Решение № 913 от 26.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Моради, ползващ и името Ф. Рохани, гражданин на Република Иран, подадена чрез адв. С. Лалов против решение 4580 от 05.07.2022 г. по адм. дело 5304/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ 111/19 май 2022 г., издадена от началник сектор "Незаконна миграция" при Отдел "Миграция" на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с която лицето е настанено принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок не повече от шест месеца, считано от датата на фактическото му настаняване. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че макар да не е заявявал намерението си да се укрие, то съдът неправилно приел, че чужденецът ще се отклони от наложената му мярка да се завърне в страната си по произход. Твърди, че съдът не е взел предвид, че лицето от 2008г. живее в Република България в гр.Божурище, както и че същото не е извършило нарушения на обществения ред в посочения период. Сочи, че е използвал различни имена в страната ни не с цел да се укрие, а за да получи още една възможност за закрила като бежанец в държавата, в която живее от 2008г. Претендира отмяна на решението на Административен съд София град и връщане на делото на съда с указания за ново разглеждане, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответник началникът на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" на СДВР, чрез упълномощен юрисконсулт Д.Бонев, с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответства на материалния закон и на приложимото право на ЕС, същото е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Моради, ползващ и името Ф. Рохани, гражданин на Република Иран, срещу заповед УРИ 5392 ПАМ 1111/19.05.2022 година на директора на Дирекция "Миграция" при СДВР, с която Рохани /Моради/ е принудително настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка по ЗЧРБ Връщане до страна на произход за срок до 6 (шест) месеца, считано от датата на фактическото настаняване. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването и, както и че същата съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ, тъй като е било установено, че чуждия гражданин се е представял като Ф. Рохани, а впоследствие пред съда представил национален паспорт като К. Моради, като по този начин се е опитал да скрие истинската си самоличност пред българските власти, което преценил като относимо към оценката за опасност от укриване. Съдът установил, че чужденецът е твърдял, че се страхува да се върне в страната си по произход, но същевременно се е явил пред иранските власти в посолството в София и е поискал издаването на паспорт през 2017г., като такъв му е бил издаден. Административният орган взел предвид, че паспортът му е с изтекъл срок на валидност, което налага предприемане на мерки пред посолството за издаване на нов и организиране на полет до Иран. Поради опасност от укриване и организиране на изпълнението на ПАМ, с оглед посоченото в докладната записка, че не разполага с парични средства и отказът му да се завърне в страната си по произход е извършена преценката за необходимост от принудително настаняване по силата на процесната заповед. Съдът преценил също, че съгласно чл.44, ал.12 от ЗЧРБ настаняването в специалните домове за временно настаняване на чужденци не се прекратява, когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила (каквато е била подадена в настоящия случай) единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗЧРБ. Взел предвид и че, молбата за международна закрила на чужденеца е подадена на 31.05.2022 г., а процесната заповед е издадена на 19.05.2022 г.,поради което не е относима към законосъобразността й, а към последващо основание за прекратяване на настаняването и освобождаването на жалбоподателя, което в не е предмет на първоинстанционното производство. Съобразил, че е била издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ-1110/19.05.2022 г. на началника на Отдел Миграция СДВР за наложена на чужденеца мярка "връщане до страната по произход" и с оглед осигуряване на изпълнението на тази заповед, била издадена на същата дата и оспорената пред АССГ заповед. Въз основа на което съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за принудително настаняване в СДВНЧ, предвидени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал.1 ЗЧРБ орган началник сектор "Незаконна миграция" при Отдел "Миграция" на СДВР и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване , като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че е била издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ-1110/19.05.2022 г. на началника на Отдел Миграция СДВР за наложена на чужденеца мярка "връщане до страната по произход" по чл.41, ал.4 от ЗЧРБ. Налице са и предпоставките регламентирани в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай са безспорно установени описаните в докладна записка 5392р-1390 от 19.05.2022г. обстоятелства, а именно, че лицето е с отказана международна закрила, отказва да се върне в страната по произход, както и че не разполага с парични средства, няма роднини и до момента е живял нелегално без адресна регистрация. На следващо място е взето предвид и обстоятелството, че лицето се е представяло като Ф. Рохани, а впоследствие пред е представил национален паспорт като К. Моради, като по този начин се е опитал да скрие истинската си самоличност. Правилно административния съд е приел, че е налице опасност от укриване, тъй като при проведената с него беседа чуждият гражданин е заявил, че отказва да се завърне в страната си по произход и ще се укрие, след като му било разяснено, че незаконно пребиваващ в страната и следва да се завърне в страната си по произход. Следва да се сподели и извода, че с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето няма адресна регистрация, а паспортът му е с изтекла валидност, както и че вече са приключилите четири производства по молбите му за закрила с отказ. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Несъстоятелни и нелогични са твърденията в касационната жалба, че касаторът ползвал различни имена за да получи още една възможност за закрила като бежанец в страната. Съдът правилно преценил, че чужденецът се е опитал да скрие истинската си самоличност пред българските власти и то в производството по предоставяне на международна закрила, като това е относимо и към преценката за опасност от укриване. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви, не намира за необходимо ги да преповтаря и към които препраща като мотиви с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. По изложените съображения се достига до извод, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение