Решение № 16061 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2013 г.

Решение № 16061 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Анатоли Васков Великов от град София срещу заповед № П-19/21.02.2013 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т . 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяната й. Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № П-19/21.02.2013 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Анатоли Васков Великов от длъжността "директор" на дирекция "Финанси и управление на собствеността" в Министерство на финансите /МФ/, с ранг V старши, поради получена възможно най - ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2013 г.), наричана по-долу за краткост Наредбата. Към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "директор", заемана от Великов за периода от 1.12.2011 г. до 31.12.2012 г. Оценяващ ръководител на Великов като "директор" на Дирекция "Финанси и управление на собствеността" в МФ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е ръководителят, на който съответният служител е непосредствено подчинен. Съгласно длъжностната характеристика на жалбоподателя това е главният секретар, като конкретно лицето, което е изпълнявало тази длъжност за периода на атестирането е Таня Георгиева. Контролиращ орган по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата е ръководителят, на когото е непосредствено подчинен оценяващият ръководител - в случая това е министърът на финансите. Съобразно представените по делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на финансите е орган по назначаването на държавните служители в Министерството), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената годишна оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА (отм.) в първоначално изготвения работен план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика (да управлява, контролира, планира и координира дейността на дирекцията, като създава благоприятни условия за ефективно изпълнение на функциите на отделните структурни звена, да контролира и следи за подобряване на ведомствената финансова дейност, счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол в министерството, да контролира, организира и оптимизира дейностите, свързани с правилното и ефективното стопанисване на собствеността на министерството и материално-техническото му обезпечаване, да контролира и участва пряко в провежданите от министерството обществени поръчки, като следи стриктно за законосъобразното провеждане на процедурите, да следи за целесъобразното разходване на средствата от бюджета на Министерството на финансите - Централна администрация), а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Съставеният съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР към НУРОИСДА по време на междинната среща работен план не съответства на чл. 9, ал. 3 от наредбата. В нарушение на нормата целите не са формулирани конкретно, а посочените изисквания /критерии/ за изпълнението, описани във формуляра фактически поставят отделни задачи за изпълнение от служителя. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. Не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА. Междинна среща по начина и със съдържанието, предвидено в наредбата всъщност не е проведена - не е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, не са посочени и конкретни действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения от страна на служителя. Този извод се налага от формуляра за оценка, в който провеждането на междинна среща е удостоверено с подписите на оценявания и на оценяващия ръководител, където като коментар е посочено, че служителят работи по поставените цели в индивидуалния работен план и по възложените задължения в длъжностната характеристика, като липсват препоръки за изпълнение на длъжностните задължения на служителя. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В срок и в съответствие с правомощието си по чл. 21, ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител е променил оценката с една степен в по-ниска - "Неприемливо изпълнение", за което не се е мотивирал, което води до необективно извършване на оценката. В разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл е предвидено задължение за оценяващия ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като е посочено, че годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Разпоредбата на чл. 76, ал. 10 позволява, след изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка. С оглед на това и при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя, съдът счита, че контролиращият ръководител е разполагал с правомощието да понижи годишната оценка на служителя, което в случая е направено с поставяне на оценка "Неприемливо изпълнение", но не го освобождава от задължението му, предвидено в разпоредбата на чл. 76, ал. 7, изр. второ от ЗДСл годишната оценка на изпълнението на длъжността да се мотивира писмено. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК . Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - годишната оценката на изпълнението на длъжността да се извършва безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска годишна оценка при атестиране. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,