Решение № 5559 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2010 г.

Решение № 5559 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Итизаз Юсеф Салех, родена в Сирия, лице без гражданство, по народност палестинка, лично за себе си и като майка и законен представител на Ахмед Зияд Муса, против Решение № 15891 от 22.12.2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 4596 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата против Решение № 78/6.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на жалбоподателката и нейния син е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката излага доводи, че съдът не е съобразил материалноправната разпоредба на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - ДАБ при МС, чрез проц. си представител юрк. Ичева, моли съда да потвърди обжалваното решение. Прокурорът при Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е било цитираното Решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на жалбоподателката, родена в Сирия, лице без гражданство, по народност палестинка, и на нейния син е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От фактическа страна тричленният състав е приел, че жалбоподателката е заминала легално от Сирия на 19.06.2008 г., пътувала с автобус за Турция, от където нелегално влязла в България. В молбата за закрила жалбоподателката е изложила бежанска история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е обстоятелството, че съпругът й живее и работи в Германия от 2002 г., а в Сирия тя и децата й нямат средства за живот. Съдът с основание е приел, че жалбоподателката дори не твърди, за нея Сирия като страна на произход да е несигурна страна и не разказва история, от която да се заключи, че е налице нужда от закрила по Женевската конвенция за статута на бежанците. За да отхвърли жалбата, от правна страна, съдът правилно е приел, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателката и непълнолетното й дете, тъй като същите не са били преследвани, арестувани и не са бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на техните раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Нещо повече, още в административното производство е установено, че в Сирия действа Закон № 260 на Сирийската арабска република от 1957 г., съгласно който палестинците, живеещи в Сирия, имат същите права и задължения както сирийските граждани, освен правата на националност и политическите права. Основното оплакване в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. е неоснователно. Най-напред, жалбоподателката не е доказала да е ползвала закрила по ал. 1 на чл. 1D на Конвенцията, което е част от фактическия състав на разпоредбата на която се позовава. Обратно - тя е родена в Сирия, и е заявила в интервюто си, че в страната си на произход е живяла в гр. Дамаск, кв. Сахная в къща под наем, а не в бежански лагер на орган или организация на ООН, различни от Върховния комисар на ООН за бежанците. Освен това е напуснала Сирия, легално и доброволно, изтъквайки в интервюто се икономически мотиви и такива за събиране на семейството със съпруга й, който от 2002 г. живее в Германия. Правилно съдът е приел, че законосъобразно е отказан и хуманитарен статут, тъй като от представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход според регламентираното от международното право определение за това. От данните в преписката не се установява жалбоподателката и децата й да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството им на граждански лица в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,