Решение № 13091 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2025 г.

ВАССедмо отделение17.12.2025 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение 2264 от 08.07.2025 г. по адм. д. 411/2025 г. на Административен съд Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е конституирана като заинтересована страна Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД, ЕИК: 104523747 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище в гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий 17-19 да заплати на Община Велико Търново, БУЛСТАТ: [номер], гр. Велико Търново, пл. Майка България 2 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 11 852,40 (единадесет хиляди осемстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), подадена чрез юрк. Велинова, срещу Решение 2264 от 08.07.2025 г. по адм.д. 411/2025 г. на Административен съд (АС) Велико Търново, с която съдът е отменил издадено от органа Решение РД-02-36-502/11.05.2022 г. за определяне на финансова корекция на Община Велико Търново. Според касатора съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на решението по делото - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че освен Община Велико Търново, като адресат на акта за финансова корекция, в качеството си на водещ партньор и страна по административния договор, адресат на акта следва да бъде и партньорът Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД ( ОДПГ ЕООД), който се явява бенефициер. В тази връзка твърди, че правилно е определен адресатът на административния акт, а именно Община Велико Търново. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изследвал ясната воля на административния орган за характера на твърдяното нарушение при провеждане на откритата процедура по възлагане, което е довело до неправилни правни изводи. Навежда доводи за категорично установяване на приетото нарушение. Според касационния жалбоподател начинът, по който е формулирано условието, поставено от възложителя в тръжната документация за наличие на сервиз на територията на Република България, осигурен от участника към датата на подписване на договора, показва, че изискването е насочено към определен кръг лица, а именно участниците във възлагателната процедура, поради което се налага извод, че съответствието с него следва да бъде налице към етапа на подаването на офертите, а не на по-късен момент. В тази връзка излага, че въведената териториална определеност на сервизната база, още на етапа на подаването на офертите, се явява дискриминационна по отношение на чуждестранните икономически оператори и тези, които не разполагат със сервиз на територията на Република България, т.к. възложителят необосновано е ограничил тяхното участие. Това ограничение, според касатора, води до липсата на осигурено равенство при достъпа на участниците в процедурата, с което са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Поставеното условие се явява дискриминационно спрямо чуждестранни лица, които разполагат със сервизна база извън страната и не са възпрепятствани да осигурят необходимото сервизно обслужване в рамките на предвидените в спецификацията срокове. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество в обжалваната част, като оспорването на Община Велико Търново бъде отхвърлено и решението на УО на ОПРР бъде потвърдено. Претедира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Община Велико Търново, чрез пълномощника си, в представен по делото писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита обжалваното решение на АС - Велико Търново за правилно и законосъобразно. Споделя извода на първоинстанционния съд, че адресат на обжалвания административен акт, с който е определена финансова корекция, следва да бъде партньорът ОДПГ ЕООД. Твърди, че при изпълнение на процедурата по възлагане на обществена поръчка не е допуснато соченото от органа нарушение, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Излага, че законосъобразно възложителят е изискал от участниците да разполагат със сервиз на територията на страната с оглед предмета на проведената поръчка. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за процесуална защита по делото съгласно представен списък. Ответната страна - Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Община Велико Търново е страна по Административен договор BG16RJFQP001 - 1.009-0005-СО 1 от 19.07.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ БФП (наричан по-долу АДБФП) по проект Интегриран градски транспорт на град Велико Търново в рамките на Оперативна програма Региони в растеж" 2014-2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма с Приоритетна ос Устойчиво и интегрирано градско развитие , процедура по директно предоставяне Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 2020 . Договорът е сключен между Управляващия орган на ОПРР и Общината, за изпълнение на Проектно предложение BG16RFOP001-1.009-0005 Интегриран градски транспорт на град Велико Търново , на стойност 11 133 732.51 лв., от които БФП в размер на 10 409 573,31 лв. собствен принос на бенефициера 724 159.20 лв. Страни по този договор са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие , в качеството му на Управляващ орган на ОПРР 2014-2020 г. от една страна и Община Велико Търново от друга бенефициер на помощта. Между Община Велико Търново като водещ партньор и Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД е сключено Партньорско споразумение на 24.08.2018 г. като последното е следвало да проведе процедурата по обществена поръчка, да сключи договор за доставка на три броя електробуси, които остават в патримониума на това общинско дружество. В това споразумение е уговорена и отговорността между страните в случаи на последващ контрол за законосъобразност на документацията, свързана с провеждането на обществената поръчка по чл. 10, ал. 1 от договора, който контрол се извършва от УО на ОПРР 2014-2020 г. и от независим финансов одит. В чл. 14, ал. 2 от същото е посочено, че в случай, че при провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка бъдат допуснати нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, водещи до налагане на финансови корекции, средствата в размер на финансовата корекция са за сметка на възложителя, страна по договора на обществена поръчка, върху който е наложена корекцията. Съгласно чл. 11 от Споразумението общинското дружество ОДПГ ЕООД е задължено да разработи документацията за обществената поръчка, както и да проведе процедурата. Задължение на Община Велико Търново е само съгласуване на документацията за обществената поръчка и изпращане на един представител в комисията по оценка на предложенията за съдействие. В резултат на така сключения договор за БФП и партньорското споразумение, ОДПГ ЕООД е провело процедура за възлагане на обществена поръчка, представляваща открита процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП, обявена с Решение АСД-02-326 от 07.11.2019 г. на И. Д. - Управител на ОДПГ ЕООД, с предмет: Подобряване на системата на градски транспорт на град Велико Търново, чрез закупуване и доставка на електробуси по проект Интегриран градски транспорт на град Велико Търново и надлежно вписана в регистъра за обществените поръчки на 11.12.2019 г. и в ОВ на ЕС от 12.11.2019 г. В Техническото предложение, част от Техническата спецификация към обществената поръчка е посочено, че участниците, към датата на подписване на договора, следва да осигурят оторизиран от производителя сервиз на територията на Република България с необходимия капацитет и кадрова обезпеченост за комплексно гаранционно поддържане на превозните средства. Участниците следва да гарантират, че оторизираният от производителя сервиз разполага с необходимия брой технически лица, които да могат реално да извършват комплексното гаранционно поддържане на автобусите, вкл. ремонт на основните агрегати и системи, както и на всички части на автобусите, които попадат в обхвата на гаранцията, в сроковете посочени в т. 8 от предложението за изпълнение. Всички разходи по отстраняване на гаранционни повреди и/ или сервизното обслужване, свързано с гаранционния срок по време на предложения гаранционен срок от изпълнителя са за негова сметка. Оторизираният сервиз трябва да разполага с мобилна група с цел извършване на обслужване / ремонти на място в обект на възложителя. В тази обществена поръчка е била депозирана само една оферта от участника ДЗЗД Екселор Алфа , с партньори Екселор Холдинг Груп" ЕООД, България и Джиангс-у Алфа Бус Ко", Китай. С Решение 06-4/03.02.2020 на управителя на ОДПГ ЕООД, Велико Търново този единствен участник е определен и за изпълнител на обществената поръчка. В резултат е сключен Договор BG16RFPO001-1.009-005-C01 -D1 от 31.03.2020 г., страни по който са изпълнител: ДЗЗД Екселор Алфа и възложител: ОДПГ ЕООД. Договорът е на стойност 1 627 467.00 лв., без ДДС и има за предмет Доставка на 3 броя електробуси марка Alfabus, модел ECITY 1,08 . От УО на ОПРР е регистриран подаден сигнал за нередност с 1870 по повод проведената обществена поръчка. От ръководителя на Управляващия орган до кмета на Община Велико Търново, като бенефициер на БФП, е отправено писмо от 17.01.2022 г., с което последният е уведомен за този сигнал за нередност, за започването на производство по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ заглавие преди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (към настоящия момент Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление - ЗУСЕФСУ) и за възможността бенефициерът да представи възражение. Сигналът се отнася за провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка за електробуси, при въведени дискриминационни условия по отношение на кандидатите, което същевременно ограничава и конкуренцията посочено е, че се касае до поставеното от възложителя изискване към кандидатите да гарантират, че оторизираният от производителя сервиз се намира на територията на Република България. Установеното нарушение е класифицирано като нередност по т. 10 б а от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности) и е предвидена финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи - БФП, като е посочено, че размерът на финансовата корекция от 25%,е обоснован от наличието само на една оферта, което се приравнява на минимално ниво на конкуренция. В срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ срещу уведомителното писмо е подадено възражение от Община Велико Търново, което е сметено от органа за неоснователно. На 11.05.2022 г. с Решение РД-02-36-502 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 е определил на Община Велико Търново на финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи, средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, по сключения между Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД и ДЗЗД ЕКСЕЛОР АЛФА договор за възлагане на обществена поръчка BG16RFOP001-1.009-0005-C01-D01 от 31.03.2020 г. Финансовата корекция е определена на Община Велико Търново за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 10, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В акта се твърди, че нередността е допусната от Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД чрез нарушение на национални разпоредби: чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия нормативен акт, и на правото на Европейския съюз. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с процесуалните и материалноправни разпоредби по отношение приетата от органа нередност, поради което го е отменил. Според АС - Велико Търново ОДПГ ЕООД, макар и да не е водеща организация и да не е страна по сключения административен договор, то същото има качеството бенефициер. Съгласно сключения договор за партньорство, дружеството отговаря за обявяваното и провеждането на обществената поръчка и сключването на договор със спечелилия процедурата икономически оператор. След като е предвидено собствеността върху процесиите трите автобуса, предмет на обществената поръчка, да е само за ОДПГ ЕООД, и съгласно чл. 14, ал. 2 от сключеното Партньорско споразумение, то именно на това дружество следва да бъде определена финансовата корекция. С оглед на така изложеното първоинстанционният съд е приел, че е допустимо Община Велико Търново да е адресат на акта за финансова корекция, в качеството си на водещ партньор и страна по административния договор, но адресат следва да бъде и партньорът ОДПГ ЕООД, който се явява бенефициер, и който следва изцяло да отговаря за наложената финансова корекция(ФК). Според съда неучастието на дружеството в производството по определяне на ФК е довело до постановяване на административния акт е при съществено процесуално нарушение. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт първоинстанционния съд не е възприел изводите на административния орган, обективирани в оспорваното решение за определяне на финансова корекция, като е приел, че поставеното изискване към гаранционната поддръжка не е дискриминационно по отношение на чуждестранните участници. Счел, е че условието за наличие на сервиз на територията на Република България не е изведено като условие за допустимост на кандидатите, участници в обществената поръчка, а че същото е изискване към момента на сключване на договора, и се отнася само до участника, спечелил поръчката. Съдът е стигнал до заключение, че не е налице допуснато от страна на бенефициера нарушение, и следователно липсва нередност, поради което няма няма основание за определяне на финансова корекция. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт. Решението е недопустимо по отношение на конституираната като заинтересована страна пред първоинстанционния съд общинското дружество ОДПГ ЕООД и следва да бъде обезсилено по отношение на него. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК лицата, които могат да бъдат страна в административния процес, са административният орган, всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение или за които те биха породили права или задължения, и прокурорът. На основата на така определения кръг от страни в административния процес чл. 153, ал. 1 АПК определя страните в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Предмет на конкретния административноправен спор е решение, с което на Община Велико Търново е определена финансова корекция в качеството му на икономически оператор, бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект, подкрепян от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020. Конституирането на общинското дружество ОДПГ ЕООД като заинтересована страна по делото е довело до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна. Конституираната заинтересована страна не е страна в административното производство, независимо от посочването й в административния акт, поради което процесуално незаконосъобразно съдът я е конституирал като страна по делото. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, т. к. процесуалната легитимация на страните в съдебно-административното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда и след като в производството е участвала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо в тази част и следва да бъде обезсилено по отношение на ОДПГ ЕООД. В допълнение и предвид застъпената теза в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 06 март 2025 година по съединени дела С-471/2023 и С-477/23, финансовата корекция може да се определи на икономически оператор, различен от извършилия нарушението, стига финансово отговорния икономически оператор да е могъл да знае, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект ще отговаря по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган (т. 69 от решението). От друга страна съгласно т. 78 от същото решение, ако бъде установено, че допусналият нередността икономически оператор не е финансово отговорен пред съответния управляващ орган за изпълнението на разглеждания проект, общите принципи на правото на Съюза на добра администрация и на зачитане на правото на защита, както и член 47 от Хартата допускат този икономически оператор да няма право да участва нито в процедурата за определяне на финансовата корекция, нито в съдебното производство за нейното оспорване. В този смисъл предвид чл. 31, ал. 1 от АДБФП всеки разход по чл. 27 и чл. 28 (при приложена финансова корекция) от същия договор, който е платен от УО на бенефициера, се третира като недължимо платен разход и бенефициерът е длъжен да го възстанови на УО в двуседмичен срок от датата на уведомяването му за това. Видно от изложеното единствено бенефициерът (Община Велико Търново) се е задължил пред УО да възстанови всеки неправомерен разход, включително и този по чл. 28 АДБФП, касаещ приложена финансова корекция, предвид което ОДПГ ЕООД, не е надлежна страна в развилото се административно производство по определяне на финансова корекция, приключило с издадения административен акт, по което е постановен съдебният акт, предмет на настоящото производство. Решението е правилно като резултат в допустимата си част. Видно е от представения по делото АДБФП, страни по договора са ръководителят на УО и Община Велико Търново като бенефициер. Съгласно чл. 45, ал. 1 от този договор бенефициерът изпълнява проекта при условията на Партньорско споразумение (Приложение Д) с "ОДГП" ЕООД. Безспорно е, че откритата процедура е проведена от партньора "ОДГП" ЕООД и това дружество в качеството си на възложител е сключил договор за изпълнение с избрания участник. Именно тази обществена поръчка е предмет на проверка и именно по отношение на тази процедура е извършена проверката и са направени констатациите от ръководителя на УО. Настоящият касационен състав счита за неправилен извода на съда, че дружеството ОДПГ ЕООД е бенефициер и следва изцяло да отговаря пред УО за определените ФК поради нарушение на ЗОП. Доказателствата по делото сочат, че в конкретния случай отговорност за определената финансова корекция пред УО носи именно Община Велико Търново като единствен бенефициер по сключения АДБФП. Това е така предвид не само предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 1 АДБФП, но и предвид Общите условия за предоставяне на БФП по ОПРР, които са част от АДБФП и са подписани от страните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на програмата, отговорност по този договор носи единствено и само бенефициерът, включително чрез неверифициране на разходи или налагане на финансови корекции върху бюджета на проекта, прекратяване или разваляне на договора. Отговорността за финансови корекции е категорично за бенефициера. Горното обосновава извод, че производството по определяне на финансова корекция законосъобразно е водено спрямо бенефициера Община Велико Търново, която е адресат на административния акт. Предвид изложеното неоснователни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че партньорът ОДПГ ЕООД има качество бенефициер и следва спрямо него да бъде издаден обжалвания административен акт. Фактът, че отговорността между партньора ОДПГ ЕООД и бенефициера- Община Велико Търново е разпределена помежду им по силата на сключеното партньорско споразумение от 24.08.2018 г. не дерогира предвиденото в Договор BG16RJFQP001 - 1.009-0005-СО 1 от 19.07.2019 г. за предоставяне на БФП, по силата на който Община Велико Търново има качеството бенефициер. По отношение на установеното нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗОП и чл. 2 ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП: Съгласно чл. 2 ал, 2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП предвижда, че техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В Техническата спецификация към процесната ОП в точка 9, е предвидено, че участникът следва да осигури, към датата на подписване на договора, оторизиран от производителя сервиз на територията на Република България с необходимия капацитет и кадрова обезпеченост за комплексно гаранционно поддържане на превозните средства. Участниците следва да гарантират, че оторизираният от производителя сервиз разполага с необходимия брой технически лица, които да могат реално да извършват комплексното гаранционно поддържане на автобусите, вкл. ремонт на основните агрегати и системи, както и на всички части на автобусите, които попадат в обхвата на гаранцията, в сроковете посочени в т. 8 от предложението за изпълнение. Всички разходи по отстраняване на гаранционни повреди и/ или сервизното обслужване, свързано с гаранционния срок по време на предложения гаранционен срок от изпълнителя са за негова сметка. Оторизираният сервиз трябва да разполага с мобилна група с цел извършване на обслужване ремонти на място в обект на възложителя. УО на ОПРР е приел, че при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка се касае за поставеното от възложителя изискване към кандидатите да гарантират, че оторизираният от производителя сервиз се намира на територията на Република България, като това изискване е необосновано, защото разположението на сервизната база извън страната не препятства гаранционното обслужване в декларираните срокове. Предмет на съдебна преценка е осъществяването на сочените в акта нарушения на ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 10 б а от Приложението към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. В този контекст спорен по делото се явява въпросът поставено ли е изискване от в Техническото предложение по чл. 39, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП (част от документацията по процесната обществена поръчка), участниците да гарантират, че ще осигурят оторизиран сервиз на територията на Република България към момента на подаване на офертите и така поставеното изискване явява ли се дискриминационно по смисъла на чл. 49, ал. 2, чл. 2, ал. 2 ЗОП, респ. представлява ли нередност по смисъла на т. 10 б а от Наредбата за посочване на нередности или това условие представлява единствено параметри на изпълнението, чието последващо (към момента на подписване на договора, ако такъв бъде сключен) изпълнение участникът единствено декларира, че ще осигури към момента на подписване на договора. В конкретния казус, вмененето нарушение е фактически обосновано с извод на УО, че възложителят е поставил изискване още на етап подаване на оферти участниците да разполагат или да са осигурили ползването на сервизна база на територията на Република България. На първо място, следва да се прецени тази констатация на УО отговаря ли на обективната истина дали в действителност се изисква съответствието с поставеното изискване, а именно разполагането/осигуряването на сервизна база на територията на страната, да бъде налице към момента на подаване на офертите, или волята на възложителя е била участниците да декларират евентуалното съответствие в случай, че бъдат избрани за изпълнители в следствие на проведената възлагателна процедура. Т.9 от Техническото предложение има следното съдържание Декларираме, че ще осигурим към датата на подписване на договора ползването на оторизиран от производителя сервиз на територията на Република България с необходимия капацитет и кадрова обезпеченост за комплексно гаранционно поддържане на превозните средства . От съдържанието на цитираното условие следва единствен възможен извод, че процесното изискване следва да се изпълни към момента на сключване на договора и следователно е относимо единствено към участника, спечелил процесната обществена поръчка, а не към всички участници към момента на подаване на офертите, както е приел УО. В този смисъл неправилно за явява заключението на УО, че от участниците е изискано да разполагат с оторизиран сервиз на територията на Република България още на етап подаване на оферти. Неправилната интерпретация на съдържанието на Техническата спецификация от страна на органа е довела до неправилен извод за наличие на нередност по т. 10, б. "а" Наредбата. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява правилно по отношение на извода, че условието за наличие на сервиз на територията на Република България не е изведено като условие за допустимост на кандидатите - участници в обществената поръчка, а се явява изискване към участника, спечелил поръчката към момента на сключване на договора. Следователно, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази му част. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на Община Велико Търново, направените пред касационната инстанция разноски. Същите са в размер на 11 852,40 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доказани с представен Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2025 г. и извлечение по банкова сметка от 06.10.2025 г. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, с оглед на фактическа и правна сложност на настоящото дело и поради факта, че същото не надвишава посоченото в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2,изр. 1, предл.1 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,