Решение № 11216 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2019 г.

Решение № 11216 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София против решение № 5945/14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6710/2019 г. на Административен съд София-град. Твърденията са за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна- "Титан Агро България" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град (АССГ) отменя заповед № 03-РД/423 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта по пункт ІІ, с която е отказано финансиране на разходите на търговско дружество "Титан Агро България" ЕООД по заявление за подпомагане ИД № на проекта 06/04/1/0.0.3349. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема следното от фактическа страна: Жалбоподателят в първоинстанционното производство "Титан Агро България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх № 33 е регистриран земеделски стопанин под № 134046, по реда на § 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Същият подава заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства", с Уникален идентификационен номер /УИН/ 06/04/1/0.0.3349 и Уникален регистрационен номер /УРН/ 614526. Към заявлението прилага Бизнес план по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства", с инвестиционното намерение свързано с "Модернизиране на земеделското стопанство чрез закупуване на специализирана земеделска техника и СМР на стопанска и обслужващи сгради", в което е заявена за подпомагане, земеделска техника и СМР, ведно със заявления за оферти, цени на съответния артикул земеделска техника, съответно СМР по заявлението. Искането, предмет на инвестицията за която се кандидатства, е за закупуване на трактор N. H. T8. 420 A. C., с единична цена 431 065. 00 лева, трактор N. H. T7. 270 A. C. с единична цена 297 286 лева, прикачена пръскачка T. G. 3024/12 E. с единична цена 76 609. 47 лева, култиватор V. Top D. TD600 с единична цена 172 474. 44 лева, автомобилна везна E. mun HIPO 60 T с единична цена 35 100 лева, телескопичен товарач с единична цена 190 250 лева, СМР на стопански и обслужващи сгради съгласно КСС към договор с единична цена 358 026. 11 лева. ДФЗ изисква от заявителя допълнителни документи и доказателства, във връзка с констатирани пропуски в заявлението, които са надлежно представени пред ДФЗ с писмо вх. № 02-060/2600/34/17 от 27.12.2016 г. и писмо вх. № на ДФЗ 01-2600/313 от 30.01.2017 г. Изготвен е отчет за съответствие на заявлението, декларация за липса на корекции и/или поправяне на заявлението и докладна записка вх. № 03-0416/574 от 06.02.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с предложение за одобрение на заявлението за подпомагане. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 03-РД/427 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в пункт ІІ, е отказано частично финансиране на разходи по проектно предложение за подпомагане по Мярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в частта му, която надвишава одобрените разходи по пункт І. Съдът установява, че със заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са определени референтни цени като пределни разходи при извършване на СМР. Видно от писмо № 13-1803/22.03.2015 г. до министъра на земеделието, на основание чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 са били съгласувани списъците с активи, дейности и услуги за които също са определени референтни разходи. Заключенията по приетите по делото основна и допълнителна съдебно- оценителна експертиза са кредитирани от съда като обективни и компетентни. Според заключенията към 27.03.2015 г. (датата на издаването на заповед № РД-09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието, с която е определен период на прием на заявления за подпомагане по Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства"/, за земеделската техника, предмет на оспорването, има определени референтни разходи за процесните активи в база данни на ДФ "Земеделие", "Информационна система-База данни цени на земеделска техника", като референтни стойности на разходите и одобрената референтна цена, са както следва: за Трактор N. H. T 8. 420 A. C. – 345 088. 16 лева; за Трактор N. H. T 7. 270 A. C. – 237 985. 20 лева; За прикачена пръскачка T. G. 3024 HLE- 61 287, 58 лева; за култиватор V. Top D. TD 600- 137 979. 55 лева; за телескопичен товарач N. H. LM 7. 25- 137 139. 84 лева. Вещото лице дава заключение, че частичният отказ за финансиране на активите, съответстват като стойности на разликата между заявените стойности от жалбоподателя в заявлението с УРН 614526. Установено е също така от заключението, че процесните машини и техника и СМР, са включени в Списъка на активите (услугите), дейностите, за които са определени референтни цени, публикуван на електронната страница на ДФЗ. Съгласно т. 5 от заключението, се установява, че референтните цени, по тази база данни, съответстват на одобрените по заповедта размери на одобрени разходи, с които са намалени стойностите по заявените от жалбоподателя в първоинстанционното производство размери, за които е постановен частичният отказ. Съдът установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че включените пет броя подобекти към заявлението са с изготвени и приложени към него съответни проекти, съгласувани от гл. архитект на община Враца, като за всеки подобект са характерни дейностите по "реконструкция", а дейности по текущ ремонт са слабо застъпени. Представя таблица за конкретните видове СМР, попадащи в дейностите "реконструкция", "основен ремонт", "текущ ремонт" и "довършителни работи". От правна страна съдът приема, че оспорената заповед № 03-РД/427 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е издадена от компетентен административен орган – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), според който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 11а от ЗПЗП), като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9, изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. При произнасянето му обаче е допуснато нарушение на формата на акта, издаден формално в изискуемата се писмена форма, но без да са изложени фактическите основания (а само правните такива) за издаването й, като не става ясно за кои точно нередности е санкциониран кандидата. Според съда това препятства правото на защита и съдебния контрол и е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Решението е частично правилно. Основателно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която е отменена заповед № 03-РД/423 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане поради надвишаване на одобрените разходи за земеделската техника, а именно: за Трактор N. H. T 8. 420 A. C. –одобрен за финансиране за сумата 345 088. 16 лева; за Трактор N. H. T 7. 270 A. C. – одобрен за сумата 237 985. 20 лева; За прикачена пръскачка T. G. 3024 HLE- одобрена за финансиране за сумата-61 287, 58 лева; за култиватор V. Top D. TD 600- одобрен за сумата-137 979. 55 лева; за телескопичен товарач N. H. LM 7. 25- одобрен за сумата-137 139. 84 лева. Разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, определя като недопустими разходи, в случая инвестиции, в частта им която надвишава определените референтни разходи. По делото е безспорно установено от доказателствата и изслушаните експертизи, както посочва и съдът в мотивите си, че по отношение на посочените активи, частичният отказ е съобразен с установените референтни стойности на цени, надлежно публикувани в регистрите на ДФЗ и на електронната страница на РА. По отношение на размера на редукцията, извършена от административния орган за всеки от изброените по-горе вещото лице посочва, че стойностите на постановения частичен отказ, представлява разлика между заявените от жалбоподателя стойности за финансиране за всеки един от тях и одобрените референтни цени, от ДФЗ, публикуван по електронен път. След като решаващият съд приема за правилно определени корекциите в противоречие на това постановява решение за отмяна на заповедта в тази част. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Титан Агро България" ЕООД бъде отхвърлена. В останалата част решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт поради приетата незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на изискването за посочване на фактическите обстоятелства, които мотивират органа да произнесе акта. Посочването само на правните основания не е достатъчно, за да бъде проверен акта през призмата на всички основания по чл. 146 от АПК. Обосновано и с оглед на доказателствата по делото (СТЕ) решаващият съд приема, че са опровергани изводите на ДФЗ за недопустимост на разходите за заявените строително-монтажни работи на посоченото само правно основание – чл. 33, т. 4 от Наредба № 9, определени само като "оперативни разходи", без съответни съображения в тази насока в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и доказателства към административната преписка. След правилна оценка на доказателствата в тази насока решаващият съд, приема, че определянето на СМР като разходи за поддръжка е в противоречие с материалния закон и налага ново произнасяне от административния орган. На последно място обоснован е извода на съда за немотивираност на административния акт и в частта, с която са редуцирани разходите за "Бизнес план" и за изготвяне на резюме за енергийна ефективност". И в тази част в административния акт не са изложени фактически основания, от които да се направи извод за юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Преценката дали представените оферти не са независими, както приема административния орган, следва да бъде направена едва след посочване на конкретната хипотеза измежду изброените в § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 9 и представяне на доказателства, които да я обосноват. В тази част решението следва да бъде потвърдено. По изложените съображения следва да бъде постановено настоящото решение. Воден от горното, ВАС, пето отделение