Решение № 3458 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Кръстева, против решение 232/14.09.2023 г., постановено по адм. дело 145/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото. Развива съображения за липса на мотиви е атакуваното решение. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи иска в цялост, алтернативно решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) в представен писмен отговор и становище в о.с.з. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

АС Русе е сезиран с искова молба подадена от А. Кръстева срещу Националния осигурителен институт за сумата от 2 200 лева обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, претърпените от нея в резултат на незаконосъобразните действия на ответника, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното му изплащане, както следва:

• сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразните действия на органите на ТП на НОИ Русе;

• сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултация и изготвяне на жалба срещу Експертно решение 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД;

• сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултация и изготвяне на жалба срещу Разпореждането 0-17-999-00-0001821758 от 09.05.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе.

Ищцата (настоящ касатор) в първото заседание по адм. дело 145/2023 г. по описа на Административен съд - Русе е представлявана от процесуален представител (младши адвокат) без право на участие в производствата разглеждани от административните съдилища като първа инстанция съгласно чл. 20 от Закона за адвокатурата. След множество промени по отношение на ответника и основанието на иска, в последното съдебно заседание, което се явява първо с участието на надлежен процесуален представител на ищцата е направила уточнение, че ответник по исковата молба е НОИ София, като вредите са претърпени от отменен незаконосъобразен индивидуален административен акт на НОИ - разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе, с което се отказва изплащане на болничен лист, отменено с решение на директора на ТП на НОИ - Русе. Твърдението е, че вредите се изразяват именно в забавено изплащане на болничен лист. Не се оспорва, че последният е изплатен, но същият е изплатен със закъснение през декември 2022 г., а не както е следвало - през месец май.

С обжалваното решение АС Русе е отхвърлил предявения от Кръстева иск срещу Национален осигурителен институт, за присъждане на имуществени вреди в размер на 200 лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева от общо заявения от 2 000 лева претърпени от незаконосъобразен административен акт - разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г., както и искането за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски.

За да постанови този резултат съдът е изложил пълната фактология по делото и е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция, поради липсата на предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е изложил мотиви както по основанието визирано исковата молба (каквото изложение не е дължал), така и по това обективирано като уточнение в последното съдебно заседание, явяващо се първо заседание с участие на надлежен процесуален представител, с оглед предхождащо представителство от младши адвокат, за когото са налице ограничения за явяване, предвидени в чл. 20 от Закона за адвокатурата.

Съдът позовавайки се на нормата на чл. 47, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), е посочил, че ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове. Съдът е приел за такова обстоятелство отмяната на болничен лист Е20220563798. Съдът е обърнал внимание, че дори разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. (от което се претендират вредите) за отказ от плащане да не е било издадено, до момента на произнасяне на НЕЛК е щяло да продължи действието на необжалвано разпореждане Д-17-999-00-0001750526/02.03.2022 г. издадено на основание чл. 47, ал. 2 НПОПДОО, за спиране на плащането. В този смисъл крайният резултат отново щяло да е същият, тъй като съгласно последната разпоредба когато се установи обстоятелство по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за спиране на производството по изплащането на обезщетението.

Така мотивиран съставът е посочил, че след отмяната на разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. може да се приеме, че продължава да действа разпореждането от 02.03.2023 г. за спиране на плащането. Съдът е изложил извод, че макар посоченото разпореждане да е отменено като незаконосъобразно, то не е причина за настъпилите вреди в имуществената и неимуществената сфера на ищцата Кръстева. Съдът посочва, че неимуществените вреди не могат да се счетат като доказана пряка и непосредствена последица именно от отмененото разпореждане.

По повод претенцията за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 100 лева в резултат на ангажиране на адвокатска защита за обжалването на експертно решение 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик, съдът е приел, че не може разноските за обжалването на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик, с което се отменя болничния лист да бъде възложено в тежест на ответника НОИ, тъй като макар и административно по своя характер, същото се развива по различен правен ред и пред други административни органи, като НОИ не взема участие в него.

Така мотивиран съдът е отхвърлил предявения иск в неговата цялост, като неоснователен.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца.

Правилно АС Русе е приел, че по отношение на твърдените неимуществени вреди макар и при наличие на първата предпоставка - отменено по административен ред разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе, не може да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Необжалването на разпореждане Д-17-999-00-0001750526/02.03.2022 г. издадено на основание чл. 47, ал. 2 НПОПДОО, за спиране на плащането, каквато нормативна възможност е имала ищцата, е препятствало изплащането на паричните обезщетения. Същото е имало действие до произнасяне с решение на органа на медицинската експертиза. Предвид което спирането е обусловено от конкретен резултат. С решение 1040-17-44/15.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което по жалба на Кръстева е отменено разпореждане О-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе, преписката е върната на административния орган за произнасяне. Едва при окончателното произнасяне на административния орган и с оглед необжалването на разпореждането за спиране изплащането на обезщетението, същото спира действието си. Въпреки отмяната, в правния мир остава да действа административен акт, който препятства изплащането на обезщетението до произнасяне на компетентния орган. Горното прави невъзможно установяването на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди претърпени от Кръстева и отмененото разпореждане, респективно не е налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ в тази част на исковата претенция.

АС Русе като е стигнал до тази фактическа и правна установеност в частта, с която е отхвърлил иска на Кръстева за претърпени неимуществени вреди в резултат от отменен административен акт, е постановил правилно съдебно решението, което като правилно следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 200 лева. По делото са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с два различни административни акта, както следва: за обжалване на разпореждането от 09.05.2023 г. в размер на 100 лева и за обжалване на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик, с което е отменен болничния лист на Кръстева за февруари 2022 г., също в размер на 100 лева.

Надлежният процесуален представител на ищцата е уточнил, че ответник по исковата молба е НОИ София, а претърпените от ищцата вреди се претендират като краен резултат от отменен незаконосъобразен индивидуален административен акт на НОИ -разпореждане 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г., с което се отказва изплащане на болничен лист и което разпореждане е отменено с решение на директора на ТП на НОИ - Русе. Правилно съдът е приел, че посоченото експертно решение на ТЕЛК, въобще не е предмет на уточнения иск в последното о.с.з. от надлежния процесуален представител на Кръстева иск. От друга страна е недопустимо ответник да бъде НОИ София, тъй като издател на експертното решение е ТЕЛК. В този смисъл е правилно съждението на АС Русе за неоснователност на исковата молба в частта за сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда с ангажиране на доказателства за платен адвокатски хонорар за атакуване на експертно решение 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК-Пазарджик. С оглед горното и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция не споделя изводите на съда относно претендираните имуществени вреди за сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултация и изготвяне на жалба срещу разпореждането 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе.

По жалба на Кръстева, изготвена от адв. Стефанов административният акт е отменен по административен ред. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за консултация и изготвяне на жалба срещу разпореждането 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе, видно от договор за правна защита и съдействие (л. 47). По делото е приложено и надлежно адвокатско пълномощно за Еднолично адвокатско дружество С. Стефанов (л. 77 гръб).

С оглед изложеното налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на НОИ, а именно отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Доказано е заплащането на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу разпореждането от 09.05.2022 г. (видно представения договор за правна защита и съдействие, неоспорени от ответника и служещи като разписка за изплащането му в брой). Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на разпореждане, което е отменено по административен ред от горестоящия орган, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този акт и дали е налице причинно-следствена връзка между постановеното разпореждане и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения административен акт, отменен впоследствие от жалбата като незаконосъобразен. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество и същото не би било платена в случай, че акта не бе издаден.

Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател е установено, че е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с отмененото разпореждане. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е приел обратното административният съд е постановил неправилно решение в тази част. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени частично и вместо него да се постанови друго, с което да НОИ бъде осъден да заплати на А. Кръстева обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу разпореждането 0-17-999-00-0001821758/09.05.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на иска - 20.03.2023г. до окончателно изплащане. Решението следва да бъде отменено частично и в частта на разноските присъдени в полза на НОИ съобразно уважената част от иска, а именно за горницата над 143,18 лв. до присъдения размер от 150 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на Кръстева се следват разноски, съобразно уважената част от иска и при прилагане чл. 38 от Закона за адвокатурата, в общ размер на 46,81 лв. за двете съдебни инстанции или 23,18 лв. за първата съдебна инстанция и 23,63 лв. за касационната. В полза на ответника НОИ отново при съобразяване изхода на делото, се дължат разноски в размер на 143,18 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение