Решение № 2331 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2018 г.

Решение № 2331 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кърджали, срещу Решение № 217 от 13.12.2017 г. на Административен съд, гр. Кърджали, постановено по административно дело № 240/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 17-1300-000450 от 18.07.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кърджали, с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата на С. Добрев е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" - лек автомобил, марка "Хюндай", модел "ХГ", регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от девет месеца.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кърджали, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като засяга права и законни интереси на субект, който не е адресат на мярката – физическото лице Д. Добрева, която е оспорила заповедта. Счита за несъответни на доказателствата по делото изводите на съда за лишаване на г-жа Добрева от права, тъй като към датата на издаване на заповедта тя не е била правоспособен водач – свидетелството й за управление от 28.06.2011 г. е със статус "унищожено", а ново е издадено седмица след издаването на оспорената заповед. Несъответни на доказателствата счита и изводите на съда за препятстване на възможността семейството да ползва моторно превозно средство, тъй като на името на г-н Добрев са регистрирани два леки автомобила.

С оглед на горното счита мярката за съобразена с целта на закона, а обжалваното съдебно решение за неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-жа Добрева и на г-н Добрев срещу Заповед № 17-1300-000450. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Петрова.

1. Ответниците по касационната жалба – Д. Добрева и С. Добрев, считат същата за неоснователна. Правилно съдът е приел, че с процесната принудителна мярка се засягат правата на лице, което не е адресат на заповедта и за което няма правно основание да търпи негативните последици от нея. Неоснователни счита доводите за издаване на свидетелство за управление след издаването на заповедта, тъй като молбата за издаване на свидетелството е подадена преди издаването на заповедта. Сочи, че в заповедта е посочено налагането на санкция, а не на принудителна мярка, както и не е посочен нормативният акт, което е затруднило защитата. Счита, че заповедта е и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. П. Деведжиев, Адвокатска колегия, гр. Кърджали.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По делото са установени материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, а изводът на съда за незаконосъобразност на акта е в противоречие с материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Д. Добрева и С. Добрева са съпрузи, които при условията на семейна имуществена общност са собственици на лек автомобил, марка "Хюндай", модел "ХГ", регистрационен [рег. номер на МПС].

1. На 18.07.2017 г. около 21, 40 часа г-н Добрев управлявал лек автомобил, марка "Хюндай", модел "ХГ", регистрационен [рег. номер на МПС], в [населено място] като при проверка от контролните органи с техническо средство – "Алкотест Дрегер", фабричен № 0054, е установено съдържание на алкохол в кръвта 0, 72 на хиляда. На г-н Добрев е издаден талон за медицинско изследване № 0048018. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 715811, връчен лично на г-н Добрев.

1. На 18.07.2017 г., със Заповед № 17-1300-000450, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кърджали, прилага, на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на г-н Добрев принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" - лек автомобил, марка "Хюндай", модел "ХГ", регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от девет месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед І8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП;

б) Заповед № 2923-91 от 23.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, с която са оправомощени длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 ЗДвП като под точка две е визиран началникът на отдел "Пътна полиция".

1. В хода на съдебното производство г-жа Добрева представя свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория "В", издадено на 25.07.2017 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в исканата от закона форма. Съдът приема, че непосочването на нормативния акт, от който е разпоредбата на чл. 171, т. 2 а в диспозитива на заповедта не влияе на нейното съдържание с оглед на изричното посочване на нормативния акт в мотивите на акта.

Съдът приема, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, редакция към датата на издаване на заповедта, визира като адресат на мярката единствено и само собственика на превозното средство. Съдът приема, че г-н Добрев е собственик на превозното средство и е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, но превозното средство е съпружеска имуществена общност и прилагането на мярката засяга правата на другия съсобственик, като го лишава от възможността да управлява и ползва превозното средство, без по отношение на този друг собственик да са налице предпоставките на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Това прави мярката несъобразена с целта на закона като прилагането й нарушава принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с чл. 146, т. 4 и 5 АПК и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните два порока на съдебното решение са свързани с приетото от съда нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК и на целта на закона.

По делото е безспорно, че г-н Добрев е собственик на моторното превозно средство по отношение, на което е приложена принудителната административна мярка. Безспорно е също, че на 18.07.2017 г. е управлявал това превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,72 на хиляда. Спорът по делото е пропорционална ли е принудителната мярка по отношение на г-жа Добрева и съответства ли по отношение на нея на целта на закона.

Както сочи и съдът, принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" по смисъла на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Това са двете изисквания, които законът – в конкретната хипотеза, поставя като материалноправни предпоставки за приложимост на мярката. Фактът, че процесното превозно средство е семейна имуществена общност по никакъв начин не прави съпругът, който е управлявал превозното средство, след употреба на алкохол, по-малко собственик или несобственик, за да се приеме, че не е налице елемент от фактическия състав на принудителната мярка. Фактът, че процесното средство е собственост и на друго физическо лице също по никакъв начин не води до извод за различен фактически състав на мярката.

Съгласно чл. 21 от Семейния кодекс, вещите, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общото имущество може да извършва всеки от съпрузите. Управлението (в смисъл на поставянето в движение) на моторно превозно средство – семейна имуществена общност, е управление (в смисъл на начин на ползване) на общото имущество. С оглед на това породените при това управление (начин на ползване) правни последици от единия от съпрузите поражда правни последици и за други съпруг. Законодателят е приел, че принудителната административна мярка ще бъде осъществена чрез забрана за ползване на вещта, без да придава значение на това съсобствена ли е тя или не и осъществил ли е и другият съсобственик визираното в чл. 171, т. 2 а ЗДвП неправомерно поведение.

С оглед на това мотивите на съда за непропорционалност на мярката по отношение на г-жа Добрева са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. Неблагоприятните правни последици г-жа Добрева е длъжна да понесе по силата на имуществената общност, в която се намира процесният автомобил, и неправомерното поведение на другия собственик. Това прави неправилни и изводите на съда за противоречие на мярката с целта на закона.

Изложеното сочи ирелевантността на мотивите на съда и на доводите на касатора и на ответниците досежно притежаването или не от г-жа Добрева на свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и на факта притежава ли семейството друг регистриран автомобил или не. Тези факти нямат правно значение за законосъобразността на оспорената заповед.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът неправилно е ценил законосъобразността на принудителната мярка в контекста на поведението на съсобственик, който не е управлявал превозното средство, поради което е направил неправилен извод за нарушение на материалния закон и на неговата цел.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-жа Добрева и на г-н Добрев срещу Заповед № 17-1300-000450, тъй като същата е материално законосъобразна и в съответствие с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд