Решение № 5319 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2012 г.

Решение № 5319 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Инвестстрой метал" ЕООД моли да бъде отменено решение № 358/12.07.2012 г. по адм. д. № 918/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 111100520/29.04.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 111100520/29.04.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който за периода м. 3 и 4.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 19 873,60 лв. по фактури на "Електрокомерс и инженеринг" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на осветителни тела, кабел, пожароустойчива боя, електроди, дискове и др. не са осъществени. В РА са определени и задължения по ЗКПО за 2008 г. като е увеличен финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2, чл. 16 и чл. 10 ЗКПО със стойността по фактурираните неосъществени доставки и е определен допълнителен корпоративен данък 9936,80 лв. с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод законосъобразно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице за периода м. 3 и 4.2008 г. по ЗДДС и в частта по ЗКПО за 2008 г. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е дал правилни отговори, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е отхвърлил като недоказан доводът на касатора, че материалите са вложени в извършени СМР от ревизираното лице. Представените приемо-предавателни протоколи за извършени СМР от ревизираното лице не установяват предаване на фактурираните строителни материали от доставчика на ревизираното лице. В тях липсват данни за извършвани СМР с процесните стоки. Законосъобразен е изводът на съда, че липсват каквито и да е доказателства за транспорт на стоките, за техническите и кадрови възможности на доставчика да осъществи спорните доставки. Правилен е изводът на съда, че наличието на фактури не е достатъчно, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и за правилно приложение в РА на цитираната разпоредба и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обоснован е изводът на съда в частта по ЗКПО за законосъобразно приложение на чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО, тъй като фактурите, съставени за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанската операция. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно възлагане на тежестта на доказване върху него. Обосновано съдът е приел, че в ревизионното производство са изпълнени всички дължими процесуални действия от ревизиращите органи за събиране на доказателства от доставчика, който не е открит на адреса за кореспонденция и от вещото лице, нито на адреса за управление и на адреса на седалището на дружеството. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,