Решение № 1941 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Е. Арабаджийска, подадена чрез адв. Н. Апрахамова и на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 2192/01.12.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 40/2020 г. по описа на този съд. Е. Арабаджийска обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019 г., потвърден с Решение 704/09.12.2019 г. на Директор Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на установени задължения по ЗДДС на основание чл. 19 ДОПК, за данъчни периоди - м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 10 и м. 11. 2014 г., както и за съответните данъчни периоди от 2012 г. и от 2013 г., за които не са представени фактури, в общ размер на 27 665, 37 лв. /главници и лихви/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда по същество на спора, за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за касационното производство. Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019 г., потвърден с Решение 704/09.12.2019 г. на Директор Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на установени задължения по ЗДДС на основание чл. 19 ДОПК, за данъчни периоди - 01.12.2012 г. 31.12.2013 г., в общ размер на 95 640, 79 лв. - главници и лихви, от които са изключени отсъстващите фактури с ДДС, съобразно основното заключение по ССч.Е /. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Касъторът твърди, че неправилно съдът приел, че укриването на факти и обстоятелства не може да се презюмира въз основа на влязъл в сила РА на друг правен субект юридическото лице. Счита, че установените в мотивите на РА факти имат доказателствена стойност наред с останалите доказателства по делото. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на Е. Арабаджийска срещу РА, в отменената му част. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Всяка от страните, дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура за неоснователност на двете касационни жалби. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Е. Арабаджийска е основателна, а касационната жалба на Дирекция "ОДОП"- Пловдив е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл.19, ал.1 от ДОПК е ангажирана отговорността на Е. Арабаджийска, в качеството и на управител на Дизен ЕООД за задължения на дружеството за ДДС за периоди 01.12.2012г. 31..2014г. и 01.10.2014г. 30.11.2014г. в общ размер на 75 868,68 лева - главница и лихви в размер на 47 437,48 лева. С обжалваното решение, АС Пловдив е отменил РА, в частта на установени задължения по ЗДДС на основание чл. 19 ДОПК, за данъчни периоди - 01.12.2012 г. 31.12.2013 г., в общ размер на 95 640,79 лв. и отхвърлил жалбата на Е. Арабаджийска против РА, в частта на установени задължения по ЗДДС на основание чл. 19 ДОПК, за данъчни периоди - м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 10 и м. 11. 2014 г., както и за съответните данъчни периоди от 2012 г. и от 2013 г., за които не са представени фактури, в общ размер на 27 665,37 лв. АС Пловдив е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност, съдът е изложил следните съображения: Приел е за безспорно установено, че Е. Арабаджийска е имала качеството на управител на Дизен ЕООД през данъчните периоди, в които са възникнали и установени задълженията Дизен ЕООД с влязъл в сила РА, както и че задълженията на Дизен ЕООД за ДДС в размер на 197 878,20 лв. и лихви в размер на 80 972,83 лева са установени с влязъл в сила ревизионен акт Р-16001616002956-091-001/17.01.2017г., който не е обжалван. След това съдът е приел, че укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е доказано по отношение данъчни периоди 01.12.2012 г. 31.12.2013 г. и е доказано по отношение данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 10 и м. 11. 2014 г. Този извод е обоснован със събрани в хода на съдебното производство оригинали на първични счетоводни документи, вкл. ЧМР и други съпътстващи документи, които са анализирани от ССчЕ дала заключение, че до края на 2013 г. са открити и описани оригинали на фактури с изключения посочени в основното заключение, а за 2014 г. отсъстват данни. Съдът е приел, че посредством непредставяне на изискани документи за 2014 г. и информация за налични по счетоводни данни активи РЛ е допуснало за конкретните данъчни периоди да бъдат установени задължения на управляваното от нея дружество и в частност - м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 10 и м. 11. 2014 г. /както и изключенията за част от 2012 г. и 2013 г./ , с което е укрило факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви. И в същото време съдът е приел, че доколкото за данъчни периоди 01.12.2012 г. 31.12.2013 г. по делото били налични доказателства, анализирани и от заключение по назначена ССчЕ за представяне на фактури и съпътстващи документи към тях, то не се установявало деяние на управителя, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства. На следващо място, съдът е приел за недоказана пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци, но само за данъчни периоди 01.12.2010 г. 31.12.2013 г. Като е цитирал постановени решения от ВАС, АС Пловдив е приел, че в случая не е налице пряка причинна връзка между продажбата на дружествените дялове от РЛ на М. Ангелов, нито с информацията за МПС по лизинговите договори, вкл. с придобиването им от трети лица и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. При тези съображения съдът е приел жалбата за основателна по отношение данъчни периоди: 01.12.2012 г. 31.12.2013 г., с изключение на отсъстващи непредставени фактури за съответните данъчни периоди от 2012 г. и 2013 г. отразени в ССчЕ /общо ДДС 18 183,59/ и неоснователна в останалата и част. На следващо място съдът е приел за установено, че дружеството е прекратило търговска дейност, няма авоари по банковите сметки и не притежава имущество, по отношение на което публичния изпълнител да проведе успешно производство по събиране на вземането, тоест налице е невъзможност за събиране на установените задължения, въпреки предприетите действия от приходните органи за събирането им. Прието е, че в случая са предприети действия от приходната администрация за събирането на задълженията, като е образувано изпълнително дело с номер 1615/0000267/2015 г. Според данните на дирекция Събиране - дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вкл. дялово участие в други дружества, няма постъпили суми от банковите сметки. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 /несъбираем дълг/ ДОПК с разпореждане на публичния изпълнител от 03.08.2017 г. Фактът на установяване на липса на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението, е достатъчен, за да се приеме, че е налице невъзможност за събиране на публичните задължения като елемент от фактическия състав на приложената норма от приходните органи. Решението е неправилно, в частта, с която е потвърден РА и правилно в останалата му част. По касационната жалба на Е. Арабаджийска: Настоящата инстанция намира за основателни доводите в касационната жалба на Е. Арабаджийска за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за доказани всички предпоставки по чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността и. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, членове на органи на управление или управители на задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл.19, ал.1 и по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно чл.19, ал.1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е била управител и едноличен собственик на капитала на Дизен ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за ДДС и конкретно за периоди 01.01.2012г. 30.11.2014 г.; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - задълженията за плащане на данъци /ДДС/ и лихви за забава върху тях са установени с влязъл в сила ревизионен акт Р-16001616002956-091-001/17.01.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който са установени задължения на дружеството за периоди 01.01.2012г. 30.11.2014г. в общ размер на 75 868,68 лева - главница и лихви в размер на 47 437,48 лева; 3. задълженото дружество Дизен ЕООД не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения; Спорът между страните се свежда до това налице са другите елементи извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Направеният извод от първоинстанционния съд за установяване на посочените два елемента, не се споделя от настоящата съдебна инстанция. По отношение на вменената отговорност на лицето за задължения за данък добавена стойност и лихви за забава за данъчен период в ревизионния акт се съдържат констатации, че Дизен ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на материали и услуги, издадени от регистрирани на територията на страната лица, както и по митнически декларации за внос, за които в хода на ревизионното производство от страна на дружеството не са представени първични документи. С РА на основание чл.71, т.1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит и начислен ДДС на основание чл.46 от ППЗДДС, поради непредставяне на документи за извършени облагаеми доставки с нулева ставка на данъка с получател лице, регистрирано на територията на друга държава членка на ЕС. Въз основа на тези факти, с процесния РА е направена констатация, че укриването на факти и обстоятелства от управителя на юридическото лице се изразява в това, че при ревизията на Дизен ЕООД, както и в процесното ревизионно производство по чл.19 от ДОПК, РЛ не е представило изискани и документи - подробни описи на предадените документи и информация за местонахождението на налични по счетоводни данни активи, с което е допуснала за посочените данъчни периоди да бъдат установени задължения на Дизен ЕООД на основание чл.71, т.1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав не споделя извода на органите по приходите и първоинстанционния съд, че непредставяне на подробни описи на предадените документи и информация за местонахождението на налични по счетоводни данни активи в хода на ревизията на юридическото лице от неговия управител е релевантно на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите. В случая, органите по приходите не твърдят дори укриване на факти в подадени СД или други декларации от управителя, а приравняват бездействието на управителя да представи в хода на ревизия на дружеството, чийто управител е изискани му данни и доказателства за осъществени доставки. Освен това настоящата инстанция счита за необоснован извода на пъровинстанционния съд, че в хода на ревизията е установена пряка причинна връзка между действията/бездействията на управителя на юридическото лице, изразяващи се в непредставяне на подробни описи на предадените документи и информация за местонахождението на налични по счетоводни данни в хода на ревизионното производство на Дизен ЕООД и невъзможността, установените с РА задължения за тези данъци да бъдат събрани. В случая е обосновано и установено, че поради поведението на управителя в хода на ревизията на юридическото лице се е стигнало до установяване на задължения на дружеството, но не и че именно това поведение на управителя е причина за невъзможността, установените с РА задължения за тези данъци да бъдат събрани. Този извод не се променя и от обстоятелството, че Е. Арабаджийска е прехвърлила дружествените си дялове през м.12/2014г., много преди възлагане със ЗВР Р-160016002956-001828.04.2016г. на ревизия на Дизен ЕООД. По изложените съображения, решението в частта с която е отхвърлена жалбата на Е. Арабаджийска срещу Ревизионен акт Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019 г., потвърден с Решение 704/09.12.2019 г. на Директор Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на установени задължения по ЗДДС на основание чл. 19 ДОПК, за данъчни периоди - м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 10 и м. 11. 2014 г., както и за съответните данъчни периоди от 2012 г. и от 2013 г., за които не са представени фактури, в общ размер на 27 665, 37 лв. е непаривлно и следва да се отмени, като вместо него да се постанови отмяна на РА, в тази му част. По касационната жалба на Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП: Решението на Административен съд Пловдив, в частта с която РА е отменен е правилно, но само като краен резултат. Неоснователни са доводите на касатора, че укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите е установено с влезлия в сила РА на Дизен ЕООД. Както се изложи по горе, в частта на решението по жалбата на Арабаджийска, настоящата инстанция счита, че по делото не са доказани кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на управителя, а именно не е доказано извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и причинно-следствена връзка между това действие с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Предвид изложеното и при този изход на процеса, решението на АС Пловдив е неправилно и в частта му за разноските, присъдени в полза на дирекция ОДОП Пловдив, поради което следва да се отмени и в тази част. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Е. Арабаджийска следва да се присъдят разноски за касационната инстанция общо в размер на 4 221,32 лв., от които 221,32 лева за държавна такса и 4000 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор и фактури за плащане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,