Решение № 4792 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2012 г.
ВАСI отделение05.04.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2026/12.04.2012 г. по адм. д. № 9893/2011 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "Булмекс комерс" ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП" - София още 511,49 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4792 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Булмекс комерс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2026/12.04.2012 г. по адм. д. № 9893/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 200110415/27.05.2010 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за м. 2 и 3.2006 г. по фактура № 501/3.02.2006 г. и ДКИ № 509/22.03.2006 г. на "Кронкорт" ООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 200110415/27.05.2010 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за м. 2 и 3.2006 г. по фактура № 501/3.02.2006 г. и ДКИ № 509/22.03.2006 г. на "Кронкорт" ООД поради непризнато право на данъчен кредит 10 574,35 лв. с лихви на основание чл. 65, ал. 4, т. 3, чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.), тъй като липсва данъчно събитие. В мотивите си съдът е приел, че акта е издаден от редовно овластен актосъставител. Фактура № 501/3.02.2006 г. на "Кронкорт" ООД е с предмет авансово плащане на 50 т биодизел. По нея през м. 2.2006 г. е платен само ДДС 11 574,50 лв. по ДДС-сметка на доставчика и съдът обосновано е приел, че плащането на ДДС по авансова фактура не представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) след като не е платена стойността на аванса. През м. 3.2006 г. е издадено ДКИ № 509/22.03.2006 г. на "Кронкорт" ООД, с което данъчната основа по фактурата от м. 2.2006 г. е намалена и съответно е намален данъка. Съдът е приел, че данъкът не е начислен в регистрите по чл. 55 ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г. В РА е прието, че доставката на биодизел не е осъществена, тъй като рафинерията, в която се твърди, че е произведен, не е работила в периода. Според съда стойността на доставката е платена през м. 3.2006 г., в който се твърди, че е извършена, но в този период не е издавана фактура за нея, нито е начислен данъка и не са налице условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Изводите на съда са правилни. Обосновано съдът е приел, че извършеният износ на биодизел на 2.03.2006 г. от дружество, закупило същото количество биодизел от касатора, не променя факта, че не е доказано стоката да е произведена и доставена от посочения във фактурата доставчик "Кронкорт" ООД. Правилен е изводът на органите по приходите, че за да се приложи чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е необходимо да е осъществена доставка, освен плащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика в периода, в който правото на данъчен кредит е упражнено. В случая реалното осъществяване на доставката не доказано и не са налице условията за признаване на правото на данъчен кредит по фактурата от м. 2.2006 г. и ДКИ от м. 3.2006 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК за 511,49 лв., тъй като останалите 150 лв. от дължимото юрисконсултско възнаграждение са присъдени от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,