Решение № 8763 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2017 г.

Решение № 8763 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, против Решение № 6929 от 09.11.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 10797/2013 г., в частта му, с която по жалба на "Радомир метали"АД, със седалище и адрес на управление гр. Р., Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор К. В., е отменен Ревизионен акт № 29-1000423/26.04.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 1336/02.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в частта, с която на дружеството е определен данък по ЗКПО за 2007 г. за горницата над 2 594,79 лв. до размер на сумата от 791 901,97 лв. по РА, ведно с лихвите върху горницата дължима се като главница и Дирекцията е осъдена да заплати разноски в размерна 68 015 лв. 1.В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че за процесния период жалбоподателят е декларирал счетоводна печалба в размер на 1 820 357,75 лв., преобразувана от дружеството в увеличение със сума в размер на 8 088 161,20 лв. и в намаление със сума в размер на 9 908 518,95 лв., в това число приспадната загуба от минали отчетни периоди в размер на 5 546 278,68 лв. С ревизионния акт, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, е извършена първо корекция в посока увеличение със сумата 2 372 741 лв., представляващи отчетени разходи и приходи по сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане, както следва: 1/ разходи по договор за продажба от "Пи енд Д. Ю."САЩ на "Радомир метали" АД на вземания на продавача /цедент/ към "Дженабедски секюритис"ЕООД и "РА М. П."АД за сумата 2 500 000 лв., заедно с комисионно възнаграждение и 2/ приходи по договор за продажба на акции между "Радомир метали"АД и "Джемини-31"ЕООД на 3 000 000 бр. собствени поименни акции от капитала на "Р. М. И."АД по емисионна стойност в размер на 0,07 лв. едната на обща стойност 210 000 лв. На второ място с РА не признават на дружеството правото му да приспадне загуби от минали години в размер на 5 546 278,68 лв. с мотиви, че натрупаните загуби през периодите от 2000 до 2004 г. вече са били изчерпани през 2006 г. В резултат на тези корекции, вместо декларираната от дружеството нулева данъчна основа за облагане, е установена данъчна печалба 7 919 019,68 лв., върху която е определен корпоративен данък в размер на 719 901,97 лв. и съответни лихви. Неправилно, според касатора, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства не са установява да е налице отклонение от данъчно облагане, поради което посочените две сделки следва да се вземат предвид така, както са сключени, при което съдът е приел, че данъчната основа за 2007 г. е определената със счетоводната експертизата в съдебното производство данъчна печалба в размер на 27 047,96 лв., върху която се определя 2 704,80 лв. корпоративен данък. Приетата без оспорване комплексна съдебно-оценителна експертиза оценила купените от РЛ вземания на стойност 1 463 253,90 лв., от които 1 318 452,26 лв. главница и 144 801,64 лв. лихви, а миноритарния пакет продадени акции общо на стойност 1 173 081 лв. - при пазарна цена на една акция - 0,39 лв. Тази оценка е определила само различен размер на отклонението от данъчно облагане от този, установен с експертизата в ревизионното производство. Този размер пред съда е 1 996 746,10 лв., вместо установения в ревизионното производство - 2 372 741 лв. И при двата размера, обаче, става дума за отклонение от данъчно облагане поради значителната разлика, установена с цените на процесните сделки. Жалбоподателят е посочил в годишната си данъчна декларация за 2007 г. всички намаления от 9 908 518,95 лв., в това число приспадната загуба от минали отчетни периоди в размер на 5 546 278,68 лв. Със съдебното решение, в обжалваната му част, съдът въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е приспаднал загуби от минали години в общ размер на 7 515 976,82 лв. т. е. в по-висок размер от приспадната от самото ревизирано лице загуба с годишната данъчна декларация. Доколкото разликата между размера на декларираната от жалбоподателя загуба от минали периоди и приспадната от съда е в размер на 1 969 698,14 лв., тази разлика е повече от половината на стойността на спорното преобразуване на финансовия резултат със сумата 2 372 741 лв., така че сумата 1 969 698,14 лв. не следва да се има предвид при определянето на материалния интерес на отменената част на РА, което влияе и върху размера на присъдените на дружеството разноски и те също са определени неправилно. Това е така и защото спорът за размера на загубата от минали периоди е решен с влязлото в сила Решение № 13646/14.12.2015 г. по адм. д. № 5002/2015 г. на ВАС, второ отделение, където на дружеството също са присъдени разноски върху признатата загуба от 5 546 278,68 лв. По съществото си заключението на комплексната оценителна експертиза е в полза на данъчната администрация, а самото дело пред АССГ не представлява фактическа и правна сложност, така че разноските са определени неправилно. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 2.Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, е подал втора касационна жалба против Решение № 8169 от 20.12.2016 г. на АССГ по същото дело, с което е оставено без уважение искането на касатора за поправка на явна фактическа грешка в мотивите на Решение № 6929 от 09.11.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 10797/2013 г. В тази жалба се поддържа, че на практика първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за поправка на ЯФГ. Повтарят се оплакванията от първата касационна жалба, че съдът неправилно е записал в мотивите си, че не е налице отклонение от данъчно облагане. При оставяне в сила на част от установеното с РА данъчно задължение, е налице противоречие между мотивите и диспозитива на първото първоинстанционно решение и незаконосъобразно това противоречие е отказано да бъде поправено с второто решение. Иска се отмяна на Решение № 8169 и поправка на мотивите му. 3.С частна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП е оспорил Определение № 7164 от 20.12.2016 г. по адм. д. № 10797/13 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Решение № 6929 от 09.11.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 10797/2013 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че материалният интерес по делото е определен неправилно, защото той не се основава на размера на непризната данъчна загуба от минали периоди, както е приел съдът, а на финансовия резултат след данъчното преобразуване, а на базата на направените корекции на финансовия резултат. Евентуално, следва да се приеме, че отхвърлената част на жалбата съответства на материалния интерес на установените с експертизата пред съда корекции на ФР, а уважената част на жалбата съответства на материалния интерес на претендираната с ГДД от ревизираното лице загуба от минали периоди, при което със сигурност следва да се измени постановеното решение в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по жалбите "Радомир метали"АД, чрез адв. Т. Г., оспорва жалбите по съображения в писмени отговори. Иска се оставяне в сила на съдебните актове и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Процесуалният представител на Д"ОДОП" в касационното производство е възразил че претендираните разноски са прекомерни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните и частната жалби ги намира процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: 1.По първата касационна жалба Жалбата е неоснователна. Както се вижда от подробното й изложение, в нея няма никакви конкретни оплаквания по съществото на правния спор. Излагат се единствено аргументи за неправилност на решението в частта за разноските. Вярно е поддържаното с тази жалба, че с ревизионния акт, предмет на съдебен контрол пред АССГ, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, е извършена първо корекция в посока увеличение със сумата 2 372 741 лв., представляващи отчетени разходи и приходи по сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане, както следва: 1/ разходи по договор за продажба от "Пи енд Д. Ю."САЩ на "Радомир метали" АД на вземания на продавача /цедент/ към "Дженабедски секюритис"ЕООД и "РА М. П."АД за сумата 2 500 000 лв., заедно с комисионно възнаграждение и 2/ приходи по договор за продажба на акции между "Радомир метали"АД и "Джемини-31"ЕООД на 3 000 000 бр. собствени поименни акции от капитала на "Р. М. И."АД по емисионна стойност в размер на 0,07 лв. едната на обща стойност 210 000 лв. На второ място с РА не признават на дружеството правото му да приспадне загуби от минали години в размер на 5 546 278,68 лв. с мотиви, че натрупаните загуби през периодите от 2000 до 2004 г. вече са били изчерпани през 2006 г. В резултат на тези корекции, вместо декларираната от дружеството нулева данъчна основа за облагане, е установена данъчна печалба 7 919 019,68 лв., върху която е определен корпоративен данък в размер на 719 901,97 лв. и съответни лихви. Ревизионният акт е издаден при наличие на преюдициален спор относно размера на данъчната загуба за предходната на ревизираната 2006 г. Този спор е бил предмет на разглеждане по повод законосъобразността на предходен ревизионен акт /РА / № 2900900290 от 25.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., с предмет облагането на ревизираното дружество по ЗКПО(отм.) за 2005 и 2006 г. и разрешен окончателно с Решение № 13646 от 14.12.2015 г. на Върховния административен съд, състав на второ отделение, по адм. д. № 5002/2015 г., образувано по касационна жалба на РЛ против Решение на АССГ по адм. д. № 1201/2014 г. Затова и с определение от 22.04.2014 г. първоинстанционният АССГ е спрял производството по адм. д. № 10797/2013 г. до разрешаването на спора по адм. д. № 1201/2014 г. на АССГ. С Решението на Върховния административен съд, състав на второ отделение, по адм. д. № 5002/2015 г., което е решение по същество по чл. 222, ал. 1 АПК, е разрешен със сила на пресъдено нещо преюдициалния спор за размера на данъчната загуба за 2006 г., като този размер е установен на 7 515 976,82 лв. Пред АССГ са назначени комплексна оценителна и съдебно-счетоводна експертизи, приети без оспорване, които са установили действителната цена по сделките по продажба на вземания и тази по продажба на акции, както и при вземане на тези оценки и на установената с Решение № 13646 от 14.12.2015 г. на ВАС данъчна загуба за 2006 г. какъв би бил данъчният финансов резултат за процесната 2007 г. и съответно дължимият корпоративен данък. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при тази задача, именно е определило данъчна основа печалба 27 047,96 лв. и дължим корпоративен данък 2 594,79 лв. Макар принципно правилно в касационната жалба да се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно в мотивите си приел, че не е налице отклонение от данъчно облагане чрез сключване на посочените сделки при различни от пазарните цени, данъчният финансов резултат за процесния период е установен в посочения размер и по това не се възразява в касационната жалба, защото съгласно чл. 70 ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Решението е частично неправилно в частта за разноските. Материалният интерес по делото е в размер на 794 497,76 лв. корпоративен данък, определен с РА. Претендирани и доказани са разноски в размер на 68 325 лв., от които 66 375 лв. На жалбоподателя са присъдени 68 015 лв., съответно на уважената част на жалбата. Основателно е поддържаното в касационната жалба, че присъдените разноски за адвокатски хонорар са несъответни на материалния интерес и са прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото, а и с оглед на това, че в съдебното производство е потвърдено основанието за корекция на счетоводния финансов резултат поради сделки, сключени в отклонение от данъчно облагане. С. Н. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при процесния материален интерес, минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 17 419,96 лв. Този размер е следвало да бъде присъден от първоинстанционния съд, защото главният преюдициален въпрос относно размер на данъчната загуба за 2006 г. е решен в друг съдебен процес, където на ревизираното дружество са присъдени разноски в размер на 60 025 лв. очевидно въз основа на размера на признатата данъчна загуба. При това настоящият процес не е бил с фактическа и правна сложност, още повече като се има предвид, че действително комплексната оценителна експертиза е потвърдила основанието за процесното увеличение на ФР. Предвид изложеното, първонстанционното решение следва да се отмени в частта му, с която са присъдени деловодни разноски в размер над 19 369,96 лв. /17 419,96 лв. адвокатски хонорар + 1 950 лв. разноски за държавна такса и депозити за експертизите/. 2.По втората касационна жалба. Тази касационна жалба също е неоснователна. По същество с искането си за поправка на явна фактическа грешка на първоинстанционното решение, този касатор е поискал поправяне на мотивите на съдебния акт на първоинстанционния съд или по-скоро тълкуване на тези мотиви. Иначе, никакво противоречие между мотивите и диспозитива на решението не е налице, защото съдът се е позовал на цитирането по-горе заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно коректната данъчна основа и дължимия данък и съгласно това е отменил РА в диспозитива на решението. 3.По частната жалба. Предвид резултата по първата касационна жалба и частичната отмяна на първоинстанционното решение, в частта за разноските, тази жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на интерес. При този изход на процеса и направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за касационната инстанция на ответника по жалбите следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 17 419,96 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение