Решение № 115 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2014 г.

Решение № 115 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Т. "О. в несъстоятелност, представлявана от синдика Т., молба за отмяна с вх. № 1311 от 26.02.14 г. на влязлото в сила решение № 208 от 7.09.2011 г. по гр. д. № 1122/10 г. на Троянски районен съд, с което е обявена за относително недействителна, на основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), спрямо В. Я. извършената с н. а. № 153, т. II н. д. № 431/03 г. сделка и същият нотариален акт е отменен. Молителят, като се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК твърди, че е бил лишен от възможност за участие по делото, тъй като съобщенията и призовките по делото не са били връчени на синдика на дружеството, а на неговия управител В. /нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ/, съдът не е изпратил на [фирма] отговора, получен от ответника Я. с признанието на иска, с което дружеството било лишено от възможност да изложи тезата си /спорът е решен при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, без да бъде съобразено, че позицията на ответниците [фирма] и Я. са различни, с което се обосновава нарушение по чл. 8, ал. 3 от ГПК/, съдът е приел за редовно връченото съобщение за постановения съдебен акт, без да е посочена длъжността и качеството на лицето, получило съобщението /нарушение на чл. 50, ал. 3 от ГПК/ и молителят не е бил надлежно представляван по делото. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от процесуалния представител на В. Ц. Я. - адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост /поради просрочие/ и основателност. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Чрез процесуалните си представители - молителят поддържа молбата си, а ответната страна желае производството да бъде прекратено, а ако съдът счете, че срокът е спазен, молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира следното: Въз основа на наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че молителят надлежно е уведомен за постановения съдебен акт /чиято отмяна иска/ по начин, различен от твърдения от него, поради което възражението на ответната страна за просрочие на подадената молба за отмяна е недоказано. Действително - по делото са налични съобщения, изпратени с обратна разписка от С. [населено място] на А. Г. и получени от него на 7.08.2013 г., във връзка с процедура, касаеща акт за непълноти и грешки № 187 от 31.07.2013 г. /по повод на която [фирма] би могла да се запознае с постановения съдебен акт/, но към посочената дата, лицето получило съобщението А. Г. не е имал никакви правомощия по отношение на [фирма]. Той е бил негов синдик считано от 1.07.2010 г., но с определение № 561 от 17.07.2012 г. е освободен и за постоянен синдик на дружеството, считано от 17.07.2012 г. е назначена Р. Т. Данните по делото са, че последната е научила за постановения съдебен акт, чиято отмяна иска на 3.12.2013 г. по повод процедура по вписване на постановление за възлагане право на собственост на недвижими имоти на [фирма], издадено на основание чл. 717з от ТЗ, когато в издадените справки като собственици на процесните имоти са били посочени ответниците. Считано от 3.12.2013 г., преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е спазен. Вписването на постановения съдебен акт, извършено на 12.01.2012 г. и издаването на скици с дата 13.01.2012 г./ в които като собственик на процесните имоти са записани ответниците/ също не могат да се приемат като доказателства за по-ранното уведомяване на молителя, първото защото целта на вписването е оповестителна и гаранционна, а не да служи като доказателство за конкретния факт, че третото лице е уведомено за постановяване на съдебния акт, а второто, защото по делото са налице, издадени скици от 22.06.2012 г., в които като собственик на същите имоти е записан [фирма]. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Молителят обосновава тезата си с наличие на хипотеза на чл. 303, т. 5 изр. 1 от ГПК - лишаване на [фирма] от възможност за участие по делото, тъй като съобщенията, призовките по делото и отговора, съдържащ признанието на иска, направено от ответника Я., не са били връчени на синдика на дружеството, а на неговия управител В. Според настоящият съдебен състав на спорният по делото въпрос дали е налице редовно уведомяване съобразно изискванията на чл. 37 и сл. от ГПК на дружество в несъстоятелност, когато съобщенията и книжата по делото са връчвани на управителя на дружеството, на който като орган на дружеството не са били прекратени правомощията, а не на синдика, следва да се отговори положително. В практиката на Върховния касационен съд е възприето становището, че с влизане в сила на решението по чл. 711 от ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник - юридическо лице не настъпва "абсолютно" прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите на дружеството остават да действат, макар в латентно състояние и с ограничен обем и те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика. Изрично предоставените на синдика са посочени в чл. 658 от ТЗ и относно участието в дела е посочено, че "синдика участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела". Искът по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), по който е постановен акта, чиято отмяна се иска, не е сред отменителните искове, касаещи производството по несъстоятелността. Освен това предоставените на синдика правомощия не го превръщат в законен представител на дружеството-длъжник и не изключват правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия в защита на неговите права и интереси. В този смисъл - в конкретния случай няма допуснато нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ. В ГПК не е предвиден специален ред за призоваване /чрез синдик/ на дружество, обявено в несъстоятелност, чиито органи не са с прекратени правомощия, поради което приложение намират общите норми на чл. 50 и сл. от ГПК. Следователно - в конкретното производство /приключило с влязло в сила в края на месец септември 2011 г. решение / синдикът не е бил легитимиран да участва нито в лично качество, нито като законен на представител на дружеството- длъжник /на чийто органи правомощията са прекратени на 25.01.2012 г./. На него не е следвало да се изпращат съобщения, книжа и становища по делото. Съгласно установения ред дружеството е било надлежно уведомявано чрез управителя си, поради което не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - лишаване на [фирма] от възможност за участие по делото. Не е налице и липса на надлежно представителство по делото, защото при редовно уведомяване за воденото производство, страната има правото да избере дали да участва в него и по какъв начин. Относно последното посочено от молителя основание за отмяна, касаещо нередовно връчване на съобщението за постановения съдебен акт, поради липса на посочена длъжност и качество на получилото го лице, следва да се посочи, че не е нарушена нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, тъй като в призовката се съдържа отбелязване, че е получена "лично" и е положен подпис, идентичен с положения върху останалите приложени по делото призовки от управителя В. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение