Решение № 13316 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2018 г.

Решение № 13316 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М., от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Райнова срещу Решение № 395 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2758/2017 г. по описа на Административен съд Б. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, липса на мотиви и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният от него иск се уважи изцяло в претендирания размер. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Х. М. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който период ищецът е изтърпявал наказание в З. Б., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, подробно посочени в исковата молба и допълнителната такава, условия, включени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от М. иск за сума в размер на 341 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 5000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в З. Б. ищецът е претърпял неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В частта му, с която предявеният иск е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, съобразил е приложението на чл. 284, ал. 3 и ал. 5 ЗИНЗС, при което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода, предмет на исковата молба. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната липса на мотиви и необоснованост на обжалваното решение. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи факти в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, реалното им отражение върху състоянието на ищеца и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение