Решение № 8170 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14343/2013 г.

Решение № 8170 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14343/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу решение № 3704 от 31.05.2013 г., по административно дело № 3141/2013 г. от Административен съд София- град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-СП32/14.02.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразено в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Гергана Станчева Петрова не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. В хода на съдебното производство, съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е събрал относимите и необходими доказателства, въз основа на което е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Не е спорно по делото, че ответницата по касация е заемала длъжност "финансов контрольор" в АПИ от 01.08.2012 г., когато със заповед № ЧР- СП-251 е назначена на посочената длъжност на основание чл. 9, във вр. с чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 85 във вр. с § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗДСл, като е прекратен, считано от същата дата сключеният с нея трудов договор. С обжалваната пред АССг заповед № ЧР - СП-32 от 14.02.2013 г. служебното правоотношение с Петрова е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл поради получена възможно най-ниската оценка на изпълнението на длъжността. При така установените факти, по които страните не спорят правилно съдът е извел извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилно съдът е приел, че служителят не подлежи на оценяване, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата) в сила от 01.07.2012 г., тъй като оценяването на държавните служители обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като подлежат на оценяване служителите, които имат отработени най- малко шест месеца за една календарна година. В конкретния случай за календарната 2012 г., за която е извършено оценяването Петрова има отработени, като държавен служител 5 месеца. Наведеният довод, че в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на § 4, т. 4 ПЗР на Наредбата е неоснователен, тъй като в тази разпоредба са приети специални правила относими към държавните служители, заемащи длъжност в конкретно и изчерпателно изброени държавни администрации, между които не попада АПИ. Не може да бъде споделен и доводът, че в случая цитираната разпоредба е непрецизна и следва да бъде приложена в случая доколкото по силата на § 86 ПЗР на ЗИДЗДСл (ДВ бр. 38/2012 г.) правоотношенията с лицата, заемащи длъжност в администрации, по конкретно изброени закони, между които и Закона за пътищата се уреждат при условията и реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). Цитираната разпоредба обаче урежда единствено условията и реда, при който когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител се извършва назначението и свързания с това въпрос за изпитателния срок и не съдържа регламентация относно извършване на оценка на изпълнението на длъжността. Отделно от това обоснован е и изводът на съда, че в случая е налице и нарушени на разпоредбата на чл. 9 от Наредбата, тъй като в индивидуалния плана са поставени двойно повече от нормативно определения брой цели, а и от съпоставката на същите с преките задължения по длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Петрова се установява почти пълна идентичност, при което безспорно следва извод, че индивидуалният работен план е определен в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 6 от Наредбата. На следващо място обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че поставената оценка от оценяващия ръководител е в нарушение на изискванията на чл. 18 от Наредбата, тъй като липсва мотивирано изложение, от което да се установи въз основа на какви установими факти и обстоятелства е изведен този извод. Налице е допуснато нарушение и от страна на контролиращия ръководител, който също не е изложил мотиви за намаляване на оценката. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение