Решение № 2297 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2013 г.

Решение № 2297 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 462 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3146 по описа за 2012 г. на Административен съд Пловдив. С решението е отменен Ревизионен акт № 161201357 от 11.06.2012 г., поправен с Ревизионен акт № 1224769 от 18.07.2012 г. за поправка на Ревизионен акт, и двата издадени от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1131 от 30.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Бошуле Мийт" ООД, за данъчни период м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10. 2011 г. са определени задължения за ДДС за внасяне, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 81 926,49 лева по фактури, издадени от доставчиците "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. С решението АДмС - Пловдив е осъдил дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на "Бошуле Мийт" ООД, гр. София, направените по делото разноски в размер на 3 328,00 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Формулира подробни доводи в касационната си жалба, моли да бъде отменено съдебното решение като съдът присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Бошуле Мийт" ООД, оспорва жалбата чрез адв. Саздов. По съображения подробно изложени в хода по същество на спора, моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е основателна. Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решение на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161201357 от 11.06.2012 г., поправен с Ревизионен акт № 1224769 от 18.07.2012 г. за поправка на Ревизионен акт, и двата издадени от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1131 от 30.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнато право на данъчен кредит на "Бошуле Мийт" ООД по фактури, издадени от доставчиците "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД, с предмет на доставките - "замразено телешко шкембе". Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА. За да постанови този резултат административният съд е установил, че предмет на спора е реалността на фактурираните от "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД доставки на "замразено телешко шкембе" към "Бошуле Мийт" ООД. От фактическа страна съдът е приел, че стоките по спорните доставки са от дружество производител в Германия - "Meatgate GmbH" с VIN DЕ250150517. Преди натоварването на стоките в Германия е извършвано авансово плащане на цената съответно от клиента на "Бошуле Мийт" ЕООД, от последният на съответния пряк доставчик - български търговец, респ. от последния на германския производител, след което на уговорената дата стоките са предавани на посочения от съответния български търговец, /пряк доставчик на "Бошуле Мийт" ЕООД, / превозвач. Превозът е за cметка на съответния български търговец, като доставката е при условията "франко завода" на производителя. За извършения превоз са съставяни международни товарителници и е издавана фактура от превозвача. От представените международни товарителници е установено, че като изпращач на стоката фигурира германската фирма, като получател - съответния пряк доставчик, а като място на разтоварване е определен склад на фирмите "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД, съответно върху същите тези международни товарителници са положени подпис и печат на изпращача, превозвача и "Боянов" ЕООД и/или "Римея" ЕООД, /като получатели/. При превоз стоката е придружавана от инвойс фактура и от т. нар. търговски документ, издаден съобразно изискването на чл. 3 § 1 първо тире от Директива 89/662/ЕИО от германския производител. От съдържанието на тези търговски документи съдът е установил, че като получател на стоките е посочен съответният пряк доставчик, а като адрес на доставката - склада на "Боянов " ЕООД и "Римея" ЕООД. При пристигането на стоките в България в склада на "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД е съставян и приемо-предавателен протокол, с който съответния доставчик е прехвърлял собствеността на стоките на "Бошуле Мийт" ООД, като цената на същата е с включени транспортни разходи, съответно "Бошуле Мийт" ЕООД е прехвърлял собствеността на своя клиент - "Боянов" ЕООД и/или "Римея" ЕООД. Органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, с констатациите, че никой от тях, включително и оспорващия, не разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за осъществяването на процесните доставки; с аргументи че липсват доказателства за транспорт, за прехвърляне правото на собственост по всяка една от преките доставки. По отношение на фактура № 119/31.05.2011 г., издадена от "Медита 11" ЕООД, фактури № № 129/01.07.2011 г., № 179/21.07. 2011 г., № 248/18.08.2011 г. и № 394/19.09.2011 г., издадени от "Гео ком строй" ЕООД, и фактура № 207/24.10.2011 г. на "Строй консулт груп" ЕООД, издадени във връзка с получено авансово плащане от страна на "Бошуле Мийт" ООД във връзка с доставката на "замразено телешко шкембе", съдът е установил, че същите са осъществени във връзка с договорните отношения между страните по повод доставката на замразено телешко шкембе, по тях е налице плащане по банков път, /което се потвърждава и от ССчЕ/. Предвид нормата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, съдът е посочил, че във връзка с авансовите плащания неправилно е да се търси реално осъществена доставка, за да настъпи изискуемост на данъка, респ. задължение на доставчика да го начисли по реда на чл. 86 ЗДДС, като единствено е необходимо реално получено авансово плащане /каквото в случая е налице/. В обобщение съдът е приел, че по тези фактури данъкът е начислен правомерно, поради което неправилно при ревизията е прието, че същият е начислен без основание. Относно реалността на процесните доставки съдът е обсъдил приложимите правни норми, както и практиката на СЕС по аналогични спорове. Посочил е, че в случая нито преките доставчици, нито оспорващия, се нуждаят от кадрова, техническа и материална обезпеченост, тъй като от доказателствата по делото категорично се установява, че стоката е придобита от съответния пряк доставчик в условията на ВОП от германския производител, при която доставка съобразно уговорените между страните по нея условия, собствеността върху стоката е преминала върху купувача, /клиента на "Бошуле Мийт" ООД, / с предаването й на посочения от него превозвач, доколкото и самият транспорт е за негова cметка. По същество са извършени първоначално ВОП и в последствие транзитна доставка по смисъла на чл. 329 от ТЗ с участието на няколко търговеца, като стоката се натоварва при производителя, /германския търговец /, и получава от последния купувач, /клиента на ревизираното дружество/. Последното е видно, както от съставените инвойс фактури, така и от самите ЧМР, в които изрично е цитираната клаузата - "EXW" или "франко завода" според правилата на Инкотермс. Съдът е приел, че в случая спорните доставки съставляват транзитна продажба, при която не се стига до реално предаване на стоките между първия продавач и купувач, който е и последващ продавач, а предаването става едва при получаването на стоката от последния купувач, който получава стоката направо от първия доставчик, за чиято cметка е и транспортът, и който в процесния казус е получил същите директно от производителя в Германия. За обективиране на тези отношения са съставени и приемо - предавателни протоколи между търговците, участващи в тези транзитни продажби, поради което според съда необосновано органите по приходите са приели, че липсват доказателства кога точно е прехвърлено правото на собствеността по отношение на стоките спрямо "Бошуле Мийт" ЕООД, респ. от последния на неговите клиенти. Съобразно изложеното съдът е отменил като незаконосъобразен РА в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Не е спорно обстоятелството, че замразеното телешко шкембе е било натоварено в Германия - "Meatgate GmbH" с VIN DЕ250150517 за "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД . Основателно е оплакването на касатора във връзка с кадровата обезпеченост на трите български търговеца, тъй като: "Медита 11" ЕООД няма назначени лица; "Гео Ком Строй" ЕООД има назначени 12 лица - строители; "Офис Консулт груп" ЕООД има назначени 2 лица на длъжност асистент и офис - мениджър. В подкрепа на този факт е и основният предмет на дейност на дружествата - строителството на сгради, различаващ се от търговията със животински продукти/телешко шкембе. Доколкото по делото обаче са представени документи, доказващи извършен транспорт по маршрута Германия - България от "Принцези" ЕООД за сметка на "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД, то касационната инстанция приема за установено, че последните три дружества са осъществили ВОП от Германия на замразено телешко шкембе. Впоследствие тези дружества са издали фактури на "Бошуле Мийт" ЕООД, на което приходният орган е отказал правото на данъчен кредит в общ размер на 81 926,49 лв., на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Няма спор и по въпроса, че стоките не са били доставяни във фактическо притежание на "Бошуле Мийт" ЕООД, тъй като замразеното телешко шкембе е разтоварено директно в склада на "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД в РБ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не възприема довода на пълномощника на "Бошуле Мийт" ЕООД за наличието на транзитна продажба в хипотезата на чл. 329 ТЗ. Цитираната норма предвижда, че страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице, като съгласно ал. 2 - продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращане на стоката на трето лице, изпращайки му и препис от документите, придружаващи стоката. По делото липсват безспорни писмени доказателства, които да установят наличието на такива уговорки между договарящите страни, както и възникването на продажбено правоотношение между "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД от една страна и "Бошуле Мийт" ЕООД - от друга. Ревизираното лице е представило приемо - предавателни протоколи, сключени между него, "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД, "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД за да докаже, че доставчиците "Медита 11" ЕООД, "Гео Ком Строй" ЕООД и "Офис Консулт груп" ЕООД са продали замразеното телешко шкембе на "Бошуле Мийт" ЕООД и стоката е транспортирана до складовете на "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД в РБ. Приемо - предавателните протоколи обаче представляват частни писмени документи, оспорени от дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Тяхното съдържание е в противоречие със съдържанието на приложените по делото ЧМР в които "Бошуле Мийт" ЕООД не е посочено нито като получател, нито като място на разтоварване. Описаният в ЧМР разтоварен пункт е - хладилни складове, "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД. Върху ЧМР липсват подписи и печати на "Бошуле Мийт" ЕООД, а са положени подписи и печати на "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД. При разпита си в съдебно заседание на 04.12.2012 г. вещото лице М. Апостолова е обяснило, че от счетоводна гледна точка относно транзитните доставки се използва сметка от група 30, по-подходяща е сметка "301" - доставки с подсметка "транзитна доставка". Вещото лице е уточнило, че в случая никой не е използвал тази сметка, не е използвана и подсметка на сметка "304" "Стоки" във връзка с транзитните доставки. Според вещото лице би следвало стоката да се заведе по сметка в група 30 "транзитни доставки", като в процесния казус стоката не е била разтоварена при "Бошуле Мийт" ЕООД, а е разтоварена при "Боянов" ЕООД и "Римея" ЕООД. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че заключението на вещото лице, преценено в тази негова част съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, потвърждава констатацията за липсата на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ, при която замразеното телешко шкембе да е придобито от "Бошуле Мийт" ЕООД. Основателно е оплакването на касатора за недоказаност на обстоятелството къде и какво количество шкембе е придобило ревизираното лице. На л. 176 от делото например, е приложен приемо - предавателен протокол от 26.09.2011 г. в който липсва индивидуализация на стоката - описание на количество, цена, превозно средство и други товарни и транспортни документи. Посоченото обстоятелство е от съществено значение по делото с оглед на еднотипния вид стока, която е доставяна, но от различни доставчици и възникналия спор относно реалността на доставките. Не са ангажирани доказателства и за изпълнение от страна на продавача на задължението, регламентирано в чл. 329, ал. 2 ТЗ, каквото оплакване е направено в касационната жалба. Решението на административния съд е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Същото трябва да бъде отменено, след което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесната част на РА. Разноски: Съобразно на резултата по спора, в полза на дирекцията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 2089 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,