите на МВР. В тази насока е и изричната разпоредба на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, според която ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7- дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6, а ал. 6 от същия текст сочи, че след съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по- късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление /ГПУ/, база гранично- полицейски кораби или районно управление /РУ/ на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол. Със Заповед 8121з-529/ 31.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи тази дейност /да утвърждават протоколите за доброволно предаване или изземване по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и да издават заповеди за връщане или отказ на предадените и иззетите вещи по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР/, е възложена само и единствено на Началниците на структурни звена в МВР Началниците на РУ/ ГПУ. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано съдът е обявил нищожността на процесната Заповед рег. 251з-4909/ 25.11.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас. Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт. Административният съд е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обосновани са изводите на съда, че в случая, като е издал заповед, с правно основание, като процесното чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за отказ за връщане на процесния лек автомобил, предаден на органите на МВР с Протокол за доброволно предаване рег. 251р-14241 от 17.05.2019 г., одобрен на същата дата от орган на МВР, позовавайки се на нормите на чл. 84 от ЗМВР, без да е овластен от закона с подобни правомощия /същият е извън субектите по чл. 84, ал. 9 вр. ал. 6 от ЗМВР/ а не е предвиден като компетентен и по силата на цитираната от него Заповед 8121з-529/ 31.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, ответникът Директорът на ОД на МВР Бургас, е постановил нищожен акт. Съдът правилно е посочил, че съобразно чл. 173, ал. 4 от АПК, при отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт, съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. В казуса, доколкото производството е започнало по инициатива на заинтересовано лице собственика на процесния лек автомобил, на основание чл. 173, ал. 4 от АПК, като резултат обявяването на акта на ответника за нищожен, следва да се изпрати делото като преписка на компетентния орган за произнасяне - Началника на 05- то РУ на М. при ОД на МВР Бургас, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че в обхвата на територията на това РУ на МВР, се съхранява процесния лек автомобил. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на ответника е основателно. В негова полза следва да се присъди сумата от 1 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са поискани своевременно и е доказано тяхното извършване. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,