Решение № 4012 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2008 г.

Решение № 4012 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Областен управител на Област с административен център град Варна срещу решение № 1159 от 1.08.2008 г. на Административен съд - Варна, ХХХIV състав по адм. дело № 382/2007 г., с което е отменена заповедта му за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Акчелар", землище Варна, област Варна в частта относно имот № 43 и е осъден да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски в размер на 280 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно постановено при нарушение на материалния закон. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. Ответниците Иринка Стефанова Великова, Жечо Великов Жечев и Стефка Великова Петкова не вземат отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Кмета на Община Варна, както и физическите лица - Иван Иванов Гергинов, Живка Иванова Гергинова, Димитър Стойков Димитров, Драгомир Иванов Бояджиев и Михаела Иванова Бояджиева също не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочените касационни основания за отмяна не се доказват. Решението на съда е обосновано и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 1159 от 01.08.2008 г. по адм. дело № 382/2007 г., в производство по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК вр. § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Административен съд - гр. Варна, Трето отделение, ХХХIV състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образование местност "Акчелар", землище Варна, община Варна, област Варненска в частта за ПИ № 43 (изрично е отразено, че скица на вещото лице Димитричка Куртева Йорданова на л. 226 от делото, преподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, но не е подписана); ВРЪЩА преписката на Областен управител на област с административен център гр. Варна за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на настоящото решение на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и ОСЪЖДА областен управител на област с административен център - гр. Варна да заплати на Иринка Стефанова Великова, Жечо Великов Жечев и Стефка Великова Петкова (с конкретно посочени ЕГН и адреси), сумата от 280.00 лева, представляваща платените от жалбоподателите суми за депозит за вещо лице в размер на 130.00 лева и адвокатското възнаграждение в размер на 150.00 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта страда от порока материална незаконосъобразност, обуславящ отмяната й в тази част. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е констатирал, че от имот № 43 са отнети 23 кв. м, а не 52 кв. м, а именно - 20 кв. м са отнети за път в югоизточната граница на имота, 7 кв. м са отнети в северозападната граница и са придадени 4 кв. м в северозападната граница. Приел е, че пътят с № 9508, който отнема 20 кв. м не е новопроектиран и трябва да бъде нанесен в съществуващия си вид, защото до имотите следва да има осигурен достъп. От тези технически данни съдът е направил правен извод, че процесния имот с № 43 следва да бъде вписан със същия собственик, но с площ от 880 кв. м, а не както е извършено записването за имота - площ от 848 кв. метра. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Производството по адм. дело № 382/2007 г. по описа на Административен съд - Варна е образувано по жалбата на Иринка Стефанова Великова, Жечо Великов Жечев и Стефка Великова Петкова, срещу плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Акчелар", землище Варна, община Варна, област Варна, одобрен със Заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на Областния управител на град Варна, публ. ДВ, бр. 4 от 16.01.2007 г. Жалбоподателите твърдят, че като наследници на Велико Жечев Великов се легитимират като собственици на място с площ от 900 кв. метра, съставляващо ПИ № 1022В, а в плана на новообразуваните имоти им се отрежда имот № 43 с площ от 848 кв. метра и правото им на собственост е накърнено поради намаляването на площта на имота с 52 кв. метра. Правилно съдът е приел, че в одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по някоя от предвидените от законодателя процедури; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия, от общинска служба по земеделие и гори или от общинска служба по земеделие право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Правилно е констатирал, че жалбоподателите попадат в третата група. Правилно е приел, че всеки от новообразуваните имоти трябва да има достъп до път или улица, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. На тази база изводът му, че пътят с № 9508, който отнема 20 км. метра от процесния имот № 43 трябва да бъде нанесен в ПНИ също е правилен. Неправилно обаче, а и необяснимо съдът счита, че имот № 43 следва да бъде вписан с площ 880 кв. метра. От заключението на вещото лице се установява, че от имот № 43 са отнети 20 кв. метра от югоизточната граница за път, отнети са и 7 кв. метра от северозападната граница, но от същата граница - северозападната са му придадени 4 кв. метра, което означава, че са отнети общо 23 кв. метра. Сбора на отнетата площ (23 кв. м) и тази, която е нанесена в ПНИ (848 кв. м) е 871 кв. метра, което означава, че изначално площта на имота не е била реално 900 кв. метра, независимо, че толкова е отразено в нотариалния акт и в протокола за делба, на който се позовават жалбоподателите. От заключението на вещото лице, което установява идентичност на две от границите - на изток и на запад (което не е било оспорено от жалбоподателите) се стига до извода, че имотът не е бил с претендираната площ от 900 кв. метра, а по-малко, тоест действителната площ е била 871 кв. метра. Площта не е единствения признак за характеристиката на един недвижим имот, а са релевантни и границите на имота. За да се зачетат правата по документите за собственост, трябва да се съобрази и площта по скица, а за този имот липсва скица към датата преди изработване на ПНИ, която скица по принцип е актуална и важи за срок от 6 месеца. Освен това следва да се отбележи, че площта на имота на ползвателите и на собствениците се определя с плана на новообразуваните имоти, докато площта на имота на третата категория лица е определена с документа им за собственост и действително ПНИ трябва да се съобрази с придобитите им права, тоест със съществуващото право на собственост върху имота и не може да променя неговата площ, но може да определя границите на имота, който с ПНИ придобива и нова номерация, но и е задължително при изготвянето на ПНИ да му се осигури достъп до път. Затова не е допуснато нарушение от факта, че от имот № 43 са отнети 20 кв. метра за път. Като е достигнал до обратния правен извод, съдът е постановил решение, което не съответства на материалния закон. Затова същото ще трябва да бъде отменено изцяло във всичките му части, включително и в частта за присъдените разноски и вместо него постановено друго, с което подадената от Иринка Стефанова Великова, Жечо Великов Жечев и Стефка Великова Петкова жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,