Решение № 9885 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16140/2013 г.

Решение № 9885 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16140/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Атанас Симеонов Иванов от гр. Петрич, районен съдия в Районен съд гр. Разлог, против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 5.1 от протокол № 43, взето на заседание на 7.11.2013 г., с което е оставено без уважение възражението на същия по реда на чл. 191, ал. 5 ЗСВ против решение на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/, взето по протокол № 57/22.10.2013 г. за недопускането му до участие в конкурс за заемане на длъжността "съдия" в Апелативен съд - гражданска колегия и търговска колегия. В жалбата, в допълнителна молба и писмено становище от жалбоподателя се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС поради противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят поддържа, че неправилно не е допуснат до участие в конкурса по съображения, че няма изискуемия стаж по чл. 164, ал. 5 ЗСВ, тъй като тази преценка следва да бъде направена не към датата на подаване на документите за участие в конкурса, както е приел ВСС в чл. 30, ал. 1 от Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/, а към датата на провеждане на гласуването по поредността на класираните кандидати, както предвижда чл. 193, ал. 3 ЗСВ. Според жалбоподателя, Комисията по предложенията и атестирането няма право да извършва преценка дали кандидатът отговаря на изискването за стаж, а може само да провери дали са представени изискуемите документи. Поддържа също, че обжалваното решение не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Твърди, че освен това са налице многобройни случаи в практиката на ВСС, при които са допуснати до участие лица, които не са имали изискуемия юридически стаж към момента на подаване на заявлението за участие в конкурса и затова, след като при същите условия не е допуснал жалбоподателя до участие в конкурса, ВСС е нарушил принципа на равноправие на гражданите по чл. 6, ал. 1 от Конституцията. По съображения в този смисъл моли обжалваното решение да бъде отменено. В писменото становище възразява против искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага подробни съображения, че такова в случая не е дължимо. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, оспорва жалбата. В представеното писмено становище и в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Росалина Димитрова се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на оспорения акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 36, ал. 1 ЗСВ от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗСВ в "Държавен вестник", бр. 84/27.09.2013 г., е публикувано обявление от ВСС, с което са обявени свободни длъжности за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт, от които 13 длъжности в Апелативен съд - София и от тях, 3 - в гражданска колегия и 5 - в търговска колегия, съгласно решение на ВСС по протокол № 36/19.09.2013 г. Жалбоподателят Атанас Симеонов Иванов е подал заявления за участие в обявения конкурс за длъжността "съдия" в Апелативен съд - София, съответно - с вх. № 24/18 от 10.10.2013 г. - в гражданска колегия, и с вх. № 26/25 от 10.10.2013г . - за търговска колегия. Към заявленията са представени съответни документи, сред които е и служебна бележка с изх. № 711/9.10.2013 г. от административния ръководител на Районен съд гр. Разлог, с която е удостоверено, че Атанас Симеонов Иванов има стаж по чл. 164 ЗСВ, както следва: общо юридически стаж - 9 години 10 месеца и 20 дни, от които прослужено време на длъжността районен съдия в Районен съд гр. Разлог към 9.10.2013 г. - 6 години, адвокат - 3 години, 2 месеца и 20 дни, юрисконсулт - 8 месеца. С решение по т. 1.1 от протокол № 57 от заседание на 22.10.2013 г. на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е утвърден, на основание чл. 191, ал. 3 ЗСВ, списък на допуснатите кандидати в конкурса за повишаване и преместване в длъжност "съдия" в апелативните съдилища, обявен с решение на ВСС по протокол № 36/19.09.2013 г.; в списъците на недопуснатите кандидати до участие в конкурса за длъжността "съдия" в Апелативен съд - гражданска колегия и за длъжността "съдия" в Апелативен съд - търговска колегия е посочен Атанас Симеонов Иванов, подал заявления, съответно с вх. № 24/18 и 26/25 от 10.10.2013 г., заемащ до момента длъжността съдия в Районен съд гр. Разлог, като основание за недопускане е посочено следното: "Кандидатът не отговоря на изискванията съгласно чл. 164, ал. 5 ЗСВ - не притежава най-малко 10 години стаж. Към датата на подаване на документите кандидатът има юридически стаж 9 години, 10 месеца и 21 дни". Против това решение на КПА Атанас Симеонов Иванов е подал възражение до Висшия съдебен съвет, заведено с вх. № 11.07.1577/28.10.2013 г. Възражението е обсъдено от Комисията по предложенията и атестирането на нейно заседание по протокол № 59/6.11.2013 г., на което е взето решение по т. 1.1, с което КПА е предложила на ВСС да остави без уважение възражението на Атанас Симеонов Иванов против решението на КПА по протокол № 57/22.10.2013 г. за недопускането му до участие в конкурс за длъжността "съдия" в Апелативен съд - гражданска колегия и търговска колегия, към решението са изложени мотиви. С решението по т. 1.2 от същото заседание КПА е внесла предложението в заседанието на ВСС, насрочено за 7.11.2013 г. за разглеждане и произнасяне. На заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 7.11.20134 г., за което е съставен протокол № 43, възражението е обсъдено и е взето решение по т. 5.1, с което е оставено без уважение възражението на Атанас Симеонов Иванов - съдия в Районен съд гр. Разлог във връзка с решение на Комисията по предложенията и атестирането по протокол № 57/22.10.2013 г. за недопускането му до участие в конкурс чрез събеседване, за заемане на длъжността "съдия" в Апелативен съд - гражданска колегия и за длъжността "съдия" в Апелативен съд - търговска колегия. Към решението са изложени следните мотиви: "Съгласно разпоредбата на чл. 191 ЗСВ за заемане на длъжност по реда на чл. 189 ЗСВ участват магистрати, отговарящи на изискванията на чл. 164 ЗСВ. За длъжността "съдия" в Апелативен съд, съгласно чл. 164, ал. 5 ЗСВ се изискват най-малко 10 години стаж. Съобразно чл. 30 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, за участие в конкурса стажът по чл. 164 ЗСВ е изискуем към датата на подаване на документите. Видно от подадените заявления с вх. № 24/18 и 26/25 от 10.10.2013 г. и приложената служебна бележка, удостоверяваща стажа по чл. 164 ЗСВ, Атанас Симеонов Иванов към датата на подаване на документите има 9 години, 10 месеца и 21 дни, поради което КПА счита, че възражението не следва да бъде уважено. " От представеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 43 от заседанието на ВСС на 7.11.2013 г. е видно, че са отсъствали трима членове на ВСС, а решението по т. 5.1 е взето единодушно от присъстващите членове. Изложените релевантни факти и обстоятелства се установяват безспорно от представените по делото писмени доказателства, като между страните не съществува спор по тях. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса към кой момент следва да е изпълнено изискването за съответен стаж по чл. 164 ЗСВ по отношение на магистрата, който участва в конкурс за повишаване и преместване в органите на съдебната система. Становището на жалбоподателя е, че меродавният момент е гласуването на решението на ВСС по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, а според ВСС този момент е датата на подаване на заявлението за участие в конкурса. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел IIа от глава девета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. Съгласно чл. 191, ал. 1 ЗСВ кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност /изр. първо/; ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на 178 /изр. второ/; според ал. 2, кандидатът поддава документи във Висшия съдебен съвет; според ал. 3, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите на всички кандидати; според ал. 4, списъкът на всички кандидати се обявява на страницата на ВСС в интернет, като за кандидатите, които не отговарят на условията се посочва основанието. В ал. 5 на чл. 191 ЗСВ е предвидено, че списъците на допуснатите и недопуснатите до участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса /изр. първо/; в списъка на лицата, които не са допуснати до участие в конкурса се посочва и основанието за недопускане /изр. второ/; в тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет /изр. трето/. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. В последващите алинеи на чл. 192, както и в чл. 193, ал. 1 и 2 ЗСВ са регламентирани последователно действията на помощните органи на ВСС /конкурсната комисия, Комисията по предложенията и атестирането и комисията "Професионална етика и превенция на корупцията"/, които са извършват в рамките на провеждания конкурс, последното от които е внасянето от КПА във ВСС на мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. Според ал. 5 на чл. 193 ЗСВ, Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164; в този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията. От анализа на събраните доказателства по делото се налага извода, че оспореното решение на ВСС е взето от компетентен орган /при необходимия кворум и мнозинство/, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидените процесуални правила и на материалния закон, както и на целта на закона. Твърдението в жалбата, че оспореното решение не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за излагане на фактически и правни основания за издаването му, не съответства на действителното съдържание на решението. Решението на ВСС по т. 5.1 по протокол № 43 от заседание на 7.11.2013 г. съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването му. Изложените мотиви към решението дословно са възпроизведени по-горе в мотивите на настоящото решение. Същите мотиви са предложени от КПА, която на свое заседание е разгледала възражението на Атанас Иванов против решението по протокол № 57/22.10.2011 г., с което същият не е допуснат до участие в конкурса. Въпросът дали тези мотиви са правилни е въпрос относно съответствието на акта с материалния закон, а не относно съответствието му с процесуалното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 ЗСВ за съдържанието на писмените административни актове. Следва изрично да се отбележи, че предмет на съдебния контрол е решението на Висшия съдебен съвет, което е постановено по възражението на недопуснатия до участие в конкурса магистрат, съгласно чл. 191, ал. 5 ЗСВ, поради което изпълнението на изискванията по чл. 146 АПК следва да бъде преценено именно по отношение на този акт. Наред с това, в съответствие със законовото изискване по чл. 191, ал. 4 и ал. 5 ЗСВ, основанието за недопускането на Атанас Симеонов Иванов в конкурса е посочено и в решението на КПА по протокол № 57/22.10.2013 г., с което е утвърден списъка на допуснатите и недопуснатите кандидати, като основанието за недопускането му е ясно, както от фактическа страна, така и от правна страна - посочен е стажът, който има към датата на подаване на заявлението /9 години, 10 месеца и 21 дни/ и е направен извод, че този стаж не отговаря на изискването по чл. 164, ал. 5 ЗСВ да има стаж най-малко 10 години за съдия в апелативен съд. Неправилно е становището на жалбоподателят, че КПА няма правомощието да преценява дали подалите заявления за участие в обявения конкурс за повишаване и преместване в органите на съдебната власт отговарят на изискванията за участие в конкурса. Това правомощие на КПА е регламентирано в чл. 191, ал. 3 ЗСВ, в който е посочено, че КПА извършва проверка на документите на всички кандидати. Тази проверка не е само формална, т.е. не е само относно фактическото съответствие на вида на документите с изискванията на закона, а и относно изпълнението на изискванията на закона, които следва да бъдат удостоверени с тези документи. Казаното се отнася и за проверката дали подалият документите магистрат отговаря на изискването по чл. 164 ЗСВ за минимално необходимия стаж за съответната длъжност, за която кандидатства. В противен случай би било безпредметно обявяването на списъци на допуснати и недопуснати кандидати, с посочване на основанието за недопускане, както и регламентирането на възможност да се направи възражение пред ВСС против недопускането на кандидата до участие в конкурса. Изводът относно това към кой момент следва да бъде преценено наличието на изискуемия стаж по чл. 164 ЗСВ за съответната длъжност, за която се провежда конкурса, следва да бъде изведен от съдържанието на чл. 191, ал. 1 ЗСВ, който предвижда, че кандидат за заемане на длъжност по чл. 198, ал. 1 може да е същия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност. В Закона за съдебната власт не е дадено определение за "кандидат за заемане на длъжност", но от систематичното място на цитираната разпоредба, както и предвид общоупотребяваното значение на този израз, следва да се приеме, че кандидат в конкурс за преместване или повишаване в органите на съдебната система е лице, което кандидатства в такъв конкурс, за да бъде назначен на обявената свободна длъжност. Поради това, че началният момент, в който може да бъде обявено или обективирано намерението за такова участие, е подаването на документи до Висшия съдебен съвет, съгласно чл. 191, ал. 2 ЗСВ /заявление по утвърдения образец и приложения към него/, то това е моментът, към който следва да бъде преценено дали магистратът отговаря на изискването по чл. 191, ал. 1 ЗСВ, за да стане кандидат - да има стажа по чл. 164 за обявената длъжност. Затова правилно ВСС е преценил, че меродавният момент относно преценката за изпълнението на изискването на необходимия стаж по чл. 164 ЗСВ, /в случая по чл. 164, ал. 5 - 10 години за длъжността "съдия" в апелативен съд/ е моментът на подаване на документите за участие в конкурса. Различно тълкуване на това изискване би довело до несъобразяване с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗСВ. Доводът на жалбоподателя, че изискването за стаж по чл. 164 ЗСВ следва да бъде съобразено едва при вземането на решението на ВСС по чл. 193, ал. 3 ЗСВ е неправилен. Предвидената в тази разпоредба възможност на ВСС да прецени дали класирания на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ всъщност изрично закрепва правомощието на ВСС самостоятелно да направи преценка на всички факти и обстоятелства, които имат значение за назначаването на класирания кандидат, т. е. да подложи на обсъждане и преценка всички въпроси, които вече са осъждани от неговите помощни органи в проведената конкурсна процедура. В тази връзка следва да се има предвид, че професионалните качества на кандидата вече са преценени от конкурсната комисия в проведеното събеседване и на кандидата е поставена оценка от това събеседване и предвид резултатите от периодичните атестирания. Преценката относно нравствените качества на кандидата вече е направена от Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", а преценката относно останалите формални изисквания, които са предвидени в чл. 162, както и изискването за стаж по чл. 164 също вече е направена от Комисията по предложенията и атестирането. При постановяване на решението по чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет има възможност да провери тези изисквания още веднъж /въпреки че те вече са проверени от неговите помощни органи/, именно за да се гарантира спазването на законовите изисквания. Това правомощие на ВСС не означава, че до участие в конкурс може да бъде допуснат участник, който няма минимално необходимия стаж по чл. 164 ЗСВ за длъжността, за която кандидатства, а означава, че ВСС не следва да назначи на длъжността кандидат, който, въпреки че е допуснат до участие в конкурса, не отговаря на изискването за стаж по чл. 164 ЗСВ за съответната длъжност. Поради изложените съображения, изискването кандидат в конкурса за преместване и повишаване в длъжност в органите на съдебната власт да е лице, което има необходимия стаж по чл. 164 ЗСВ за длъжността, за която кандидатства, към датата на подаване на документите за участие в конкурса, е предвидено в чл. 191, ал. 1 ЗСВ. Затова, разпоредбата на чл. 30 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, приети с решение на ВСС по протокол № 9 от 7.03.2013 г., не въвежда допълнително изискване за кандидатстване, както поддържа жалбоподателят. С Правилата по принцип не биха могли да бъдат въвеждани допълнителни изисквания към кандидатите за участие в конкурси, тъй като тези Правила не представляват нормативен акт, предвид липсата на нормотворческа компетентност на ВСС, съгласно решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Р България. Въпросът дали Висшият съдебен съвет или помощния му орган - Комисията по предложенията и атестирането, в други случаи /при провеждане на други конкурси за преместване и повишаване в органите на съдебната система/ по различен начин са тълкували и приложили законовото изискването относно момента, към който следва да е изпълнено изискването за наличие на съответния стаж по чл. 164 ЗСВ, е без значение за разрешаването на настоящия правен спор. Въпросът относно меродавния момент за преценката на необходимия стаж е разрешен от закона и предишна практика на ВСС по въпрос, който не е предоставен на свободната му преценка, не може да обоснове извод за неправилно приложение на закона в настоящия случай. Представените от жалбоподателя решения на Върховния административен съд /№ 4233/31.03.3009 г. по адм. дело № 14589/2008 г. на седмо отделение, № 3172/20.03.2008 г. по адм. дело 10431/2007 г. на второ отделение и № 1679/13.02.2008 г. по адм. дело № 9589/2007 г. на второ отделение/ не обосновават различен извод. Тези решения са постановени по правни спорове, различни от настоящия, но въпреки това в тях недвусмислено е изразено становището на съответните състави на Върховния административен съд, че изискването за минимално необходимия стаж за съответната длъжност следва да е изпълнено по отношение на съответния кандидат. Следва да се отбележи, наред с това, че дори и да беше доказано наличието на предходна практика на Висшия съдебен съвет в различен смисъл от този, който е обективиран в обжалваното в конкретното производство решение на ВСС, това само по себе си не може да обуслови извод за незаконосъобразност на процесното решение, тъй като когато предходната практика на административния орган /в случая ВСС/ е неправилна, приложението на принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост не може да обуслови утвърждаването на тази практика от съда. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно, а подадена жалба против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана в процеса от юрисконсулт, искането е направено своевременно и възнаграждението е дължимо съгласно указанията в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Посоченото тълкувателно решение е в следния смисъл: "В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство". Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради наличието на тълкувателно решение, което несъмнено е задължително и за Върховния административен съд, не следва да бъдат обсъждани изложените в писменото становище на жалбоподателя доводи и съображения във връзка с недължимост на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно редакцията на приложимата разпоредба от наредбата към момента на приключване на устните състезания, дължимото юрисконсултско възнаграждение на ВСС е в размер на 150 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение