Решение № 6109 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 577/2010 г.

Решение № 6109 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 577/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ"-АД - гр. Варна чрез процесуалния представител на дружеството адв. Георгиева срещу решение № 2049 от 01.12.09 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2685/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 43/37/19.06.09 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" при Митница Варна, потвърден с решение № Д/47-И-7/10.08.09 г. на Директора на Регионална митническа дирекция Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на закона за нулева ставка на акциза, тъй като в случая газта се използва за отопление. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция Митници чрез процесуалния си представител юрк. Конова оспорва същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС е бил РА № 43/37/19.06.09 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" при Митница Варна, потвърден с решение № Д/47-И-7/10.08.09 г. на Директора на Регионална митническа дирекция Варна, с който на "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ"-АД - гр. Варна е установено задължение за акциз за периода 01.07.06 г. - 30.11.08 г. в размер на 42 587.57 лв. и лихва - 14 542.99 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът е приел следното: Не се спори по делото, че жалбоподателят е продавал гориво на зърнобази, в които то е използвано за сушене на зърното. Следователно, не е налице предпоставката на чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗАДС - горивата да се използвани за отопление и битови нужди. Сушенето на зърно представлява производствена дейност и не може да се приложи нулевата акцизна ставка за втечнен нефтен газ /LPG/ с кодове по КН 2711 12 11 до 2711 19 00. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, касационната жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАДС, Ставката по ал. 1, т. 4 / за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - 0 лв. за 1000 кг / се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в правилника за прилагане на закона. Правилен е изводът на съда, че в случая втечненият нефтен газ не е използван за отопление и за битови нужди, а в производствен процес, свързан със сушене на зърно. В този смисъл е и решението на ВАС, Първо отд., на което касаторът се позовава в своята жалба, а именно - решение № 1790 от 15.02.2008 г. по адм. д. № 11142/2007 г. Спорът по това дело се е свеждал до това дали енергийните продукти, използвани при сушене на зърно, се използват за цели, различни от отопление. ВАС е приел, че горивото се използва за производствени цели във връзка с технологичен процес, които са различни от отопление. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство не следва да се присъждат разноски. На осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника за настоящото касационно производство също не следва да се присъждат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, доколкото същите са присъдени с първоинстанционното решение. Цитираната разпоредба не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение