Решение № 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2020 г.

Решение № 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Михайлов от [населено място] против решение № 758 от 14.04.2020 г. по адм. д. № 2384 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 35 от АПК и на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националeн осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Н. Михайлов от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е приел, че придобитият от жалбоподателя трудов стаж като шофьор и шофьор на товарен автомобил при различни работодатели през периодите 17.07.1996 г. – 07.08.2001 г., 10.07.2006 г. – 01.11.2010 г., 12.11.2010 г. – 01.06.2011 г., 23.06.2011 г. – 28.12.2012 г., 08.01.2013 г. – 28.01.2013 г., 14.02.2013 г. – 31.03.2013 г., 16.04.2013 г. - 22.04.2013 г. и 26.04.2013 г. – 27.07.2013 г. не може да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г. Не са представени писмени доказателства, удостоверяващи, че трудът е бил полаган на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В трудовата книжка и в издадените от осигурителите удостоверения по образец не е посочена товароподемността на управляваните автомобили, а съгласно справките от персоналния регистър на НОИ трудът е от трета категория. Изводите на назначената по делото съдебно-техническа експертиза относно притежаваните от предприятията автомобили с товароподемност 12 и над 12 тона не могат да служат като категорично доказателство за това, че жалбоподателят е бил шофьор именно на такива автомобили. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за допуснато от първоинстанционния административен съд съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 9, ал. 3 от АПК, задължаващо съда да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. С разпореждане № 5403 от 22.08.2019 г. Пловдивският административен съд е указал на жалбоподателя доказателствената тежест да установи твърдените в жалбата му факти, свързани с категоризирането на труда му за отпускане на пенсия при условията на чл. 69б от КСО. Дал му е конкретно указание да представи издадените от осигурителите документи обр. УП-3 и трудовите си книжки. С определение от съдебно заседание на 10.10.2019 г. е уважил доказателствените искания на жалбоподателя и е задължил трети неучастващи по делото лица да представят доказателства относно регистрираните от работодателите автомобили в МВР – КАТ и относно датите, на които е преминавал държавната граница като шофьор на тежкотоварен автомобил. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза за установяване товароподемността на притежаваните от работодателите тежкотоварни автомобили. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалното правило на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж и осигурителен доход (оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др.). В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи категорията на положения от него труд, а това в случая не е било направено. Пенсионният орган не е длъжен служебно да събира доказателства, за да установи товароподемността на управляваните от заявителя автомобили при различните работодатели и оттам - категорията на труда. Трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория на основание чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. и на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г. По делото не са представени доказателства в съответствие с чл. 40, ал. 1 от НПОС, удостоверяващи, че жалбоподателят е бил назначен и е работил при всички осигурители като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Длъжността е с шифър на шофьор на товарен автомобил, а не тежкотоварен автомобил, подаваната информация до персоналния регистър на НОИ е за трета категория на труда и за съответно осигуряване с вноските за тази категория. Единствено за периода 11.01.2013 г. – 25.01.2013 г., през който оспорващият е работил в "Минчев Транс" ЕООД, следва да се приеме, че трудът е от втора категория, но този осигурителен стаж е недостатъчен за изпълнение на условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО. За горепосочения период в справката на ГД "Гранична полиция" с рег. № 328200-18452/24.10.2019 г. са отбелязани пет преминавания на границата с товарен автомобил марка Скания с рег. [рег. номер на МПС], който според заключението на съдебно-техническата експертиза е с товароподемност 20 000 кг. За положения труд при другите осигурители не са издадени документи за управление на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В справката на ГД "Гранична полиция" се съдържат данни, че оспорващият е работил на тежкотоварни автомобили с товароподемност 12 и повече тона и при осигурителите СД "Малпен – С - Събков и сие" и "ЛКВ Транс" ЕООД, но тези данни не обосновават извод, че през по-голямата и преобладаваща част от работното време трудът като шофьор е бил полаган на такива автомобили. За периода 23.06.2011 г. – 28.12.2012 г., през който оспорващият е работил в "ЛКВ Транс" ЕООД, в справката на ГД "Гранична полиция" са отбелязани четири преминавания на границата с товарен автомобил марка Скания с рег. [рег. номер на МПС], който според заключението на съдебно-техническата експертиза е с товароподемност 19 000 кг. За периода 10.07.2006 г. – 01.11.2010 г., през който оспорващият е работил в СД "Малпен – С - Събков и сие", са отразени четири излизания от страната през времето от 01.04.2010 г. до 03.09.2010 г. с товарен автомобил марка Мерцедес рег. [рег. номер на МПС], който според заключението на съдебно-техническата експертиза е с товароподемност 12 800 кг. В тази връзка първоинстанционният административен съд е посочил, че СД "Малпен – С - Събков и сие" е разполагало с множество и различни по вид товарни автомобили, вкл. и такива, които са лекотоварни или специализирани. Липсват пътни листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и тонажът на шофираните автомобили през останалите периоди, през които е полаган трудът, за да се приеме, че подаваната от осигурителите информация за Регистъра на осигурените лица е некоректна и осигуряването е следвало да бъде извършвано с осигурителни вноски в размерите за втора категория труд. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,