Решение № 1278 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2017 г.

Решение № 1278 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс Образувано е по жалба на адв. Д., в качеството й на процесуален представител на Общински съвет - Г., против Решение № 51/30.05.2017 г. по адм. дело № 69/2017 г. по описа на Административен съд – Г.. Твърди се, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се изтъкват доводи за компетентността на общински съвет да приема подзаконови нормативни актове във връзка с урегулиране на обществени отношения от местно значение. Твърди се, че административният орган е изпълнил изискванията на закона, свързани с публикуване на интернет страницата си както на проекта на подзаконовия нормативен акт, така и на мотивите за приемането му, но поради технически причини доказателства не можело да бъдат представени. Твърди, че дори да има допуснато нарушение, то не е от категорията на съществените и не води до незаконосъобразност на акта. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като се претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред две инстанции. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна. Изтъква доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура- Г. срещу Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О. Г., приета с Решение № 157/31.05.2007 г. на Общински съвет – Г., с който се иска отмяна поради незаконосъобразност или обявяване на нищожност на атакуваната Наредба. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, състав на Административен съд – Г. е отменил Наредбата и е осъдил О. Г. да заплати на Окръжна прокуратура – Г. направени по делото разноски в размер на 20 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че по представената от административния орган преписка, свързана с приемане на Наредбата, чиято отмяна се търси, не се установява да са били надлежно изготвени и обявени съобразно изискванията на приложимата законова рамка мотиви. Това нарушение е прието от съда за съществено, водещо до незаконосъобразност на акта на административния орган, поради което и е формулирано решение в тази насока. Жалбата е подадена от субект, имащ интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че с Решение № 157/31.05.2007 г., Общински съвет – Г. е приел Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О. Г. /наричана за кратко Наредбата/. Производството по нейното приемане е започнало на 02.12.2005 г. с предложение на кмета на О. Г. с № К-275, в което е описано, че на 31.03.2001 г е влязъл в сила ЗУТ, който е отменил действалите до момента ЗТСУ и ППЗТСУ. Описано е, че след промяна на ЗОС с Решение № 23/17.03.2005 г. е приета нова Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Поради описаните факти, Кметът на Общината е предложил да бъде приета на първо четене протестираната пред първоинстанционния съд Наредба, като е приложил и проект. Към предложението са приложени и съгласувателни писма от комисии към Общински съвет – Г.. С Решение № 272/15.12.2005 г. общинския съвет е приел със съответното мнозинство на първо четене Наредбата, като е задължил Кмета да публикува текста й съобразно изискванията на чл. 2а от ЗНА. В изпълнение на това решение Наредбата е публикувана в "Общински бюлетин" бр. 14 от 23.01.2006 г. По предложение на Кмета на О. Г. с № К-185 от 16.05.2007 г., Наредбата е внесена в общинския съвет за приемането й на второ четене, като отново са приложени становища на съответните комисии. В част от тях са формулирани становища за коригиране на санкциите в административнонаказателните разпоредби на акта и съобразяването им с чл. 22 от ЗМСМА. С Решение № 157/31.05.2007 г. оспорената пред съда Наредба е приета с необходимия по закон кворум. При така установената по безспорен и категоричен начин и неоспорена от страните фактическа обстановка, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на приелия акта административен орган, които са довели до незаконосъобразност до степен такава, че да е необходима отмяната на същия. Безспорно не са налице основания за прогласяване на Наредбата за нищожна. Не са допуснати до толкова съществени нарушения от процесуален или материалноправен характер, които да могат да се квалифицират като порок, поради който актът да не може изначално да предизвика целяните с него правни последици. В хода на производството не са представени каквито и да е доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 28 от ЗНА и чл. 14, ал. 2 от Указ № 883/24.04.1974 г., според които към проекта за нормативен акт задължително следва да се изготвят и приложат мотиви. Липсата на мотиви е от съществено значение за осигуряване на възможността на засегнатите от Наредбата лица, които в настоящия случай са неопределяемо широк кръг, да заявят мнения, становища по нейните текстове, като да мотивират позицията си въз основа на изтъкнатите от вносителя доводи. Мотивите обосновават и необходимостта от приемане на изцяло нов подзаконов нормативен акт, а не изменение на някой от текстовете засегнати от приети от законодателния орган на държавата актове от по-висока степен. За да се приеме нов нормативен акт е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че урегулирането на съответните обществени отношения коренно се различава от предходните правни позиции на законодателя. С оглед стабилитета на регулираните обществени отношения от местно значение е целесъобразно и законосъобразно при несъществена промяна в правната регулировка на засегнатите от подзаконовия нормативен акт обществени отношения, да бъдат приети частични изменения, които да не засягат вече възникнали за трети лица права и задължения или да въведат такива в унисон с изискванията към момента. Липсата на приложени към проекта за нормативен акт на основание чл. 28 от ЗАН ясни мотиви и публикуването им при провеждане на производството по приемане на акта, е ограничило във недопустимо висока степен възможността за пълноценно и своевременно участие на заинтересовани лица и организации в производството по приемане на Наредбата. И в хода на производството пред първоинстанционния съд, а и пред настоящата инстанция не са изтъкнати доводи и не са представени доказателста относно обстоятелствата, водещи до съществено изменение в урегулираните от старата наредба обществени отношения и налагащи приемане на изцяло нов нормативен акт. Това ограничение е безспорно основание за формулиране на извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакувания пред съда акт. Твърденията на процесуалния представител на общинския съвет за публикуване на мотиви през 2006 г., но невъзможността същите да бъдат представени пред съда по технически причини, не следва да бъдат кредитирани. От една страна, административният орган е следвало да окомплектова в пълнота преписката по приемане на подзаконовия нормативен акт и да може във всеки бъдещ момент да представи доказателства за реда и вида на предприетите и изпълнени от него процесуални действия, а от друга пред касационната инстанция липсват каквито и да е доказателства за предприети действия по подновяване, обновяване или смяна на информационната система на общината, както и че евентуално предприети такива действия са изключили възможността от създаване и ползване в бъдеще при необходимост на архив на събраната до момента от О. Г. информация свързана с дейността й. Предвид описаното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилна и обоснована преценка за незаконосъобразност на атакувания от Прокуратурата подзаконов нормативен акт. Предвид изхода на производството претенцията за присъждане на направени по делото от страна на Общински съвет – Г. разноски следва да се остави без уважение. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение