Решение № 99 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2015 г.

ВКСII гражданско отделение06.07.2015 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на вх. № 1244 от 17.11.2014 г. на П. к. "Д. Й. ", [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 373 от 18.08.2014 г., постановено по гр. д. № 644 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, II въззивен състав. ОСЪЖДА П. к. "Д. Й. ", [населено място], [община], област София, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Г. А., ЕГН [ЕГН ], [населено място], [община], област София разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 99 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на вх. № 1244 от 17.11.2014 г. на ПК"Д. Й. ", [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 373 от 18.08.2014 г., постановено по гр. д. № 644 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, II въззивен състав, с което е потвърдено решене от 16.05.2013 г. по гр. д. № 477/2012 г. на Районен съд Елин Пелин за отхвърляне на предявения от П. к. "Д. Й. ", [населено място] против С. Г. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на недвижим имот в [населено място], [община] - УПИ I за магазин от кв. 13 по действащия план на селото с площ от 400 кв. м. заедно с построената в имота масивна сграда - магазин с площ от 60 кв. м. В молбата се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С. Г. А. оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез пълномощника си адвокат С. И. и претендира възстановяване на направените разноски. С молбата за отмяна е представен протокол № 6/7 от 3.04.1978 г. за утвърждаване предложението на ОКС София за уедряване на потребителните кооперации в условията на утвърдените селищни системи с МПС № 77 от 1977 г., за който документ се подържа, че преценен в съвкупност с представените по делото молба от УС на ПК"Д. Й. ", [населено място] до Софийски окръжен съд, ФО, книга на основни средства за периода 1.03.1977 г. - 30.04.1988 г., платежно нареждане от 22.11.1984 г. за изграждане на "Плод и зеленчук" [населено място] и удостоверение № 13/61 от 23.12.1963 г. на Елин Пелинския народен съд установява правоприемството между ПК"А. -К. " [населено място] и ПК "Д. Й. "-с. Г. М. Постановявайки решението, чиято отмяна се претендира, Софийски окръжен съд е приел, че ищцовата по делото ПК "Д. Й. " [населено място] не е доказала правоприемство с ПК"А. -К. " [населено място], тъй като за установяване на твърдяното обстоятелство е необходимо да е налице взето решение на фирмения съд и вписване във фирмения регистър. Въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър и Фирмено деловодство по ф. д. № 148/1989 г. съдът е установил, че едва през 2004 г /28.01.2004 г./ е депозирана молба с искане за вписване на вливане на ПК "А. -К. "-с. С. към ПК "Д. Й. " -с. Г. М., като с Решение от 11.04.2006 г, постановено по ф. д. № 147/1989г ., е отказано вписване на вливането и вписване на приемане на активите и пасивите на първата кооперация от втората. Липсата на доказателства за вписване на вливането на ПК "А. -К. "-с. С. в ПК "Д. Й. " -с. Г. М. е обосновало извода на съда, че ищцовата кооперация не е правоприемник на ПК"А. -К. " [населено място] и не се легитимира на това основание като собственик на имота. Представеното към молбата за отмяна писмено доказателство не е относимо към изводите на съда, че при твърденията на ищцовата кооперация, правоприемство между нея и ПК"А. -К. " [населено място] чрез вливането на последната в ПК"Д. Й. " [населено място], може да се установи само с доказателства за вписване в регистъра на кооперативните организации, поради което не би могло да обоснове различни от направените във влязлото в сила решение изводи и не е от съществено значение при решаване на спора. Доводите, че по действалата към 1978 г. нормативна уредба осъщественото правоприемство по силата на нормативен акт, не изисква отражение в съдебната регистрация по партидата на приемащата кооперация касаят правилността на изводите на въззивния съд и могат да се релевират само по пътя на инстанционния контрол, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение. С оглед горните съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителят следва да възстанови на С. Г. А. направените в настоящото производство разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1