Решение № 285 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2013 г.

Решение № 285 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и . чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК по молба на Ж. А. И., за отмяна на определение № 415 от 17.10.2012 г по ч. гр. д. № 1180/2012г на Върховен касационен съд IV г. о, с което е оставена без разглеждане на нейна касационна жалба след служебна проверка по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед данъчната оценка на имота от 3231 лева и цената на иска, определена в тази връзка. Определението, посочено за отмяна като преграждащо развитието на процеса, е било потвърдено след обжалване с определение № 85 от 18.02.2013 г. по ч. гр. д № 25/2013 г. на ВКС II г. о. Твърдението за основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основано на сега приложени две удостоверения на Общ. Червен бряг за данъчна оценка от 04.04.2013г, от които документи следва, че данъчната оценка за земята на целия имот от 544 кв. м. е 7 190 лева. Изтъква се, че въпросът за цената на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е бил повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, а за първи път е обсъждан в атакуваното определение. С иска е атакувана разпоредителна сделка по нотариален акт, съгласно който цената е 10 371,40 лева за земя и сгради, а Върховен касационен съд се е позовал да данъчна оценка, необходима за вписване на исковата молба Твърдението за основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е основано на наличието на определение № 450 от 30.04.2010г по гр. д. 113/2010г III г. о на ВКС, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допускано касационно обжалване на решение № 580 от 29.09.2009г по гр. д. № 478/2009 г на ПОС по предходен спор между същите страни за унищожаване на сделката по същия нотариален акт, т. е ВКС констатирал допустимост но същия критерии, достигнал е до друг извод по допустимостта на касационната жалба за разглеждане, в което се изразява противоречието Ответниците по молбата Н. И. Б., В. Б., М. Ц. П. и Г. П. П. я оспорват . Не се касае за неизвестно обстоятелство, нито приложените удостоверения са новооткрити доказателства. По основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 законът има предвид съдебни решения, които формират сила на пресъдено нещо. Освен това двете съпоставяни определения са постановени при различна редакция на нормата . Разпоредбата на чл. - 280, ал. 2 ГПК е изменена (ДВ бр. 100/2010г, в сила от 21.12.2010г) Върховен касационен съд, III г. о намира молбата за неоснователна . Ищец по делото е била настоящата молителка Ж. А. И. по предявения от нея на 02.05.2011г иск, оценяем съгл. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. В исковата молба не е била посочена цената му и след указания, съответно снабдяване на ищцовата страна със съдебно удостоверение, по делото е представено и съдът е приел удостоверение за данъчна оценка от 12.07.2011г на Общ Ч. Бряг по чл. 264, ал. 1 ДОПК (лист № 24 по дело № 415/2011г на ЛРС) на имота по сделката, чиято нищожност се претендира . Поради това въпрос за друга цена на иска не може да се повдига от тази страна като относим към съображенията, довели до постановяване на атакуваното за отмяна определение. На следващо място, сега представените две удостоверения от 04.04.2013г са по чл. 3, ал. 2 от прил. № 2 ЗМДТ към 1913 г. и от тях не може да се прави дори фактически извод за данъчната оценка на имота към момента на нейното релевантно установяване по делото, а именно през 2011 г. Нейното установянване по делото се основава на официален документ, то е по съответния ред е и окончателно, съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК. Ако се твърди този документ да е неверен, това следва да се установи по съответния ред, а не в настоящето производство, само тогава и основанието за отмяна може да се почерпи от друго основание на чл. 303, ал. 1 ГПК, извън посочените . Не на последно място, представените от молителката към молбата за отмяна два документа нямат отношение към задължението на Върховен касационен съд да съобразява служебно кръга обстоятелства, от значение за допустимостта на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и дори те да бяха представени в производството пред този съд, процесуалният резултат задължително следва да е оспорваният от молителката, по силата на цитираните императивни норми на закона. Не е налице и соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при служебно преценяваната допустимост на съдебните производства при двете определения, от които първото опр. № 450 от 30.04.2010г по гр. д. 113/2010 г. III г. о на ВКС е по реда на чл. 288 ГПК, с него не е допускано касационно обжалване на решение № 580 от 29.09.2009г по гр. д. № 478/2009 г на ПОС, а атакуваното понастоящем определение е прекратително по отношение правото на касационно обжалване . Липсва идентитет в предмета, липсва идентичност и на обстоятелствата, дори да се касае за искове, чиято цена е следвало да бъде определена по едни и същи правила. В първия случай, по опр. № 450 от 30.04.2010г III г. о на ВКС има фактическа съпоставка по цената на иска спрямо размер от 1000 лева (съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК до изменението в ДВ бр. 100 от 2010г), а при определение № 415 от 17.10.2012г по ч. гр. д. № 1180/2012 г. на Върховен касационен съд IV г. о, има фактическа съпоставка с размер от 5000 лева, предвид действащата редакция на закона . По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.